Принц Филип, херцог на Единбург, съпруг на кралица Елизабет II, почина на 99-годишна възраст. Принцът, който беше принуден да избяга от родната си страна, беден роднина на британските, руските и датските монарси, беше смел военен, любител на политически некоректните вицове и смятан за „безсърдечен“, но и най-надежден член на семейството.
Любопитен факт е, че кралица Елизабет IIи съпругът ѝ всъщност са роднини: и двамата са правнуци на кралица Виктория.
Той е роден на 10 юни 1921 г. в семейна вила на гръцкия остров Корфу. Баща му е гръцко-датският принц Андрю, майка му е принцеса Алис Батенберг. Родословието на Филип включва не само гръцката кралска династия, но и датската, британската и дори руската. Бабата на бащата е великата херцогиня Олга Константиновна Романова, внучка на Николай I, а майка му е втората братовчедка на Николай II.
Детството на Филип е пълно с драматични събития. В медиите често се споменава, че твърдият до инатливост характер на херцога и неговите прями възгледи се обясняват с трудно детство и странно възпитание. Филип е петото дете и единствен син в семейството на принц Андрю. Година след раждането му в Гърция, след поражението във войната с Турция, избухва въстание.
Гръцкият крал Константин I е принуден да абдикира, а принц Андрей, генерал-майор от гръцката армия, е осъден на смърт за неспазване на заповедите. Отец Филип е спасен от британска намеса: той е братовчед на крал Джордж V. Принцът не е екзекутиран, тъй като е признат за неопитен във военните дела, но семейството трябва да избяга от страната. То се установява в Париж с брата на Андрю принц Джордж и съпругата му Мари Бонапарт.
- Майката на Филип, Алис, страда от психични заболявания и дори е подложена на лечение в психиатрична болница против волята си. По-късно тя се откъсва от обществото, а след това става монахиня. След изгонването от Гърция баща му почти веднага се премества да живее с любовницата си в южната част на Франция. На деветгодишна възраст Филип е изпратен в пансион в Англия и след това почти не вижда родителите си. Биографът Филип Ейд пише, че в училище момчето е било хвалено за изключителен успех в академичната дейност, но е характеризирано като импулсивно, раздразнително и грубо.
Филип привлича вниманието на Елизабет през 1939 г., когато той е на 18, а тя – на 13. Джордж VI заедно със семейството си посещава неговата алма матер – Кралският военноморски колеж в Дартмут, където тогава учи бъдещият избраник на дъщеря му. Филип планира да направи кариера във флота. Според бавачката на кралицата Марион Крофърд Елизабет веднага е насочила вниманието към русокосия и синеок младеж и по време на обща вечеря дори се изчервила. Маргарет Роудс, братовчедка на кралицата, пише в автобиографията си, че Елизабет е била истински влюбена от самото начало. Младите хора сключват брак осем години след първата среща.
Филип има четири сестри: Маргарита, Теодора, Сесилия и София. Всички те се ожениха за германски аристократи, членове на нацистката партия. Този факт създаде трудности на Филип да се отърси от репутацията си на „нацистки роднина“. Сестрите на принца дори не бяха поканени на сватбата му от 1947 г. с Елизабет. Има обаче история в биографията на семейството му как по време на Втората световна война майка му Алис е скрила от нацистите семейството на гръцкия депутат Хаймаки Коен.
През 1940 г. принц Филип завършва Военноморския колеж и се записва в армията. На 21 години херцогът е един от най-младите офицери в Кралския флот, където е повишен в старши лейтенант. Той бива удостоен и с най-високата военна чест в Гърция – Кръста на доблестта. През юли 1943 г., докато служи на кораба „Уолъс“, херцогът го спасява от потопяване като предложил в тъмнината да се отклони вниманието на германските бомбардировачи към димящ сал, който при лоша видимост може да мине за разбит кораб. Точно така се случва.
След края на войната херцогът планира да продължи кариера във флота, но съдбата решава друго. През 1947 г. Филип и Елизабет се женят, тогава никой от съпрузите не е очаквал, че Елизабет ще се възкачи на трона едва на 25-годишна възраст.
Сватбата е радостното събитие, за което британският народ копнееше след войната. Церемонията се проведе в Уестминстърското абатство, на нея бяха поканени 2 хиляди гости и хиляди тълпи се събраха пред Бъкингамския дворец. Когато Филип се ожени, той имаше 12 пенса в банковата си сметка.
Сватбата бе радостното събитие, за което британският народ копнееше след войната. Церемонията се проведе в Уестминстърското абатство, на нея бяха поканени 2 хиляди гости и многохиляди тълпи се събраха пред Бъкингамския дворец. Когато Филип се ожени, той имаше 12 пенса в банковата си сметка. Дори платиненият годежен пръстен е изработен от диадема с диаманти, принадлежащи на майката на Филип.
Принц Филип трябва да се откаже от гръцките и датските си титли и да смени православното си вероизповедание с англиканската вяра, да вземе британско гражданство и да придобие ново фамилно име – Маунтбатън (така фамилията на майка му – Батенберг – звучи от 1917 г. на английски, в буквален превод Batten Mountain). В навечерието на сватбата Джордж VI връчва на бъдещия си зет титлите херцог на Единбург, граф на Мерионет и барон Гринуич. Брачният съюз на Филип с Елизабет II е най-дългият в историята на британската монархия.
Пет години след сватбата им, на 56-годишна възраст, бащата на Елизабет, крал Джордж VI, умира. Филип е принуден да напусне службата в армията. През 1992 г. в свое интервю той казва: „Честно казано, бих предпочел да остана във флота“.
Във вестниците имаше много слухове за изневери на Филип, но никога не бяха представени доказателства. В списъка на предполагаемите любовници на принца таблоидите посочиха певицата Хелене Корде, актрисата Пат Къркууд, телевизионната водеща Кейти Бойл и писателката Дафне дю Морие. През 1958 г. личният секретар и близък приятел на Филип Майкъл Паркър бе обвинен в изневяра. На този фон избухна скандал и страниците на вестниците бяха пълни с предположения, че всъщност се прикрива изневяра на самия принц. Според „Вашингтон пост“ през 1958 г. Филип е можел да получи титлата принц на Уелс, така че да не може да бъде призован да свидетелства в бракоразводното производство на Паркърс и да не трябва да отговаря на неудобни въпроси.
По един или друг начин бракът се оказа силен и на церемонията по празнуването на златната сватба през 1997 г. Елизабет II заяви, че съпругът ѝ почти не приема комплименти, но през всичките тези години именно той е бил основната й подкрепа
Кралица Елизабет II и принц Филип имат четири деца: Чарлз, принц на Уелс, Ан, принцеса на Великобритания, Андрю, херцог на Йорк, и Едуард, граф на Уесекс. Връзката на Филип с най-големия му син и престолонаследник, не беше лесна. Кралският биограф Джайлс Брандрет пише, че съпругът на Елизабет II, говорейки с него за принц Чарлз, казва: „Той е романтик, а аз съм прагматик. Ето защо ние гледаме на много неща по различен начин. И тъй като не гледам на нещата така, както гледа романтикът, това означава, че съм безсърдечен.“
Принцът имаше много хобита – от игра на поло, риболов и рисуване до пилотиране на самолети. През 1956 г. херцогът успява да приземи военен транспортен самолет, след като пожарогасителят избухва в пилотската кабина. С течение на времето поради здравословни проблеми съпругът на кралицата трябваше да се откаже от много от любимите си хобита. Според биографа Ингрид Сюард обаче той е намерил ново хоби – кулинарни предавания.
Филип обичаше колите и караше до инцидента през януари 2019 г. в окръг Норфолк, близо до имението Сандрингам, където Елизабет II и съпругът й традиционно прекарват зимата. Филип не пострада, но спря да шофира.
Биографът Джайлс Брандрет смята, че ключът към щастливия кралски брак е, че херцогът винаги е разсмивал кралицата. Внучката на херцога, принцеса Йожени Йоркска, каза за него: „Дядо е невероятен. Той е силен и вдъхва надежда. Той беше и си остава опора, солидна като скала, за всички нас“. По принцип децата и внуците го описват като човек, който взема всички най-важни решения в семейството и помага за разрешаването на конфликти.
- Херцогът на Единбург е известен със своите остри забележки. Например по време на рецесията през 1981 г. той каза: „Всички казаха, че трябва да имаме повече свободно време. Сега пък се оплакват, че са безработни.“ Сред нестандартните афоризми на принца особено се помни неговото изказване за смъртта: „Ако след смъртта се превъплътя, значи искам да се превърна в смъртоносен вирус, който ще помогне за решаването на проблема с пренаселеността“.
През 2017 г. Филип, с подкрепата на кралица Елизабет, реши, че вече няма да бъде задължен да приема покани за официални посещения и срещи, но може да присъства на такива събития по желание. Херцогът на Единбург е бил покровител, президент или член на над 780 организации, с които и продължи да си сътрудничи, въпреки че вече не вземаше активно участие в тяхната работа.
Принц Филип, който се определяше като „най-успешният в света по откриване на възпоменателни табели“, прие 22 191 официални покани и произнесе 5493 речи в продължение на близо седем десетилетия като „опора и подкрепа“ на кралицата.
Дневник
Последвайте ни и в Телеграм
