Източна Европа е в нова геополитическа ситуация.
Унгария: Евразийската мисия на Виктор Орбан
След като администрацията на Джо Байдън дойде на власт в САЩ, отношенията между Вашингтон и Будапеща, както се очакваше, се охладиха. Будапеща обаче продължи да се движи към укрепване на суверенитета във вътрешната и външната политика и да къса с либералния европейски мейнстрийм. И така, на 4 март 2021 г. унгарският премиер Виктор Орбан обяви окончателно прекъсване на отношенията с Европейската народна партия, от чиято фракция партията му Фидес се оттегли на 3 март.
„ЕНП окончателно се превърна в придатък на европейската „левица“. По въпросите на миграцията, семейните ценности и националния суверенитет – с други думи, в ключовите въпроси на нашето време – вече няма разлика между ЕНП и европейските „леви“ партии“, каза Орбан.
През юни 2021 г. Унгария прие закон, забраняващ „пропагандата на хомосексуалността“ сред непълнолетните. В отговор ЕС призова за спиране на финансирането за Унгария поради „сериозни нарушения на върховенството на закона“.
Като реакция в Унгария (досега на ниво обществено обсъждане) започнаха дискусии по въпроса за напускане на Европейския съюз.
Унгария също реши да закупи ваксините Спутник V и Синофарм, като по този начин потвърди готовността си да сътрудничи с Русия и Китай в борбата с коронавируса. Самият унгарски премиер беше ваксиниран срещу COVID-19 с китайската ваксина Синофарм. На 25 август външният министър на страната подчерта, че Унгария възнамерява да произвежда ваксината Спутник V от 2022 г.
Като цяло Унгария е евразийският полюс на Централна Европа – както по отношение на геополитиката (сближаване с Русия, Китай и Турция), така и декларирани ценности (защита на традицията, семейството, патриархалните основи).
В същото време Унгария не напуска НАТО, участва в учения, насочени срещу Русия (Дефендър Юроп 2021), въпреки че вътрешната й политика е остро критикувана от представители на САЩ и ЕС.
Чехия: Подкопаване на отношенията
Централното събитие в чешката външна политика от началото на 2021 г. е кризата в отношенията с Русия. На 17 април чешките власти, представлявани от премиера Бабиш, направиха изявление за участието на Москва в експлозиите в складовете с боеприпаси във Врбетице в източната част на републиката през 2014 г.
Тази теза беше потвърдена от организацията Bellingcat, финансирана от Джордж Сорос, правителствата на Великобритания и САЩ (също се подозира, че има връзки с разузнавателните служби на тези страни).
В същото време чешкият президент Милош Земан зае по-сдържана позиция, не обвини Русия, подчертавайки, че причините за експлозиите през 2014 г. могат да бъдат не само евентуална саботаж, но и криминална следа.
Въпреки това, тъй като реалната власт в Чехия е в ръцете на правителството, страната продължи да обвинява Русия. Руските дипломати бяха изгонени от Чехия, а чешките дипломати бяха изгонени от Русия.
На 14 май Чешката република беше включена от руското външно министерство, заедно със САЩ, в списъка на недружелюбните държави.
Скандалът допринесе за разтрогването на важна сделка между „Росатом“ и чешката страна за изграждането на нов енергиен блок на АЕЦ „Дуковани“. Чешката енергийна компания ЧЕЗ отказа да доставя ядрено гориво от Русия.
В същото време, въпреки охлаждането на отношенията през август 2021 г., Чехия стана най-големият вносител на руски отбранителни продукти.
Кризата в отношенията между Чехия и Русия явно е причинена от позицията на министър-председателя. Бабиш е един от най -богатите хора в Чехия, обвиняем в множество скандали, свързани с корупцията, и теоретично може да бъде удобна цел за външен натиск. Освен това през октомври 2021 г. в Чешката република ще се проведат избори.
Може би управляващата партия ANO трябваше да последва примера на изнудвачите от Bellingcat и да предприеме антируски мерки под заплахата, че може да се разгърне информационна кампания срещу премиера Бабиш като „съучастник на Москва“, което пък може да е довело до притеснения относно потенциален провал на изборите.
Bellingcat преди това е участвала в нападките срещу Бабиш през 2019 г. в разгара на протестите срещу премиера в Чехия. „Разследващите“ твърдят, че синът на Бабиш, който е имал шизофрения, е бил в „анексиран Крим“ през 2018 г., като те добавят, че „това е важен факт в един много политизиран и противоречив случай“.
Като се има предвид, че Bellingcat е свързана с ръководителя на династията на Хабсбургите, Карл Хабсбург, както и че той има връзки в чешката политика, възможно е Чехия да бъде избрана като удобна „слаба връзка“ за организиране на нов натиск върху Русия.
Бившият чешки външен министър Карел фон Шварценберг произхожда от семейство от най-висшата австро-унгарска аристокрация и е бил близък с бащата на Карл фон Хабсбург – Ото, той споделя подобни либерални и европейски федералистични възгледи.
Монархистката партия „Корона“ също участва в политическия живот на Чехия, застъпвайки се за превръщането на страната в монархия с Карл фон Хабсбург начело.
Словакия: Русофобски реванш
Вътрешните политически промени през последните три години се отразиха негативно върху геополитическата субективност на Словакия. За разлика от съседната Чехия, през 90 -те Словакия се придържа към умерено консервативна политика, насочена към приятелство с Русия.
За чешките геополитици дори беше свойствено да приемат една източна геополитическа ориентация като „естествена“ за Словакия.
В началото на 2000 -те и след 2010 г. правителството на „левия“ популист Робърт Фицо установи близки отношения с Русия, придържайки се към същата геополитическа линия като Унгария на Виктор Орбан – балансирани отношения с Москва и Запада, отказ от агресивни инициативи срещу Русия, сътрудничество в нефтения и газовия сектор.
След като отношенията между Русия и НАТО се влошиха от 2014 г., външни факори в Унгария и Словакия се опитаха да сменят правителствата, като по този начин премахнат слабите връзки в източноевропейския санитарен кордон, насочен срещу Москва.
В Унгария обаче, въпреки усилията на всички опозиционни партии и (очевидно усилията са стрували много пари) преориентирането към атлантизма на някогашната националистическа и евразийска партия Йоббик, както и масовите протести, това се провали.
В Словакия обаче опозицията използва убийството на журналиста Ян Куциак и годеницата му през 2018 г., за да разтърси ситуацията. Журналистът разследва данъчни измами и връзки на словашкия политически естаблишмънт с италианската престъпна група Ндрангета.
След разпалените от чужбина протести Робърт Фицо първо беше принуден да подаде оставка, а през 2020 г. партията му „Смер“ беше победена на парламентарните избори, след което властта премина в коалиция от десни либерални партии.
В началото на 2021 г. новото словашко правителство почти постигна споразумение с Русия за доставката на ваксината Спутник V. Въпреки това сътрудничеството с Русия предизвика опозиция от страна на „дясната“ коалиция.
Либералните партии „Свобода и солидарност“ (СиС) и „За хората“ прекратиха участието си в коалицията, принуждавайки премиера Игор Матович да подаде оставка.
Президентът Зузана Чапутова, „прогресивна“ евролиберална жена, дошла на власт през 2019 г. на вълна от протести срещу „корупцията“, също се противопостави на сътрудничеството с Русия в областта на медицината.
Новият премиер на Словакия Едуард Хегер прекъсна сътрудничеството с Русия за използването на Спутник V. Същевременно на 23 август Хегер участва в „Кримската платформа“, инициирана от Киев, и обяви, че Словакия ще подкрепи режима на санкциите срещу Русия.
Превод: СМ
Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
