Едва ли някой в България е чувал за град Коркоран в Калифорния. Едва ли някой и в САЩ знае много за градчето, което доскоро бе известно предимно с това, че над 40% от населението му реално са обитатели на двата щатски затвора в околностите му.
Коркоран обаче е важен център, защото той реално се явява „фермерската столица“ на най-многолюдния американски щат, а в момента градът има огромен проблем.
Коркоран потъва в земята. При това съвсем буквално.
За последните 15 години градът е потънал надолу с над 3,5 м – горе долу колкото е първия етаж на някоя сграда, което реално означава, че районът е един от най-бързо пропадащите в земята в целия свят според експертите от Геологическия топографски институт на САЩ и НАСА.
На пръв поглед по нищо не си личи какво се случва. По сградите и пътищата няма пукнатини, а единственият видим знак е пропадането на земна дига покрай минаващата наблизо река. През 2017 г. местните власти инвестират 10 милиона долара за възстановяването ѝ заради риска от наводнение, ако реката прелее при проливни дъждове.
В крайна сметка се стига до услугите на НАСА, за да бъдат измерени мащабите на геоложките промени като са използвани сателитни изображения. Направени са сравнителни анализи, които показват, че за едно столетие градът е хлътнал средно около 8 метра, като процесът се е засилил осезаемо след 2005 г., а в следващите две десетилетия се предвижда пропадане от още около 4 метра.
Каква обаче е причината за този природен феномен, който не само заплашва доходите на хората, но представлява и „риск за инфраструктурата, подпочвените води, дигите и акведуктите“ по думите на Джанин Джоунс от Калифорнийския департамент по водните ресурси.
Отговорът е прост и съвсем ясен – човешката дейност и по-специално основния поминък на хората в Коркоран, който е земеделието.
Градът се намира в центъра на плодородната долина Сан Хоакин, а селскостопанските компании от десетилетия изпомпват подземни води, за да напояват своите реколти. Когато те не успяват да използват достатъчно вода от реките и напоителните канали в района, земеделците прибягват до естествените подпочвени резервоари.
Така се получава феноменът „потъване“, който геолозите дефинират като постепенната дефлация на земната повърхност вследствие на източване на подпочвени води, което води до пропадане на намиращите се над тях седименти.
В крайна сметка самопровъзгласилата „земеделска столица на Калифорния“ попада в центъра на така наречената „Коркоранска купа“. Това се явява една обширна зона от около 120 квадратни километра, която непрекъснато пропада надолу именно заради източването на подпочвени води.
„Няма как да го заобиколим“, казва Джей Фамилиети, бивш учен от НАСА, който още през 2009 г. предупреждава за опасностите.“Мащабът на тази „купа“ е голям, а процесът се случва относително бавно и по тази причина хората не го усещат. Внимателният анализ показва обаче, че има твърде много застрашена инфраструктура.“
А колкото повече застрашена и увредена инфраструктура има, толкова повече това ще се усеща и от хората. Особено във финансово отношение.
Ремонтът за 10 милиона на речната дига води до увеличение на данъците с над 200 долара за последните няколко години в район, където средните годишни доходи на гражданите не надхвърлят 40 000 долара.
В добавка към това идват и ремонтите пропаднали напоителни канали и резервоари за питейна вода, финансирани от местния общински бюджет. Под въпрос е и строежа на скоростна железопътна линия, която попада в района на няколко новопоявили се зони, застрашени от наводнения.
Как обаче може да се промени нещо, не се знае. Това лято е по-топло от обикновено, което води до суша и още повече изпомпване на вода за земеделието. От друга страна то е практически единственото препитание за повечето жители. Над 30% от хората в работоспособна възраст работят в този бранш, а пък една трета от цялото население живее под прага на бедността.
Просто препитанието на всички зависи от тази вода, а тези, които биха могли да кажат не могат да го направят, защото биха могли да загубят работата си.
Около Коркоран действат няколко огромни селскостопански компании като Sandridge Partners, Hansen Ranches и Vander Eyk Dairies. Най-голямата от тях обаче е международния конгломерат J. G. Boswell Company. Само тя притежава над 80 помпени станции и освен със земеделие се занимава и с продажбата на вода за напояване.
„Хората не смеят да си отворят устата, защото ги е страх да не бъдат уволнени“, споделя за AFP Раул Атилано, бивш служител в Boswell. „На мен не ми пука. Аз съм пенсионер от 20 години.“
Според него практиките на големите компании като Boswell са довели до кризата, защото предпочитат да търгуват част от водата, която добиват и по този начин изпомпват значително повече, отколкото им е необходимо за земеделски цели.
В този смисъл щатското правителство прие закон за регулиране на тези процеси. Законът за устойчиво управление на подземните води ще изисква водните басейни да бъдат балансирани до 2040 г., което означава, че не може да се изпомпва повече вода, отколкото реално попада под повърхността.
Източник: Уебкафе
Последвайте ни и в Телеграм
