Паниката възникнала в Китай в средата на януари след откриването на смъртоносния коронавирус и на практика обхвана постепенно всички континенти и преди всичко Азия и Европа.
Спорно е дали причина за това е „супервирусът COVID19“, но фактите са следните: реален е спадът на производството и съкращаване на потреблението, намаляване на мобилността на населението и на други системни трансформации, аналогични на прогнозираните във връзка с „безвирусните“ процеси на разпадане на „еднополярния свят“ и „глобалния пазар“ и формиране на „пазари на големи региони в многополярен свят“.
Ето защо както се казва, ако „COVID-19 не съществуваше, то той си струваше да бъде измислен“. Защото днешната „короновирусна епидемия“ фактически ще решава същите цивилизационни задачи, които в противен случай биха се решавали със световна криза, световна война или след някакво природно бедствие. Не е сигурно, че пандемията ще стане надгробен камък на „либералглобализма“ , но тя във всички случаи ще обозначи мястото, на което той ще бъде погребан тъхомълком.
При това остават все по-малко съмненията, че новият вирус е създаден от човешка ръка. Изследванията на РНК-генома на COVID-19 доказват, че той представлява резултат от генно инженерство, а не на естествени като правило точкови мутации. Въпреки че много вирусолози и епидемиолози продължават да твърдят обратното, а именно че даденият щам е възникнал стихийно и спонтанно. Затова епидемичната вълна ще достигне своя пик в света някъде към април-май, след което ще изчезне както това многократно се е наблюдавало с други щамове на коронавируси, включително с атипичната пневмония SARS в 2003 година.
В тази връзка си струва да се обърне внимание на факта, че в далечната 1981 година в Ню Йорк беше издадена книгата на писателя фантаст Дин Кунц „Очите на мрака“. В нея бяха описани събития, предстоящи да се случат в някакво неопределено бъдеще и свързани със свръхопасен вирус наречен „Ухан400“ по името на града, близо до който се е намирала секретната лаборатория, в която е създаден вирусът.
Въпросът възможно ли е книгата за „Ухан400“ да е станала своего рода сценарий за действията на някакви спецслужби, включително на американски, остава открит. Нали и 11 септември 2001 г. се предхождаше от филм, в който завладени от терористи самолети нанасят удари по небостъргачите.
Оттук следва простият и обикновен въпрос: „Кой има полза и кой ще загуби на първо място?“
Засега има няколко почти равновероятни и затова равноправни хипотези, които дават отговор на случващите се събития. Но те най-общо могат да бъдат сведени до две общи схеми.
Схема № 1: Главният губещ в края на краищата се оказва Китай, а главният печеливш – глобалното финансово лоби със своя американски филиал в лицето на „дълбоката държава“ (deep state).
В полза на тази схема е преди всичко фактът, че мащабната реакция на китайските власти с широк набор от мобилизационни мерки не само нанася удар по промишлеността и финансово-икономическата система на КНР, съкращавайки по прогнозни оценки ръста на китайската икономика в 2020 год. на 1.5-2.0% БВП, което се равнява на 3-4 трилиона долара. Това предизвика масова антикитайска истерия по целия свят, особено в съседните на „червения дракон“ страни, включително до нападения срещу китайци в Япония и Южна Корея и до затваряне на границите за китайски граждани (Русия направи същото).
При това мерките срещу епидемията, предприети от китайското ръководство, включително ограничаване на правата на китайците и блокиране на многомилионни градове, не предизвикаха никакво възмущение и се възприеха като неизбежна необходимост.
Освен това, възникналите глобални финансови и икономически затруднения във връзка с „фактора COVID19“ ощетиха сигурните изгледи за преизбиране през ноември на президента на САЩ Доналд Тръмп. Случайно ли е това съвпадение или не, но този фактор започна да се разиграва активно след провала на импичмънта на 45-я президент на САЩ, когато инициаторите на процеса бяха принудени да предадат делото от Камарата на представителите в Сената. За политическия елит на „дълбоката държава“, свързан предимно с Демократическата партия и с „прогресистите“ в Републиканската партия, единствената надежда за провал на Тръмп е „мечото рали“ на фондовите борси да доведе до пълномащабна криза, която да не бъде овладяна от сегашната администрация. Защото по-нататъшна политика в стил МАGA (Make America Great Again) лишава представителите на „дълбоката държава“ от хранилката на държавния бюджет, достъпа до която за тях президентът Тръмп ограничи още в първия мандат на своето управление.
Към горното си струва да се добави, че още в 1985 год. един от водещите университети в САЩ, Университета Дюк (Северна Каролина), предложил на Уханския университет в КНР да осъществят съвместно дългосрочна програма за вирусологични изследвания с финансиране от Джордж Сорос и Бил Гейтс. (Напомняме само в скоби, че предложението на у-тета Дюк до Уханския у-тет става 4 години след публикуването в 1981 г. на книгата на Дин Кунц „Очите на мрака“). Двамата мултимилиардери са известни като противници на Тръмп и привърженици на ограничаване на земното население.
Схема №2 е значително по-сложна и се базира преди всичко на факта, че поведението на китайското ръководство в сегашната ситуация изглежда просто самоубийствено и алогично както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Ако по време на епидемията от SARS 2003 официален Пекин предприемаше обикновени противоепидемиологични мерки без съдействието на военни и без широко отразяване в СМИ, то сега неговото поведение беше коренно противоположно и по-скоро приличаше на отработване на действия в действително извънредна ситуация с разгласяване по цял свят. Възможно е това да е „демонстрация“ на сила и начертаване на „червена линия“ за Хонконг, където продължават протестите на прозападната, пробританската и проамериканската опозиция, както и за желаещите да повторят „опита на Хонконг“ в градовете на Южен Китай.
Но не е по-малка вероятността, че това наглед „самоубийствено “ поведение на официален Пекин може да е резултат от договорености в рамките на сключеното примирие в търговската война със САЩ. Натрупаните противоречия в съвременната цивилизация така или иначе трябва да намират решения. В изминалите 20 години различни експерти обръщат внимание на непрекъснато нарастващия астрономически дълг на САЩ, който вече възлиза на 23,4 трилиона долара, в това число външен дълг 6.1 трил.долара, а с отчитане на корпоративния дълг и дълга на домакинствата – общо 75.9 трил. долара. При това общите активи на САЩ се оценяват възлизащи на 146 трил. долара, а валутните и кредитни деривативи – на 670 трил.долара. Независимо от това тази „империя“ продължава да се държи. Но в света няма нищо вечно. Даже нашата Вселена един път възникнала, може един ден да изчезне, да се „изпари“.
Темповете на икономически ръст на Китай , които надминават три пъти аналогичните темпове на САЩ, в условията на днешната „глобална икономика“ водеха към засилване на заплахата от неизбежен цивилизационен колапс. И единствената възможност да се избегне поне отчасти заплахата беше трансформирането на света от еднополярен (от „глобално единство“), в нова многополярност, условията на която, от устата на Тръмп, САЩ продиктуваха на КНР.
Нека повторим, че вече виждаме закриване и съкращаване на цял спектър глобални индустрии като туризъм и обслужващите го производства, свиване на производството на самолети и автомобили, съответно падане на цените на суровини и на първо място на енергоносителите. Перспективите на общия спад, осреднен за целия свят, могат да се оценят на 25-30%, а за отделни страни над 50% и даже 65-70%. Ще има страни, за които спадът ще бъде под средния и даже ще се отбележи незначителен икономически ръст . Днешният работещ глобален пазар ще се разпадне и на негово място ще възникнат регионални съюзи на принципа на географското положение. Сред тях макрорегионът САЩ-Канада-Мексико ще получи приоритетно положение в сравнение с региона Югоизточна Азия, където ще се разгаря конкуренцията между Китай и Япония, разбира се и с известно участие на Русия.
По такъв начин, вместо отпадане на американската хегемония, се създават условия за нейното възстановяване на нова основа, включваща технологически иновации и практически с опора на цялата Северна Америка.
Ето защо сегашната криза с „коронавируса“ може да се разглежда като своего рода моделиране на криза, която ще бъде генерална репетиция към нова световна трансформация.
Александър Нагорни, Владимир Овчински
Превод: доц. Румен Воденичаров
Поглед.инфо
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
