На 24.02.2020 деловодството на СГС регистрира с № 23856 искова молба. Това разбира се не е новина. Новината е, че ответниците по този иск са българската държава и Върховния касационен съд на Република България. Новина е също, че тези ответници, според ищеца, трябва да платят 113 милиона лева.
Причината е донякъде позната на българското общество от публикации в няколко медии – кражбата на 65-те милиона долара, довела през ноември 2018 до делото РИКО в Ню Йорк, по което ответниците са Делян Пеевски и компании, свързвани с ДПС, БНБ и акционери на две частни банки.
Основанията на този нов иск са нарушенията на правото на ЕС, които нарушения, както твърди ищецът, обслужват частни икономически интерес. Проблемът тук е, че, ако бъде уважен иска, 113 млн лева бъдат платени от българския данъкоплатец, т.е. от всички нас.
Новият иск, предявен в СГС от Синдика на американската „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк, хвърля светлина върху ролята на държавата и съда в разграбването на КТБ. Нито повече, нито по-малко, според исковата молба, в случая става дума за пълното потъпкване на заложените от ЕС стандарти за демократично общество – Върховенство на закона, независим и справедлив съд, и правна сигурност. Пак, според исковата молба, тези стандарти се оказват привилегия, на която се радват единствено носителите на икономическите интереси, в чиято полза КТБ е била унищожена, за да бъдат заграбени финансираните от нея бизнеси и депозитите на нейните вложители.
Към уникалността в грабежа над КТБ, освен активното участие на БНБ и Делян Пеевски, показано в исковата молба по Закона РИКО, предявеният пред СГС на 24.02.2020 иск добавя и ролята на българския съд. И тук ролята на основен притегателен център изпълняват икономическите интереси на „Табак Маркет“ АД, „Сиболе Сървисиз Инкорпорейтид България“ ЕООД, „Дрослиан България“ ЕООД, „Вили Вист“ АД, „Промишлено Строителство Холдинг“ АД, свързани с ДП и акционери от други банки.
Въпросът, който се откроява сред всички други поставени с новия иск от 24.02.2020, се отнася до властовия механизъм, чрез който грабежа над КТБ е бил използван като инструмент за оказване на финансова подкрепа на бизнес структури, близки на властта. Новият иск поставя на дневен ред темата за въвличането и използването на българския съд за задоволяване на съмнителни икономически интереси на олигархични кръгове. КТБ вече стана жертва на този модел, но вижда се, че практиката продължава.
Разбира се новата искова молба повдига и ред други въпроси като:
– Ще успее ли СГС да защити честта на българския съд ?
– Каква позиция ще заеме прокуратурата, която по силата на чл.10 от Закона за отговорността на държавата и общините има задължително участие в това ново дело?
– Каква ще бъде позицията на Съда на ЕС в Люксембург по въпросите, които исковата молба от 24.02.2020 поставя относно нарушенията на правото на ЕС с грабежа над КТБ?
– Виновните или българските данъкоплатци трябва да платят исканото от американския синдик обезщетение от 113 милиона лева?
– Държавата ще упражни ли на свой ред правото си на обезщетение срещу лицата, чийто актове и действия стоят в основата на новите искове от 24.02.2020?
– Как исковете РИКО срещу Пеевски и компания, и исковете по чл.4, параграф 3 от ДЕС по отговорността на българската държава за нарушаване правото на ЕС, ще влязат в пътната карта на САЩ за върховенството на закона в България, страстно обявена от посланика на САЩ в България?
Несъмнено, на фона на делото РИКО водено в Ню Йорк, българският съд и прокуратура ще трябва да действат в условията на пълен неутралитет от интересите кръговете, които са били обслужени, което придава допълнително предизвикателство и уникалност на новия иск.
Фрог
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
