Световната среща са климата приключи ден по-късно от планираното с решение, което съдържа важни моменти, но и веднага бе критикувано, а държавите продължават да спорят как да се постигне задържане на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий.
Резултатът от преговорите на ООН за климата в Глазгоу е споразумение, което за първи път посочва изкопаемите горива като ключов двигател на глобалното затопляне, въпреки че зависими от въглища страни отправиха възражения в последната минута.
С аплодисменти бе посрещнато поддържането на надеждата за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий, а много близо 200-те национални делегации пожелаха да имат повече мерки.
„Ако преговорите са добри, всички страни са неудовлетворени“, каза пратеникът на САЩ за климата Джон Кери на последната среща за одобряване на Пакта за климата от Глазгоу. „И мисля, че това бяха добри преговори.“ Според него винаги е било ясно, че едва ли срещата ще постигне решение, което „по някакъв начин ще сложи край на кризата“, но че по-скоро е бил даден „стартов сигнал“.
Двуседмичната конференция в Шотландия донесе голяма победа при разрешаването на правилата около въглеродните пазари, но не направи достатъчно, за да смекчи опасенията на уязвимите страни относно дълго обещаното финансиране за климатични политики от богатите държави.
Алок Шарма – британският председател на форума, известен като COP26, се просълзи, преди да удари с чукчето си, за да даде знак, че няма вето върху пакта в нощта срещу неделя.
Имаше драма в последния момент, тъй като Индия, подкрепена от Китай и други зависими от въглища развиващи се страни, отхвърли клауза, призоваваща за „поетапно спиране“ (gradual phase out) на енергията, работеща с въглища. След сблъсък между пратениците на Китай, Индия, Съединените щати и Европейския съюз клаузата беше набързо променена, за да се помоли държавите да „намалят“ (gradual phase down) използването на въглища.
Министърът на околната среда и климата на Индия Бхупендер Ядав каза, че ревизията отразява „националните обстоятелства на нововъзникващите икономики“. „Ние се превръщаме в гласа на развиващите се страни“, каза той пред „Ройтерс“, като каза, че пактът е „отделил специално“ въглищата, но мълчи за петрола и природния газ. „Положихме усилия да постигнем консенсус, който е разумен за развиващите се страни и разумен за климатичната справедливост“, каза той, намеквайки за факта, че богатите нации исторически са отделяли най-голям дял от парникови газове.
Алок Шарма каза тази сутрин, че Китай и Индия тепърва ще трябва да обясняват позицията си против записване в документа на текст за премахване на въглищата от енергетиката и индустрията.
Промяната на тази само една дума беше посрещната с ужас от богатите страни в Европа, от малките островни държави, както и от други страни, които все още се развиват.
„Вярваме, че бяхме изолирани в един непрозрачен и неприобщаващ процес“, каза пратеникът на Мексико Камила Исабел Сепеда Лисама. „Всички имаме оставащи притеснения, но ни казаха, че не можем да отворим отново текста… докато други все още могат да разводнят обещанията си.“
Но Мексико и други заявиха, че ще оставят ревизираното споразумение да остане в сила.
„Одобрените текстове са компромис“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. „Те отразяват интересите, условията, противоречията и състоянието на политическата воля в света днес.“
„Извинявам се за начина, по който се разви този процес“, каза Шарма на финалното заседание. „Дълбоко съжалявам.“
Постигането на споразумение винаги е било въпрос на балансиране на изискванията на уязвимите към промените в климата държави, големите индустриални сили и тези като Индия и Китай, които зависят от изкопаемите горива, за да изведат своите икономики и население от бедността.
Всеобхватната цел, която си постави за конференцията, беше определена като твърде скромна от борците за климата и уязвимите страни – да „поддържа жива“ целта на Парижкото споразумение от 2015 г., за да се попречи глобалните температури да се повишат с повече от 1.5 C над нивата от прединдустриалната епоха. Учените казват, че затоплянето отвъд тази точка може да отприщи необратими и неконтролируеми въздействия върху климата.
Като поиска от държавите да си поставят по-строги цели до следващата година за намаляване на емисиите, затоплящи климата, споразумението на практика призна, че ангажиментите все още са недостатъчни. Националните обещания в момента са на път да задържат затоплянето до около 2.4 C.
Разговорите доведоха и до пробив за правилата за пазарите за въглеродни компенсации. Компании и страни с обширна горска покривка настояваха за сделка с надеждата също да легитимират бързо развиващите се глобални доброволни офсетни пазари.
Сделката позволява на страните частично да постигнат целите си за климата, като купуват т.нар. офсетни кредити, представляващи намалени от други емисии. Така потенциално се отключват трилиони долари за опазване на горите, разширяване на възобновяемата енергия и други проекти за борба с изменението на климата.
Дженифър Морган, изпълнителен директор на кампанията на „Грийнпийс“, смята, че „чашата е наполовина пълна“. „Те промениха една дума, но не могат да променят сигнала, идващ от тази COP, че ерата на въглищата свършва“, каза тя. „Ако сте изпълнителен директор на компания за въглища, този COP ви носи лош резултат.“
Изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени Патрисия Еспиноза заяви: „Според мен това е едно от онези дипломатически решения, текстови решения, които имат за цел да кажат: ОК, още не казваме, че трябва 100% да се отървем от въглищата, а че се нуждаем от намаляване на обема въглища, от които се нуждаем.“
Развиващите се страни твърдят, че богатите нации, чиито исторически емисии са до голяма степен отговорни за затоплянето на планетата, трябва да финансират усилията си както за преминаване от изкопаеми горива, така и за адаптиране към все по-сериозните въздействия на климата.
Сделката предлага обещание за удвояване до до 2025 г. на финансирането за адаптиране спрямо нивото от 2019 г., но отново няма гаранции. Комисия на ООН ще докладва следващата година за напредъка към предоставянето на обещаното финансиране за климата от 100 милиарда долара годишно, след като богатите държави не успяха да се справят с крайния срок за средствата до 2020 г. След това финансите ще бъдат обсъдени отново през 2024 и 2026 г.
Но сделката остави много уязвими страни отчаяни, тъй като не предлагат финансиране за свързани с климата загуби и щети, обещание, направено в първоначалния пакт от през 1992 г., наречен Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Богатите отново се противопоставиха на признаването на финансова отговорност за техните години на изхвърляне на емисии, които доведоха до изменението на климата, докато се въздигаха към икономически просперитет.
Докато споразумението от Глазгоу очертава пътя за справяне с проблема чрез създаване на нов секретариат, посветен на въпроса, уязвимите страни заявиха, че това представлява просто един минимум от приемливи стъпки.
„Този пакет не е перфектен. Промяната на въглищата и слабият резултат от загуби и щети са удар по крайния резултат“, каза Тина Стий, пратеник по климата от Маршаловите острови. Все пак „елементите на пакета от Глазгоу са спасителен пояс за моята страна. Не трябва да отхвърляме важните ползи, обхванати в този пакет“.
Дневник
Последвайте ни и в Телеграм
