Съдбата на режима на Зеленски е подпечатана

втор: Мелкулангара Бхадракумар, indianpunchline.com  Следвайте „Гласове“ в Телеграм

Загадъчните и подигравателни бележки, поставящи под съмнение изявлението на Кремъл за неуспешния украински опит за убийство на президента Владимир Путин, не успяват да отклонят вниманието от факта, че Москва няма никаква причина да фабрикува подобно тежко обвинение, което да доведе до ограничаване на тържествата по отбелязване на техния Ден на победата на 9 май – един от най-триумфалните моменти в цялата руска история изобщо – особено сега, когато тя отново се бори с болестта на нацистката идеология в европейския политически пейзаж, и отново и отново го прави еднолично.

Бързината, с която държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен опроверга твърдението на Кремъл, може би издава цялата игра. На неоконсерваторите им е заложено в ДНК-то да се крият в подобни решаващи моменти. Поради това беше съвсем предвидимо, че Блинкен дистанцира админстарацията на Байдън от атаката срещу Кремъл.

По-рано главнокомандващият на обединения щаб генерал Марк Мили направи нещо подобно в интервю за списание Foreign Affairs, предварително отклонявайки всякаква отговорност за предстоящата украинска „контраофанзива“. Това е новият рефрен на администрацията на Байдън – не знам, не чух, не видях. Край и на приказките за подкрепа на Киев до край, „независимо от цената“, както Байдън повтаряше до припадък.

Същността на цялата работа е, че толкова рекламираната „контраофанзива“ на Киев е в затруднение и широкоразпространените западни прогнози вещаят нейния провал. На практика това беше и най-същественото в интервюто на ген. Мили тази седмица – неговата неувереност в резултата. Мили отказа категоричен отговор дори и относно това дали Киев изобщо ще започне своята „контраофанзива“!

Дилемата е голяма днес, когато целият западен наратив за поражение на Русия е изобличен като купчина лъжи, като наред с това се изпари и митът за военното превъзходство на Киев, което може да се изправи срещу далеч по-мощната военна свръхсила. Украинската армия беше систематично срината със земята. На практика Украйна се превърна в отворена рана, която бързо преминава в гангрена и за каутеризацията ѝ няма много време.

Киевският режим обаче е раздиран от фракционизъм. Има мощни клики, които са против мирни разговори с Русия, освен ако Москва не капитулира, но предпочитат ескалация, която да продължава да държи западните сили ангажирани. И те имат поддръжници на Запад, дори и след оттеглянето на Борис Джонсън.

Хората от войнстващата клика, впили се във властовите структури в Киев, съвсем спокойно могат да бъдат извършителите на този опасен акт на провокация, насочен срещу Кремъл, с крайната цел да предизвикат отговор от Русия.

От безсмислената забележка на Блинкен изглежда, че неоконсерваторите в администрацията на Байдън, водени от Виктория Нюланд, не са в настроение да изсипят порой от блестящи ходове в Киев. Колкото до Европа, тя също загуби гласа си.

Вероятно този случай ще се появи в учебниците по история като исторически провал на европейското лидерство, в чиято основа е парадоксът, че не Франция, а Германия се сближи със САЩ в украинската война, рискувайки вътрешноевропейска „ера на конфронтация“.

Дори и да не беше така, това са съдбоносни времена, в които политическият център се свива във Франция и Италия, а в самата Германия е много отслабен след пандемията, войната и инфлацията. Важно е да се отбележи, че това само отчасти е икономически проблем, тъй като упадъкът на центъра и деиндустриализацията на Европа са тясно свързани и социалната тъкан, която е поддържала центъра, се е разпаднала.

Германия, електроцентралата на Европа, досега имаше късмет. Тя се възползваше от евтина работна ръка от Източна Европа и евтин газ от Русия. Но с това сега е свършено и упадъкът на германската индустрия е предвидим. Когато обществото се фрагментира, политическата система също се фрагментира и управлението на подобни страни ще изисква все по-голямо усилие. Германия и Италия имат трипартийни коалиции. Нидерландия има четири партии. Белгия има седемпартийна коалиция.

Засега хардлайнерите в Киев задават ритъма на събитията и европейците послушно ще го следват. Но има „хлад в стаята“, ако си послужим с думите на Джоди Фостър от хорър филма „Мълчанието на агнетата“, когато Антъни Хопкинс се превърна само за миг в Ханибал Лектър.

Нека не се подвеждаме, това е повратна точка. Непохватният опит срещу живота на Путин разбърква калейдоскопа до неузнаваемост. Единствената успокояваща мисъл е, че ръководството на Кремъл няма да се води от емоцията. Обсъжданата реакция на Кремъл се съдържа в изказването на руския посланик в САЩ Анатолий Антонов:

„Как биха реагирали американците, ако дрон удари Белия дом, Капитолия, Пентагона? Отговорът е очевиден за всеки политик, както и за всеки средностатистически гражданин: наказанието ще бъде строго и неизбежно.“

Посланикът очерта основните изводи: „Русия ще отговори на тази нагла и самонадеяна терористична атака. Ще отговорим, когато сметнем за нужно. Ще отговорим в съответствие с оценката на заплахата, която Киев представлява за ръководството на страната ни.“

Не се очакват светкавични реакции. Въпреки това, ограничаването на тържествата по случай Деня на победата на Червения площад само по себе си вероятно е било трудно решение. Денят на победата на 9 май е най-важният празник в Русия, когато народът и държавата излизат заедно за патриотично честване, по време на което хората си спомнят за членовете на семействата си, пожертвали живота си за победата срещу нацизма.

Много от тържествените дейности през този ден – паради, песни, възпоменателни ритуали – датират от времето на Съветския съюз. Денят на победата е единственият голям национален празник, който успя да направи преход в постсъветска Русия. В страна, която загуби много от идолите и героичните си постижения с разпадането на Съвесткия съюз, триумфът над нацизма остана източник на огромна колективна и лична гордост.

Но ръцете на Путин са вързани в момент, в който страната е изпаднала в ярост и иска възмездие, както става ясно от думите на бившия руски президент и настоящ заместник председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев: „След днешната терористична атака, не остават никакви други възможности, освен физическо елиминиране на Зеленски и кликата му“.

Самият Зеленски просто напусна Киев и отиде в Хелзинки, от там ще ходи в Хага, а на 13 май ще пристигне в Берлин на държавно посещение, може би усещайки опасността. Действително, съдбата на неговия режим изглежда подпечатана. Зеленски ни напомня на митичния Скитник-евреин, който се подигра с Иисус по пътя към Голгота и за това беше проклет да скита по земята до Второто пришествие.

Мелкулангара Бхадракумар е пенсиониран дипломат от кариерата в индийското министерство на външните работи в продължение на 30 години. Служил е в индийското посолство в Москва (1975-1977; 1987-1998), бил е заместник министър на външните работи, главен секретар в министерство на външните работи, директор на отделите Иран-Пакистан-Афганистан и Кашмир към външно министерство на Индия, заемал е постове в индийските посолства в Бон, Коломбо, Сеул. Бил е шарже д‘афер в посолствата в Кувейт и Кабул, действащ/заместващ върховен комисар в Исламабад, посланик в Турция и Узбекистан.

Изследователските му интереси са в областта на индийската външна политика, руско-индийските отношения, Пакистан, Афганистан и Централна Азия, енергийната сигурност, Тихоокеанска Азия и Близкия Изток. Автор е на множество публикации в тези области както в индийски, така и в чуждестранни издания

Източник: indianpunchline.com

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова

Последвайте ни и в Телеграм