Обикновено туристите, посетили тази страна, се възхищават от чистотата на градовете и селата и рядко се чудят как се постига това. Системата за сортиране на отпадъците, която вече се практикува в много страни по света, е изведена до крайност тук. Почти до абсурда.
И тази страна е Швейцария.
Сортирайте всичко, което може да бъде сортирано. Тази система няма изключения – всички са длъжни да изхвърлят боклука в различни контейнери. Това е пълна демокрация, в която всички участват. И това е пълна липса на демокрация, при която не се приемат възражения и дискусии: не се съгласявай – плати глоба. Подобен подход за обезвреждане на отпадъци е възможен само в Конфедерация Helvetica. Такъв манталитет. Всеки обича да живее чисто.
Фактът, че сте богат, не ви издига над закона. Често можете да видите граждани да слизат от Porsche и без комплекс за малоценност да разтоварват празни бутилки в пункт за доставка на контейнери.
Швейцария е лидер в света по брой доставени бутилки – повече от 90% от контейнерите се връщат в заводи за рециклиране на стъкло. Програмата за приемане и обработка на използвано стъкло започва през 1972 г. и все още успешно се изпълнява.
Едва когато върнете няколко бутилки бира в магазина, можете да получите депозита си обратно. В други случаи тези, които предават бутилките, не получават нищо за това. Но в същото време те все още трябва да свалят капачките и да сортират бутилките и консервите в зависимост от цвета на чашата. Бяло, кафяво, зелено – отделно.
Хартията се рециклира отделно от картон (рециклирането на картон е по-скъпо), поради което гражданите са длъжни да предадат едната отделно от другата. Почти една трета от произведената в страната печатна продукция се връща в центровете за рециклиране.
Никога не би хрумнало някой да изхвърля използвани батерии в кошчето. Следователно 60% от всички батерии, продавани в Швейцария, се връщат и не се изхвърлят в кошчето.
Отделно се предават стари електрически и домакински уреди, строителни отпадъци, флуоресцентни лампи, трупове на животни, остатъци от моторно масло и т.н
Глобите са високи. Медия в Цюрих писа за случай, когато човек на път за работа изхвърля домакински боклук в хартиени торби от прозореца на своя автомобил. Полицията го откри.
Нарушителят е съден и глобен: 6000 франка за изхвърляне на боклука и почистване на пътното платно, 3000 франка за нарушаване на закона и 530 франка за разходи на държавата. Общо 9530 франка за това, че си е изхвърлил боклука неправилно! Това е много жестоко наказание по швейцарски стандарти.
През 80-те години, когато етикетирането на боклука е въведено само в югоизточната част на страната, феноменът на така наречения боклук туризъм започва да се разпространява. През уикендите хората взеха семействата си, опаковаха багажа си с натрупани през седмица отпадъци и го закараха в другата част на страната за пикник. И обикаляха страната и изхвърляха боклук безплатно.
Само в Цюрих бяха събрани над 3000 тона „незаконни“ торби с отпадъци на ден. Затова всички кантони и общности трябваше да наложат мито върху боклука.
Още през 80-те години на ХХ век екологичната ситуация в Швейцария беше катастрофална – всички реки и езера бяха замърсени с фосфати и нитрати, земята беше замърсена с тежки метали, биоразнообразието бързо намаляваше и нарастващото потребителско общество произвеждаше огромно количество боклук. Много скоро жителите започнаха да се задавят от боклука, промишленото и селскостопанското замърсяване.
Тогава възникна въпросът за разработването на нова политика за опазване на околната среда, която те започнаха да прилагат с педантичност. Това отне две десетилетия, но резултатът надхвърли всички очаквания. Сега Швейцария е една от най-екологичните страни в света, с развит обществен транспорт и чист планински въздух. От всяко езеро и чешма, можете да пиете вода без страх.
Каква е причината за този успех? Причината е, че те са държавата. Швейцарците започнаха да чистят собствената си страна и успяха. Останалото беше само въпрос на време.
Изводът е прост … хората искаха – хората го направиха!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
