От неравенството на доходите до изменението на климата, технологията ще играе решаваща роля за намирането на решения за всички предизвикателства, пред които е изправен светът днес – това твърди главният технологичен директор на Световния икономически форум Джеръми Юргенс.
Според него „тази година новите технологии демонстрират бързите темпове на човешките иновации и предлагат поглед върху това как ще изглежда едно устойчиво и приобщаващо бъдеще“.
Доклад на Световния икономически форум събира някои от пробивните иновации, които се очаква да окажат радикално влияние върху глобалния социален и икономически ред. Списъкът включва онези технологични иновации, които дават обещаващи и големи ползи за света.
Те са подбрани и с оглед на това да променят положително съществуващия ред, да са привлекателни за инвеститорите и изследователите и от тях да се очаква да постигнат значителен мащаб в рамките на следващите пет години.
1. Биоразградима пластмаса
По-малко от 15% от пластмасата в света се рециклира, а останалата част се изгаря, изоставя или събира в депа. Биоразградимата пластмаса предлага решение на този проблем. Липсваше обаче здравината на традиционните материали.
За да се постигне здравина на материала, без да се използват култури, които иначе биха били подходящи за храна, се ползва целулоза или лигнин от растителните отпадъци. Това освен всичко, насърчава и кръговата икономика.
2. Социални роботи
Днешните роботи могат да разпознават гласове, лица и емоции, да интерпретират речеви модели и жестове и дори да осъществяват контакт с очи. Дроидите приятели и асистенти стават част от ежедневието. Те се използват все по-често в грижата за възрастни хора, в отглеждането на децата и за изпълняване на различни задачи.
3. Металещи
Намаляването на лещите, използвани от мобилни телефони, компютри и други електронни устройства, беше извън възможностите на традиционните техники за рязане и оформяне на стъкло. Напредъкът на физиката обаче доведе до миниатюрни, по-леки алтернативи на установените лещи, наречени металещи.
Те са малки, тънки, плоски лещи, които могат да заменят съществуващите обемисти стъклени лещи. Това, от друга страна, позволява по-големи възможности на сензорите и образната диагностика, например.
4. Борбата с непълно разградените протеини
Частично или непълно разградените протеини (Intrinsically disordered proteins) могат да причинят рак и редица други заболявания. За разлика от другите протеини, те нямат твърда структура и променят формата си, което ги правеше трудни за лечение. Сега учените са намерили начин да предотвратят промяната на формата им достатъчно дълго, докато влезе в сила лечение, което предлага нови възможности за пациентите.
5. По-интелигентни торове
Последните подобрения в торовете се съсредоточиха върху способността им бавно да отделят хранителни вещества и само при нужда. Все пак те съдържат амоняк, карбамид и калиев карбонат, които вредят на околната среда. Новите торове вече използват по-екологични източници на азот и микроорганизми, които подобряват усвояването от растенията.
6. Съвместно телеприсъствие
Представете си видеоконференция, в която не само имате чувството, че сте в една стая с останалите присъстващи, но можете да усетите и допир. Смес от обогатена реалност (Augmented reality), виртуална реалност, 5G мрежи и сензори може да направи така, че бизнесмени, намиращи се на различни места, да се ръкостискат, а медицински специалисти да работят дистанционно с пациенти, сякаш са в една и съща стая.
7. Блокчейн технологии
Около 600 милиона души ядат замърсена храна всяка година. За да се предотврати епидемия е важно незабавното намиране на замърсителя. Това, което отнемаше дни или дори седмици за проследяване, сега може да се проследи за минути, като се използва технологията blockchain.
Тя следи всеки етап на хранителния продукт през веригата за доставки. Междувременно сензорите в опаковките могат да показват кога храната е на път да се развали, намалявайки необходимостта от разхищаване на цели партиди заради достигнат краен срок на годност.
8. По-безопасни ядрени реактори
Въпреки че ядрената енергетика не излъчва въглероден диоксид, при реакторите съществува опасност горивните пръти да прегреят и при смесване с вода да произведат водород, който впоследствие може да експлодира. Появяват се обаче нови горива, които е много по-малко вероятно да прегреят, а и произвеждат малко или никакъв водород. Тези нови конфигурации могат да заменят съществуващите горивни пръти с малко модификации.
9. Съхранение на ДНК-данни
Системите за съхранение на данни използват много енергия и не могат да бъдат в крак с огромните и непрекъснато нарастващи количества данни, които произвеждаме. След по-малко от век те могат да достигнат капацитета си.
Но важно изследване е използването на ДНК-базирано съхранение на данни, като нискоенергийна алтернатива на компютърните хард дискове с огромен капацитет. Предполага се, че всички данни на света за една година биха могли да се съхраняват на едно кубче ДНК (a cube of DNA) с размери само един квадратен метър.
10. Съхранение на възобновяема енергия
Съхраняването на енергия, генерирана от възобновяеми енергийни източници (когато няма слънце или вятър) беше трудно и досега не позволяваше да се увеличат възможностите за приемане на нова енергия. Литиево-йонните батерии са настроени така, че да доминират в технологията за съхранение през следващото десетилетие.
Непрекъснатият напредък в това ще доведе до батерии, които могат да съхраняват енергия до осем часа. Това е достатъчно дълго време, за да позволи енергията, генерирана от слънчевите лъчи, да задоволи повишените нужди от такава през нощта, например.
Извън този списък през 2019 г. имаше и други важни научни и технологични постижения.
През тази година човечеството напредна в разбирането за Вселената. Сред тях беше първата в историята снимка на черна дупка. Човечеството посети и най-отдалечения си обект – Арокот (Ултима Туле), най-старото и отдалечено от нашата планета изследвано небесно тяло. Човечеството откри и втората комета, идваща от чужда звездна система и я снима – 2l/Borisov, наричана за по-лесно „Борисов“.
Пробив за науката беше и китайската сонда на обратната страна на Луната. Русия пък изпрати в Космоса своя усъвършенстван робот „Фьодор“. Оператори могат лесно да управляват маневрените крайници на космонавта-аватар. Руската федерация планира да използва подобни роботи при строежа на бъдещата си база на Луната.
Изън напредъка в Космоса, Google създаде квантов процесор, с който сложни алгоритми могат да се решат за секунди, вместо за хилядолетия. Това отваря врата за създаване на точни прогнози, изобретяване на нови технологии и лекарства, както и направата на изкуствен интелект „със съзнание“.
Учени от Харвард разшириха двойно генетичната азбука. Досега ДНК cъxpaнявaше гeнeтичнaтa инфopмaция в чeтиpи ĸлючoви xимичecĸи вeщecтвa – гyaнин (G), цитoзин (С), aдeнин (А) и тимин (Т). Откритието е наречено „ДНК на Хачимоджи“.
През тази година учени за пръв път откриха и електрична дейност, напомняща човешката, в мини мозъци, създадени в лаборатория въз основа на стволови клетки.
Уебкафе
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
