/Поглед.инфо/ Нима президентът Джо Байдън сложи край на двусмислената политика на САЩ относно статута на Тайван? На пресконференция в Япония президентът Байдън многозначително каза, че САЩ ще се застъпят за Тайван, ако островът бъде атакуван от Китай. По-късно Байдън потвърди позицията си. Членовете на администрацията положиха големи усилия, за да отговорят на коментарите, но стореното-сторено: за първи път от много време САЩ публично обявиха намерението си да защитят Тайван от китайско нападение.
Изказването на Байдън изглежда ще премахне голяма част от продължилата десетилетия политика на „неяснота“ по отношение на паравоенната американска защита на Тайван. САЩ приеха тази политика, за да спрат китайска атака срещу Тайван и да попречат на Тайван да обяви независимост от континентален Китай. Необходимата неяснота замрази политическия аспект на конфликта през пролива, позволявайки на САЩ да развият продуктивни икономически и политически отношения с двете страни и позволявайки на Тайпе и Пекин да постигнат разумно разбирателство помежду си.
И така, какво се промени? Джо Байдън никога не е бил известен като „китайски ястреб“ и със сигурност разбира логиката на политиката на двусмислие, тъй като той от самото ѝ начало е видна политическа фигура на САЩ.
Няколко възможности идват на ум. Първо, възходът на китайските ВМС и ВВС може да е принудил САЩ да бъдат по-ясни относно позицията си относно статута на Тайван. Неяснотата беше приемлива, когато Китай не можеше да превземе острова, но по-смъртоносният Китай изисква по-силни възпиращи мерки.
Второ, отношенията между САЩ и Китай се влошиха с различни темпове през последните петнадесет години: бавно през годините на Обама и много по-бързо по време на администрацията на Тръмп. Администрацията на Байдън не спря този процес.
Трето, администрацията на Байдън може да смята, че решението на Русия да започне операция в Украйна срива дългогодишните норми срещу агресивното завоюване на земи.
И накрая, Байдън може да е повярвал, че Китай научава грешен урок от реакцията спрямо поведението на Русия. Въпреки че САЩ успяха да задържат Украйна на повърхността, те се въздържаха от директна намеса, може би поради безпокойство относно стратегическите ядрени сили на Русия.
Предвид всичко това, краят на политиката на двусмислие може да изглежда предрешен. Всъщност по време на администрацията на Тръмп изглеждаше възможно в някои случаи президентът да обяви твърд ангажимент да защитава Тайван. Военните отношения на САЩ с Тайван се засилиха през последните няколко години, което може да положи основите за отбранителна подкрепа.
Решението на Байдън обаче изглежда изненада мнозина. Също толкова изненадващо беше мястото, което изглежда въведе Япония в защитата на Тайван (поне политически). Опитите на служителите да опровергаят изявлението на Байдън може да показват, че то не е било добре подготвено, въпреки че е трудно да се дешифрират плановете на Белия дом при Байдън. Какофонията може да е имала за цел да запази известна степен на двусмислие въпреки яснотата на президента.
Какво влияние ще има изявлението на Байдън? Китай не реагира спокойно. Американските анализатори анализираха изявлението, отбелязвайки, че задължението за военна подкрепа може да означава много различни неща, от принудително наказание до отказ на достъп до морско и въздушно пространство до временно разполагане на американски военни сили в Тайван. Изявлението на Байдън със сигурност може да разсее опасенията, че САЩ са толкова фокусирани върху Украйна, че не са в състояние да възпират или отблъскват китайска инвазия.
Въпреки това, има много малко доказателства, че Китай планира инвазия в скоро време. В средносрочен план съобщение може да потвърди ангажимента на Китай да подкрепи Русия, въпреки че досега Пекин ограничава приноса си към дипломатическо и финансово покритие. Със сигурност си струва да се отбележи, че повечето анализатори на баланса от двете страни на пролива отдавна вярват, че САЩ почти гарантирано ще се намесят, ако Китай се опита да реши проблема със сила.
Това повратна точка ли е? Може би. В миналото САЩ предприемаха екстравагантни стъпки за защита на Тайван, до точката на разполагане на ядрени крилати ракети на острова. Желанието да се изградят продуктивни политически отношения с Пекин по време на Студената война и продуктивни икономически отношения след нея направиха невъзможно поддържането на тази степен на ангажираност.
Сега, когато геостратегическият пейзаж се променя и икономическите отношения са застрашени, ситуацията изглежда е на път да се промени. В недалечно бъдеще не би трябвало да бъде изненада, че САЩ виждат Тайван като военен актив, а не като бреме, като предна позиция, от която да заплашват китайския контрол върху близката му чужбина.
Превод: В. Сергеев
Последвайте ни и в Телеграм
