Американският президент Джо Байдън полага все по-активни усилия да откъсне бившите съветски републики от Русия. Това заяви пред в. „Вечерняя Москва“ сенаторът Алексей Пушков. Вниманието на САЩ според него ще се насочи главно към Беларус, Узбекистан, Армения и Казахстан.
„Този курс е сериозно предизвикателство за нас, той променя разположението на силите на европейската карта преди 2014 г. и поставя пред нас качествено нови задачи с оглед да запазим влиянието си в страните, които са наши съюзници“, убеден е сенаторът.
Той смята също, че САЩ може да засилят военното си сътрудничество с Украйна. На украинска територия вероятно ще бъдат изградени например военноморски бази на САЩ. Освен това Вашингтон може да снабди Киев с нападателни оръжия.
„Вашингтон активно ще интегрира Киев в западните военни структури, опитвайки се да го превърне в неофициален член на НАТО“, подчерта Пушков.
Вероятният опит на Байдън да прехвърли съперничеството с Русия в постсъветското пространство може да стане нов фактор за изостряне на отношенията със САЩ, резюмира сенаторът.
Доколко са сериозни нещата? Дали това е предположение на Пушков или наистина може да има такива планове?
– Това е лично предположение на Пушков – сигурен е Андрей Манойло, доктор на политическите науки и професор в Московския държавен университет. – То изглежда съвсем очевидно и Пушков точно затова го изказва. Животът обаче е много по-сложен от примитивните сметки на някои държавни служители. Никой не знае какво става в главата на Байдън освен него самия. Не го знае и Пушков.
„СП“: – Според него в центъра на вниманието на САЩ ще бъдат Беларус, Армения и Казахстан. Защо именно тези страни?
– Всички тези страни (освен Казахстан) през 2020-2021 г. бяха обхванати от протести, напомнящи цветни революции. В Киргизстан протестите доведоха до смяна на властта, а властта в Беларус по чудо се задържа над водата. Армения освен всичко друго изгуби и поредната карабахска война. За всички е ясно, че тези страни бяха и си остават в рисковата зона.
„СП“: – По думите на Пушков Вашингтон може да засили военното си сътрудничество с Киев, на територията на Украйна може да се появят американски военни бази. Реална ли е тази перспектива? Какво друго да очакваме по това направление?
– Трудно е да кажем на какви данни се базира сенаторът. На украинска територия щели да се появят военноморски бази на САЩ? Сенаторът навярно не знае, че САЩ вече имат такава база – в град Николаев. Обслужва я само американски персонал, дори и чистачките са американки – украинци не могат дори да припарят до базата.
„СП“: – Какво може да противопостави на това Русия? Ще продължи ли парадът на цветните революции?
– Засега няма нито един пример как и къде точно Русия е спряла някоя цветна революция. Не американците да са се отказали или да са я сложили на пауза, а именно Русия. Ние си замълчахме и се съгласихме с Карабах, проспахме Беларус. Какво повече? Начините за борба с цветни революции по принцип се знаят. В научни трудове у нас схемите и технологиите за цветни държавни преврати са разгледани съвсем подробно. Властта обаче изобщо не използва това.
–––––––––––––––––
– Американски нетърговски структури активно присъстват в постсъветските страни, там действат грантови програми с хуманитарна насоченост – казва Станислав Бишок, кандидат на политическите науки, изпълнителен директор на Международната мониторингова организация CIS-EMO. – Акценти в грантовете са местното самоуправление, човешките права, политическият активизъм, подкрепата за родния език и култура.
Вярно е, че САЩ насърчават подготовката на нов елит, нови лидери, които да са приятелски настроени към Вашингтон, да нямат пиетет към Москва. Тук виждаме принципна разлика между американския и руския подход: Москва се ориентира към актуалните елити, скроени до голяма степен още по съветските шаблони, стреми се и да реализира мащабни икономически програми без нужното внимание към „надстройката“ – хуманитарните аспекти от външната политика.
„СП“: – Активизират ли се американците в Беларус? Посланикът на САЩ в Русия заяви тези дни, че Щатите ще следят ситуацията. Дали само ще я следят?
– Атлантическият съвет публикува тези дни препоръки, според които Вашингтон трябва да действа по беларуското направление максимално предпазливо, за да не събуди подозрения у Москва и да не я провокира за активни действия, включително изпращане на войскови контингент, който да сложи ред в страната. Мисля, че САЩ ще се държат точно така. Вашингтон очевидно изхожда от това, че времето играе на негова страна, а не на страната на задълбочената интеграция между Беларус и Русия в рамките на Съюзната държава.
„СП“: – Пушков смята, че Вашингтон може да достави на Киев нападателни оръжия. По думите му янките искат да превърнат Украйна в „неофициален член на НАТО“ . . .
– По последни данни на Киевския международен институт по социология за членство на Украйна в НАТО се обявяват 42 на сто от гражданите на страната, а 34 на сто са за извънблоков статут. Ето каква е динамиката: година преди това привържениците на НАТО са били с 10 на сто повече, а извънблоков статут са предпочели близо 10 на сто по-малко участници, отколкото сега. Динамиката е разбираема – след като конфликтът в Донбас мина в студена фаза, е намалял страхът на хората от външна интервенция, съответно и желанието за включване в блок, който да ги защити от тази перспектива. Същевременно все още са много привържениците на евроатлантическия курс, каквото и да се подразбира под това. Показват го не само социологическите данни, но и политическите изявления на първите лица в държавата.
В този контекст е напълно възможно да се засили военното сътрудничество на Киев с Вашингтон, да бъдат разположени някакви бази и да се купуват оръжия. Киев е в правото си да търгува или да взаимодейства по военна линия с коя да е държава. Проблемът за Москва явно не са допълнителните няколко хиляди американски военни, а очевидното буксуване на политическия диалог за уреждане в Донбас, което наред с други фактори може да тласне Киев към силово решаване на въпроса за контрол над Донецка и Луганска област.
КРОСС
Последвайте ни и в Телеграм
