Мароко е стратегически важна северноафриканска страна, която се намира на кръстопът между множество региони на света. Непосредствено на север се намира Иберийският полуостров и Средиземно море. На юг и изток е останалата част от Африканския континент, а на запад е обширният Атлантически океан и Америка.
Тази изгодна позиция беше отбелязана от Пекин и затова не е изненадващо, че в един от първите дипломатически ангажименти на Китай през 2022 г., Нин Джинзъ, заместник-председател на Националната комисия за развитие и реформи (НКРР), подписа задълбочен план за сътрудничество на инициативата „Един пояс, един път“ с външния министър на Мароко Насър Бурита.
Макар Мароко да е официален член на „Един път, Един пояс“ от 2017 г., планът за сътрудничество е по-конкретна пътна карта, която според Global Times „ще задълбочи допълнително практическото сътрудничество в различни области, включително изграждане на инфраструктура, логистика, търговия, инвестиции , селско стопанство, риболов и други области, като същевременно насърчаваме изграждането на „ЕДин път, Един пояс“ с вече подписани икономически и стратегически планове.”
Някои новинарски издания описват това споразумение като „стратегическо партньорство“, с ясното внушение, че значението на Мароко за Китай нараства.
Мароко предлага възможност на Китай да увеличи своя икономически отпечатък и влияние в Европа и Средиземноморието – без политическото бреме да бъде действително на територията Европа.
След създаването на „Един път, Един пояс“ Китай разглежда по-широкия средиземноморски регион като особена област от интерес, където може да разшири влиянието си върху континента.
Това включва придобиването на пристанището Пирея в Гърция, изграждането на железопътната линия Сърбия-Унгария (свързваща Балканите с Централна Европа), изграждането на пристанището Хайфа в Израел – сделка, която САЩ не успяха да блокират – и включването на Италия в „Един път, Един пояс“ през 2019 г.
Опитите на Китай да разшири „Един път, ЕДин пояс“ по-нататък в Европа обаче се сблъскаха с трудности. Въпреки че Пекин придоби по-дълбок дял в пристанището Пирея в края на миналата година, политическото напрежение доведе до спиране на китайските държавни инвестиции в Европа.
В Рим Марио Драги, който стана италиански министър-председател през февруари миналата година, възприе по-негативно отношение към китайските инвестиции и наложи вето на редица придобивания на местни компании от китайска страна.
Въпреки че той не извади Италия от „Един път, Един пояс“, неговата евроцентрична външна политика означава, че всеки опит на Пекин да инвестира по-дълбоко в страната в стратегическа инфраструктура вероятно ще бъде отхвърлен. Това означава, че Китай се нуждае от нов стратегически портал, за да разшири обхвата си в Европа.
В края на 2021 г., докато геополитическата ситуация продължи да се развива, видяхме нов модел във външната политика на Китай, при който той започна да се фокусира върху „Един път, Един пояс“ в страни, на които преди не е обръщал голямо внимание, а именно Куба и Еритрея.
Макар че Мароко не е държава, която в момента се противопоставя на Съединените щати – всъщност е в списъка с добрите на Америка, като се има предвид нейното нормализиране на отношенията с Израел – по-дълбокото включване в „Един път, Един пояс“ следва модела на Китай, който циментира връзките си с незападните държави, с по-големи стратегически амбиции и по-малко колебания.
Рабат е важен партньор за Китай. Мароко прегърна 5G на Huawei и беше една от първите страни в света, която изпревари повечето други с ваксинациите срещу Ковид благодарение на Sinopharm, и подкрепи позицията на Китай относно предполагаемите нарушения на човешките права в Синдзян в ООН.
Това показва, че връзката е многостранна – не само търговска, но и политическа. Като постколониална африканска държава, Мароко споделя възгледите на Китай за националния суверенитет и ненамеса, което е полезна защита срещу Запада.
И така Мароко няма никакви притеснения да покани Китай да разшири отпечатъка си там без политическо отблъскване, при условие че собствените му вътрешни дела се зачитат.
Тъй като Мароко е толкова политически надежден партньор, Китай предвижда страната да бъде западната връзка на неговата средиземноморска стратегия – платформа, от която Пекин да изнася стоки и услуги в Европа (по-специално Испания, Португалия, Франция, Италия) и дори може би още по-амбициозно, на запад към Америка.
Като пример за това какво може да доведе този ход на събитията, използвайки примери от други проекти на „Един път, Един пояс“, може да видим изграждането на логистична инфраструктура, като складове за приемане и разпространение на въздушен товар, както стана, когато Alibaba си партнира с Ethiopian Air за създаване на доставка на ваксини за Африка.
Това може също да включва изграждане на нови морски и въздушни пристанища, за да се улесни придвижването на стоки в и извън страната.
Може да си представим, че Мароко се превръща в регионален център за входящата китайска търговия и стартова площадка за по-широкия регион – нещо, което ще донесе пари на страната, а не представлява така наречения „дългов капан“, което е обвинение, често отправено към „Един път, Един пояс“ от недоброжелатели.
Стратегическата последица от това може потенциално да бъде задълбочаването на търговските връзки на Европа с Китай, което Пекин е решен да постигне въпреки американския натиск и конкуренция. В процеса на преследване на това, той ефективно гради по целия континент, за да укрепи своите търговски интереси.
След като установи твърдо присъствието си в Южните Балкани и Гърция, Китай задълбочи партньорството си със страни извън ЕС и извън НАТО в Източна Европа – като Русия, Украйна, Беларус и Сърбия – и сега отвори нова граница в Северна Африка.
За разлика от фокуса на Америка върху военното присъствие по целия свят, със своите 750 бази в повече от 80 държави, тези стратегически хеджове и проекти в рамките на „Един път, Един пояс“ не са предназначени да преследват хегемония, а да поддържат траекторията на растеж в променящия се свят.
Поглед инфо
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
