Прегледано от: 2
/Поглед.инфо/ Речта на Джордж Сорос на форума в Давос, съчетана с речта на Хенри Кисинджър, ясно показа две линии в глобалната общност.
1) Линията на Сорос е линия на твърд и недвусмислен натиск върху Русия. Това е байдънизъм, който като цяло предполага рязко засилване на „англосаксонския сегмент“, като едновременно с това разпространява постлибералната „нова нормалност“ („приобщаващ капитализъм“, „голямо нулиране“, „култура на отмяна“ и др.).
Между другото, влиянието на самия Сорос върху Джо Байдън е огромно.
Всъщност тук имаме работа с упорита постлиберална идеокрация.
2) Линията на Кисинджър е линията на мекия „развод“ на Русия. Тоягата се държи зад гърба, а моркова се показва.
Това си заслужава специално разглеждане. Бившият държавен секретар призова западните страни да спрат опитите да победят Русия. Той предупреди, че това би било пагубно за европейската стабилност. Според Кисинджър Западът трябва да принуди Киев да преговаря с Русия, при това при нейните условия. И Украйна ще трябва да се откаже от част от територията си.
Това е една от най-добрите индикации, че Специалната военна операция върви добре и Украйна е в много трудно положение. Кисинджър е виден представител на световния елит – разполага с достатъчно информация. И със сигурност не можете да го обвинявате в „проруски пристрастия“. Той знае за какво говори.
Тук всичко е просто – Кисинджър се страхува, че Украйна (или по-точно Западът, който стои зад нея) ще загуби още повече и много повече. Той би искал споразумение – макар и при условията на Русия, но да бъдат запазени някои възможности за антируската геополитическа активност на територията на Украйна.
Трябва да се има предвид, че Кисинджър е член на Съвета за външни отношения – най-влиятелната глобалистка организация. И нейното ръководство наскоро предложи проект за „глобален концерт“, който предполага създаването на концерт на шест водещи сили – САЩ, Русия, Великобритания, Япония, Китай и Индия. По този начин се предлага известна глобална „алтернатива“ както на „великото нулиране“ на Ротшилд, така и на „Алианса на демокрациите“, който Байдън се опитва да създаде – или по-скоро тези, които стоят зад него.
Наблюдателите предлагат такава версия – този проект има за цел да отклони вниманието от експанзията на Запада. Предполагам, че тогава ще се опитат да убедят Русия и Китай, че са равноправни партньори в управлението на глобалните процеси. И тогава, при удобен набор от обстоятелства, ще им бъде нанесен мощен удар.
Кисинджър, умел в дипломатическите маневри, е не толкова идеократ, колкото геополитик. Разбира се, той не е против постлибералните ценности, но смята геополитическото маневриране за най-важното в момента.
Глобалисткият транснационал предпочита Сорос и Байдън. „Новото нормално” радикално подкопава основите на национално-държавното съществуване, което допринася за установяването на световно правителство.
Радикален тласък обаче може да се превърне в кардинална грешка, която заплашва да загуби много от спечеленото.
В тази връзка ще направя едно предположение – Транснационалното може да пожертва „Байдънизма“, използвайки го в пълна степен – с цел хаотизиране на световните процеси. В най-решителния момент „байдънистите“ просто няма да получат необходимата подкрепа. Тогава в Съединените щати ще започне революционен хаос. И републиканците, и демократите ще го отнесат . Американската държавност ще понесе огромен удар, а шоковата кампания по формулата „патриотизъм/държава = фашизъм“ ще създаде още една основа за Глобалия.
В същото време „мавърът-Байдън“ ще си свърши работата в Европа, където също ще бъде пуснат процесът на хаос. В крайна сметка още от сега е включен „полският фактор“.
Тук е важно да се отбележи, че самата Полша се държи все по-агресивно спрямо Западна Европа. Ето един много ясен пример. През 2022 г. Полша се надява да завърши изграждането на газопровод от Норвегия, което трябва да ѝ помогне да замени доставките на гориво от Русия. Съответно за Варшава трябваше да е изключително важно да поддържа добри отношения с норвежците. Но – не, поляците окончателно изнагляха и здравата разкритикуваха Осло. Премиерът Матеуш Моравецки обвини Норвегия, че прави супер печалби поради повишаването на цените на петрола и газа на фона на руската специална операция и поиска тя да споделя печалбите.
В момента наблюдаваме популяризирането на определен геополитически проект, който ще бъде насочен не толкова срещу Русия, колкото срещу Стара Европа. На първо място срещу Франция и Германия – достатъчно е да си припомним прочутия “лебервурст“.
Можем да предположим появата в близко бъдеще на Нов европейски блок (НЕБ), воден от Полша. Там могат да влязат трите балтийски държави, Чехия и Словакия.
Отделен въпрос е Украйна. Всичко зависи от това каква форма ще приеме след края на специалната военна операция. Много е вероятно пановете все пак да си приберат западните украински региони.
НЕБ ще оказва натиск върху германско-френската ос по всякакъв възможен начин – с подкрепата на САЩ и Великобритания. (Полша без съмнение ще използва милионите украинци, които наскоро се преместиха в Европа.)
Но Транснационалът ще се опита да стане главните бенефициенти. За него е важно да пусне маховика на хаоса в ЕС. Тази структура вече е престанала да устройва глобалистите, тя е твърде „национална“. (В това отношение предложението на британския премиер Борис Джонсън за създаване на нов ЕС е много показателно.) Между другото, САЩ също престанаха да устройват транснационалът – и хаосът вече е започнал и само ще се засилва.
Много е вероятно Полша с постоянните си набези срещу „Стара Европа“ да допринесе значително за кризата и дори срива на институциите на ЕС. Но в крайна сметка хаосът ще удари и самата Полша, защото тя е силно интегрирана в европейските структури. Пановете като цяло не разбират какво правят. Ето защо те са полезни на Транснационала, докато ги използва. След това ще ги изостави.
Самата хаотизация е необходима на Транснационала, за да отслаби допълнително националните държави – с поглед върху създаването на световно правителство.
Линията на Кисинджър ще бъде използвана, за да се опита да отнесе. Русия, Китай и други незападни сили.
Неадекватността на Сорос, ясно демонстрирана от него по време на речта му в Давос, привлича вниманието. Например как каза, че операцията в Украйна се ръководи от Владимир Шаманов! И тази неадекватност много превъзходно се наслагва върху неадекватността на „сънливия Джо“ (Байдън), който направо блика гафове. Това свидетелства за деградацията на американския радикален глобализъм. Е, толкова по-вероятно е той скоро да бъде принесен в жертва.
Трябва също да се отбележи, че освен „англосаксонския“ сегмент има и „латино-германски“ сегмент.
Целта на този сегмент е да утвърди постлиберални ценности („приобщаващ капитализъм“ и т.н.), след като хаосът помете системата на западните държави.
Посоченият сегмент е Клаус Шваб, Ротшилдите, принцът на Уелс (който е повече „европеец“, отколкото „англосаксонец“) и прочее.
Това е „Съветът за приобщаващ капитализъм“.
Това е Ватикана, който покровителства споменатия Съвет. Показателно е, че той заема донякъде специфична позиция на фона на уж всеобщото проамериканско „одобрение“. Така папа Франциск каза, че действията на НАТО близо до руските граници могат да тласнат Москва към началото на Нова световна световна война. „Може би лаят на НАТО близо до границите на Русия доведе до реакцията Кремъл“, предположи понтификът.
Ватикана е най-важният център на друг сегмент на Транснационала, който може да се нарече „латино-германски“. И се свързва с най-древните европейски семейства, които, както може да се предположи, приемат християнството само външно.
В момента Ватикана се интересува от това, че англосаксонската ос е „разклатена“. Тогава върхът на Транснационала може да направи окончателния залог за Ватикана и покровителствания от него „Съвет за приобщаващ капитализъм“. Е, папата вече се позиционира като абсолютен миротворец, едва ли не осъждащ „натовските военни“. И това всъщност е включено в плановете на Транснационала , който възнамерява да разруши американската империя след като я употреби.
Римската Курия се състоеше от магистрати, които изпълняваха свещенически функции и се наричаха кардинали – тоест тези, които имат право да отварят и затварят „cardo“ – портата към другия свят.
Какво е това, „покана за танц” ли? Ако е така, тогава не трябва да се съгласим. Не бива да се съгласяваме просто така, а трябва да разиграем своята, евразийска „карта“.
Превод: В. Сергеев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Сорос и Кисинджър: Две линии в глобализма
/Поглед.инфо/ Речта на Джордж Сорос на форума в Давос, съчетана с речта на Хенри Кисинджър, ясно показа две линии в глобалната общност.
1) Линията на Сорос е линия на твърд и недвусмислен натиск върху Русия. Това е байдънизъм, който като цяло предполага рязко засилване на „англосаксонския сегмент“, като едновременно с това разпространява постлибералната „нова нормалност“ („приобщаващ капитализъм“, „голямо нулиране“, „култура на отмяна“ и др.).
Между другото, влиянието на самия Сорос върху Джо Байдън е огромно.
Всъщност тук имаме работа с упорита постлиберална идеокрация.
2) Линията на Кисинджър е линията на мекия „развод“ на Русия. Тоягата се държи зад гърба, а моркова се показва.
Това си заслужава специално разглеждане. Бившият държавен секретар призова западните страни да спрат опитите да победят Русия. Той предупреди, че това би било пагубно за европейската стабилност. Според Кисинджър Западът трябва да принуди Киев да преговаря с Русия, при това при нейните условия. И Украйна ще трябва да се откаже от част от територията си.
Това е една от най-добрите индикации, че Специалната военна операция върви добре и Украйна е в много трудно положение. Кисинджър е виден представител на световния елит – разполага с достатъчно информация. И със сигурност не можете да го обвинявате в „проруски пристрастия“. Той знае за какво говори.
Тук всичко е просто – Кисинджър се страхува, че Украйна (или по-точно Западът, който стои зад нея) ще загуби още повече и много повече. Той би искал споразумение – макар и при условията на Русия, но да бъдат запазени някои възможности за антируската геополитическа активност на територията на Украйна.
Трябва да се има предвид, че Кисинджър е член на Съвета за външни отношения – най-влиятелната глобалистка организация. И нейното ръководство наскоро предложи проект за „глобален концерт“, който предполага създаването на концерт на шест водещи сили – САЩ, Русия, Великобритания, Япония, Китай и Индия. По този начин се предлага известна глобална „алтернатива“ както на „великото нулиране“ на Ротшилд, така и на „Алианса на демокрациите“, който Байдън се опитва да създаде – или по-скоро тези, които стоят зад него.
Наблюдателите предлагат такава версия – този проект има за цел да отклони вниманието от експанзията на Запада. Предполагам, че тогава ще се опитат да убедят Русия и Китай, че са равноправни партньори в управлението на глобалните процеси. И тогава, при удобен набор от обстоятелства, ще им бъде нанесен мощен удар.
Кисинджър, умел в дипломатическите маневри, е не толкова идеократ, колкото геополитик. Разбира се, той не е против постлибералните ценности, но смята геополитическото маневриране за най-важното в момента.
Глобалисткият транснационал предпочита Сорос и Байдън. „Новото нормално” радикално подкопава основите на национално-държавното съществуване, което допринася за установяването на световно правителство.
Радикален тласък обаче може да се превърне в кардинална грешка, която заплашва да загуби много от спечеленото.
В тази връзка ще направя едно предположение – Транснационалното може да пожертва „Байдънизма“, използвайки го в пълна степен – с цел хаотизиране на световните процеси. В най-решителния момент „байдънистите“ просто няма да получат необходимата подкрепа. Тогава в Съединените щати ще започне революционен хаос. И републиканците, и демократите ще го отнесат . Американската държавност ще понесе огромен удар, а шоковата кампания по формулата „патриотизъм/държава = фашизъм“ ще създаде още една основа за Глобалия.
В същото време „мавърът-Байдън“ ще си свърши работата в Европа, където също ще бъде пуснат процесът на хаос. В крайна сметка още от сега е включен „полският фактор“.
Тук е важно да се отбележи, че самата Полша се държи все по-агресивно спрямо Западна Европа. Ето един много ясен пример. През 2022 г. Полша се надява да завърши изграждането на газопровод от Норвегия, което трябва да ѝ помогне да замени доставките на гориво от Русия. Съответно за Варшава трябваше да е изключително важно да поддържа добри отношения с норвежците. Но – не, поляците окончателно изнагляха и здравата разкритикуваха Осло. Премиерът Матеуш Моравецки обвини Норвегия, че прави супер печалби поради повишаването на цените на петрола и газа на фона на руската специална операция и поиска тя да споделя печалбите.
В момента наблюдаваме популяризирането на определен геополитически проект, който ще бъде насочен не толкова срещу Русия, колкото срещу Стара Европа. На първо място срещу Франция и Германия – достатъчно е да си припомним прочутия “лебервурст“.
Можем да предположим появата в близко бъдеще на Нов европейски блок (НЕБ), воден от Полша. Там могат да влязат трите балтийски държави, Чехия и Словакия.
Отделен въпрос е Украйна. Всичко зависи от това каква форма ще приеме след края на специалната военна операция. Много е вероятно пановете все пак да си приберат западните украински региони.
НЕБ ще оказва натиск върху германско-френската ос по всякакъв възможен начин – с подкрепата на САЩ и Великобритания. (Полша без съмнение ще използва милионите украинци, които наскоро се преместиха в Европа.)
Но Транснационалът ще се опита да стане главните бенефициенти. За него е важно да пусне маховика на хаоса в ЕС. Тази структура вече е престанала да устройва глобалистите, тя е твърде „национална“. (В това отношение предложението на британския премиер Борис Джонсън за създаване на нов ЕС е много показателно.) Между другото, САЩ също престанаха да устройват транснационалът – и хаосът вече е започнал и само ще се засилва.
Много е вероятно Полша с постоянните си набези срещу „Стара Европа“ да допринесе значително за кризата и дори срива на институциите на ЕС. Но в крайна сметка хаосът ще удари и самата Полша, защото тя е силно интегрирана в европейските структури. Пановете като цяло не разбират какво правят. Ето защо те са полезни на Транснационала, докато ги използва. След това ще ги изостави.
Самата хаотизация е необходима на Транснационала, за да отслаби допълнително националните държави – с поглед върху създаването на световно правителство.
Линията на Кисинджър ще бъде използвана, за да се опита да отнесе. Русия, Китай и други незападни сили.
Неадекватността на Сорос, ясно демонстрирана от него по време на речта му в Давос, привлича вниманието. Например как каза, че операцията в Украйна се ръководи от Владимир Шаманов! И тази неадекватност много превъзходно се наслагва върху неадекватността на „сънливия Джо“ (Байдън), който направо блика гафове. Това свидетелства за деградацията на американския радикален глобализъм. Е, толкова по-вероятно е той скоро да бъде принесен в жертва.
Трябва също да се отбележи, че освен „англосаксонския“ сегмент има и „латино-германски“ сегмент.
Целта на този сегмент е да утвърди постлиберални ценности („приобщаващ капитализъм“ и т.н.), след като хаосът помете системата на западните държави.
Посоченият сегмент е Клаус Шваб, Ротшилдите, принцът на Уелс (който е повече „европеец“, отколкото „англосаксонец“) и прочее.
Това е „Съветът за приобщаващ капитализъм“.
Това е Ватикана, който покровителства споменатия Съвет. Показателно е, че той заема донякъде специфична позиция на фона на уж всеобщото проамериканско „одобрение“. Така папа Франциск каза, че действията на НАТО близо до руските граници могат да тласнат Москва към началото на Нова световна световна война. „Може би лаят на НАТО близо до границите на Русия доведе до реакцията Кремъл“, предположи понтификът.
Ватикана е най-важният център на друг сегмент на Транснационала, който може да се нарече „латино-германски“. И се свързва с най-древните европейски семейства, които, както може да се предположи, приемат християнството само външно.
В момента Ватикана се интересува от това, че англосаксонската ос е „разклатена“. Тогава върхът на Транснационала може да направи окончателния залог за Ватикана и покровителствания от него „Съвет за приобщаващ капитализъм“. Е, папата вече се позиционира като абсолютен миротворец, едва ли не осъждащ „натовските военни“. И това всъщност е включено в плановете на Транснационала , който възнамерява да разруши американската империя след като я употреби.
Римската Курия се състоеше от магистрати, които изпълняваха свещенически функции и се наричаха кардинали – тоест тези, които имат право да отварят и затварят „cardo“ – портата към другия свят.
Какво е това, „покана за танц” ли? Ако е така, тогава не трябва да се съгласим. Не бива да се съгласяваме просто така, а трябва да разиграем своята, евразийска „карта“.
Превод: В. Сергеев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram