Резолюцията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент, чиито автори са Елена Йончева и Радан Кънев, настоява българските власти да направят необходимото да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция, въпреки решението на Конституционния съд.
Това е записано в т.17 на текста, който не се коментира нито у нас, нито в Брюксел. Снощните разгорещени дебати в Европарламента се въртяха около протестите, върховенстното на закона и борбата с корпуцията. Но скандалната тема за прокарването на Истанбулската конвенция не бе засегната.
Пет от общо 25-те точки на Резолюцията се въртят основно около Истанбулската конвенция, правата на гей общностите, защита на несъществуващото т.нар. македонско малцинство, защита на ромскита общност от полицейско насилие и чуждото финансиране на НПО-тата.
В т. 17 се отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. ,което постанови несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България, като се подчертава, че това решение е взето под въздействието на „широко разпространена кампания за дезинформация и клевета, негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии“.
Резолюцията размахва пръст и на „участието на политици и политически партии, представени в българския парламент“, който са допринесли за отхвърлянето на ИК.
Резолюцията настоява властите да направят необходимото, за да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията, в българското законодателство.
Тези теми от Резлюцията изобщо не се споменаватот евродепутатите ни, а те са особено важни, защото се създава впечатлението, че зад справедливото недоволство от управлението у нас отново се прави опит да се прокарва отхвърлената Истанбулска конвенция. От една страна в текста на Резолюцията има позиции срещу които има демократичен протест и се предполага подкрепа за резолюцията, а зад това прозира отново подкрепа за ИК.
Ето петте скандални в текста на Резолюцията, която трябва да бъде приета в четвъртък в ЕП
– като взе предвид съвместното изявление на специалните докладчици на ООН относно расизма и по въпроси на малцинствата от 13 май 2020 г.,
– като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН за насилието над жени,неговите причини и последици от 21 октомври 2019 г.,
– като има предвид, че Венецианската комисия и ОССЕ / СДИПЧ установиха, че избирателният кодекс възпрепятства езиковото многообразие и избирателните права на гражданите, живеещи в чужбина;
– като има предвид, че през последните години са докладвани редица инциденти, свързани с употребата на реч на омразата срещу малцинствата, включително от правителствени министри; като има предвид, че парламентарният имунитет систематично се използва за защита на членовете на Националното Събрание от отговорност за реч на омразата;
Осъжда всеки случай на реч на омраза, дискриминация и враждебност срещу хора от Ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица принадлежащи към други малцинствени групи, които остават проблем, предизвикващ остра загриженост;
Призовава властите да реагират енергично на инциденти с реч на омразата, включително от политици на високо ниво, подобряват правната защита срещу дискриминация и престъпления от омраза и ефективно да разследва и преследва такива престъпления;
Приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки митинг „Луков марш“, както и разследването започнало срещу организацията зад нея „БНУ“;
Призовава Българското правителство да засили сътрудничеството с международни и местни хора мониторинг на правата и да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира ефективно правата на малцинствата, по-специално свободата на изразяване и свободата на сдружаване, включително чрез прилагане на съответните решения на ЕСПЧ
Европейски съд по правата на човека, решение от 19 януари 2006 г., Обединена македонска организация Илинден идруги (заявление № 59491/00);
решение от 18 октомври 2011 г., Обединена македонска организация Илинден идруги (№ 2) (заявление № 34960/04);
решение от 11 януари 2018 г., Обединена македонска организация Илинден други (№ 3) (заявление № 29496/16);
решение от 11 януари 2018 г., Йордан Иванов и др(заявление № 70502/13).
*ОМО Илинден-Пирин (Обединена македонска организация: Илинден – Партия за икономическо развитие и интеграция на населението) е непризната политическа партия в България, която си поставя за цел да защитава правата, езика и националността самоопределящите се като македонци по националност в страната. Заради отказа на регистрация България многократно е осъдена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург да изплаща парични обезщетения на ищците.
ОМО Илинден-Пирин е член на европейската партия Европейски свободен алианс. На 1 декември 2009 година Комитетът на министрите (КМ) при Съвета на Европа – институцията, следяща за изпълнение на присъдите на Европейския съд по правата на човека, взе решение да затвори мониторинга над присъдата срещу Република България за отнемане на регистрацията на ОМО „Илинден“-ПИРИН.
Призовава българските властите и длъжностните лица да осъдят категорично всички актове на насилие и реч на омразата срещу малцинства;
16. Изразява съжаление във враждебния климат срещу хора от ромски произход в някои населени места, особено срещу онези, които трябваше да напуснат домовете си след митинги на техните общности в няколко населени места; изразява съжаление за изселвания на роми в района на Войводиново;
призовава властите за спешно справяне със ситуацията на засегнатите лица; счита, че решителните мерки за подобряване общото жилищно положение на хората от ромски произход трябва да продължи; вярва, че е така необходимо за пълно изкореняване на образователната сегрегация на деца от ромски произход;
призовава властите да спрат речта на омразата и расовата дискриминация срещу хората от ромското малцинство в отговор на COVID-19 и да спре насочването на полицейските операции Ромски квартали по време на пандемията;
17. Отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България;
съжалява за това решение, което предотвратява ратифицирането на конвенцията от България;
е дълбоко загрижена от постоянния негативен и невярен публичен дискурс относно Конвенция, оформена от широко разпространена кампания за дезинформация и клевета след това негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии, с особено тревожното участие на политици и политически партии, представени в българския парламент;
е загрижен, че постоянното негативно отношение към Конвенцията допълнително допринася за заклеймяване на уязвими групи в риск от насилие, основано на пола, чието положение беше особено влошено от COVID-19 и мерките за блокиране през цялото време в Европа, включително в България, допълнително насърчава и възпитава чувство за безнаказаност извършители на престъпления, основани на пола;
изразява съжаление, че последните промени в Наказателния кодекс които въведоха по-строги наказания за насилие, основано на пола, се оказаха недостатъчни при разглеждане на сложността на въпроса и по-специално неговото предотвратяване; следователно призовава Българските власти да подобрят превенцията и борбата срещу домашното насилие, направи необходимото, за да позволи ратифицирането на Истанбулската конвенция и да въведе колкото се може повече елементи от Конвенцията, които са в съответствие с конституцията, докато се търси по-широко решение за останалите елементи, както и да увеличи броя на приютите и други социални услуги, необходими за оказване на подкрепа на жертви на домашно насилие;
18. Счита за необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност в закона и на практика във всички сфери;
призовава Българските власти да изменят изрично Закона за защита от дискриминация, като включи половата идентичност като основание за дискриминация;
призовава българските власти за изменение на настоящия Наказателен кодекс, за да обхване престъпленията от омраза и речта на основание сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване и сексуални характеристики;
призовава Българските власти да прилагат съответната съдебна практика на Съда и на ЕСПЧ и в този контекст да се обърне внимание на положението на съпрузите и родителите от същия пол с оглед да се гарантира тяхното упражняване на правото на недискриминация по закон и всъщност, и че правната рамка осигурява равни права за всички двойки;
20. Изразява силна загриженост относно предложените изменения на правната уредба с нестопанска цел Закон за субектите, които биха създали много враждебна среда за тези граждански общества организации със статут на обществена полза, които получават чуждестранно финансиране и рискуват противоречие с принципа на свобода на сдружаване и правото на личен живот; настоятелно призовава българските власти да разгледат задълбочено Съда на Европейския съюз установена юриспруденция в това отношение.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
