Русия спаси засега Украйна от фалит и даде възможност на президента Виктор Янукович да запази влиянието си в бившата съветска република, разтърсвана от протестно движение на проевропейската опозиция.
Руският президент Владимир Путин съобщи снощи след срещата си с Янукович в Кремъл, че Москва дава 15 милиарда долара срещу украински държавни облигации и намалява с една трета цената на природния газ, който продава на Украйна. Този истински спасителен план премахва рисковете за скорошен фалит на затъналата от една година насам в рецесия бивша република от СССР, чиито валутни резерви се топят с всеки изминал ден, подчертава икономистът Иван Чакаров от Сити банк. „Вливането на тези свежи пари дава гаранция, че Украйна може да покрие плащанията си за идната година“, подчертава той.
Тези 15 милиарда долара са достатъчни за запълването на „черната дупка“ в платежния баланс на Украйна за следващите 18 месеца, смята Нийл Шиъринг от Capital Economics. Благодарение на тази глътка въздух Янукович ще е по-уверен в запазването на властта си, посочва Алекс Бридо от Eurasia Group. Този спасителен план обаче има висока стойност за Русия, чиято икономика е в стагнация, заплашваща да продължи. За да помогне на своя съсед, Москва реши да вземе пари от своя резервен фонд – Фондът за национален просперитет, който първоначално беше замислен да финансира дефицита в пенсионната система на застаряващото население.
Според в. „Ведомости“ руските власти ще трябва да нарушат правилата, които сами си въведоха, да инвестират пари в този фонд, забраняващ да се купуват облигации от несигурни емитенти. А рейтинговите агенции отдавна са поставили ценните книжа на Украйна в категорията спекулативни инвестиции. Освен това намаляването с една трета на цената на природния газ е голяма отстъпка от страна на Газпром, каквато досега отказваше да даде на украинския си партньор. Всъщност Путин заяви, че това поевтиняване на газа е временно, давайки да се разбере, че в бъдеще то може да бъде преразгледано. Но за Москва рискът е оправдан. „Задържането на Украйна в руската орбита, като се спъне сближаването й с Европа, е основната мотивация на Путин“, твърди Маша Липман от Центъра „Карнеги“. Според нея Русия не е протегнала ръка на Янукович само от благородство. Детайлите на тази помощ, договорени задкулисно, засега не са ясни. Вчера лидерите на украинската опозиция обвиниха президента Янукович, че е „заложил“ Украйна пред Москва, за да получи това колосално финансиране, и поиска да узнае какви отстъпки са направени в замяна.
По време на срещата с Янукович Путин увери, че въпросът с присъединяването на Украйна към Митническия съюз, което буди безпокойство у проевропейски настроените украинци, не е бил засегнат. Двете страни обаче се споразумяха да предвидят отмяна на „търговските ограничения“ между тях до края на 2014 г. Аналитиците подчертават, че облигациите, които Москва възнамерява да купи, имат падеж 2 години, който ще изтече през 2015 г., непосредствено след президентските избори в Украйна. Тогава Русия може да използва това оръжие, за да притисне Украйна, предупреждава Алекс Бридо. „Какво ще стане, ако Янукович не бъде в състояние да върне дълговете до тогава“, пита Маша Липман, подчертавайки, че тогава Русия може би ще поиска да сложи ръка на големи украински предприятия. Освен това с вчерашното споразумение с Москва Киев отлага всички структурни реформи, които трябва да предприеме, обяснява Чакаров. /БГНЕС
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
