Камионите, пътуващи на дълги разстояния вече могат да получават почасови прогнози за състоянието на пътната настилка и температурите за всеки километър по главните пътища на САЩ, Европа и дори на части от Китай.
А когато по пътищата се появят и автономните превозни средства, те почти по всяка вероятност ще използват същия вид данни, за да им помогнат да избегнат хлъзгави петна и бури по пътя си, за да доставят хора и стоки навреме и сигурно.
Прогнозата за времето се превръща във все по-ценна информация и в скоро време няма да разчитаме на национални метеорологични агенции, ако ще и те да са най-добрите – като тази на САЩ (NOAA) или на ЕС, а на частни компании, които посредством сложни алгоритми и огромни бази данни ще се превърнат в едни от най-големите играчи на технологичния пазар.
Тенденцията за разрастване на тази нова метеорологична индустрия, която използва съвременни инструменти като машинно обучение, автоматизирани сензори, устройства, свързани с интернет и облачни изчисления, вече е факт и се използва в много бизнеси. Тепърва обаче тя ще разкрива пълния си потенциал.
За Global Weather Corp. това означава разработване на система за шофьори, която да може да определи точните метеорологични условия, които е вероятно да срещнат по маршрута си, и да ги отклони от потенциални проблеми.
„Системата ще знае не само какво е времето през следващите пет мили, но и в рамките на навигационната система на вашето превозно средство ще ви пренасочва да бъдете по-бързи. А автоматизираните таксита ще могат да кажат на човешките пътници, че определени части на града са непроходими поради метеорологичните условия“, казва Бил Гейл, изпълнителен директор на компания, която тества системата с няколко автомобилни производителя.
Тъй като температурата на пътя може да бъде с до 20 градуса по-различна от тази на въздуха, софтуерната програма на компанията използва модел за прогнозиране, който отчита редица фактори, които с възможно най-голяма точност да предскажат какво е състоянието на пътната настилка.
За целта фирмата на Гейл комбинира наблюдения от Националната метеорологична служба с прогнози, разработени от неговите собствени климатични модели.
Тази комбинация от публични и частни данни може да направи живота ни по-безопасен и по-ефективен, ако доведе до по-добри или по-персонализирани прогнози. Така или иначе е вероятно да станат все по-често срещани.
„Намираме се в преломния момент, в който технологията за прогнозиране на времето, която беше доминирана от правителството и все още е, ще се промени“, казва Шимон Елкабец, изпълнителен директор на ClimaCell, стартъп от Бостън, който събира наблюдения от свързаните с Интернет сензори в самолети и сгради за създаване на прогнози за клиенти като JetBlue и отбора по американски футбол Ню Инглънд Пейтриътс.
Според проучване на NOAA (която предлага информация за всичко – от прогнозите за суша, насочени към отделни ферми в САЩ, до данни за китайски камиони) самата индустрия на метеорологията само в САЩ вече има обща стойност от над 7 милиарда долара за 2017 г., като финансите в нея постоянно се увеличават.
Търсенето от страна на обществото и от големите застрахователни компании за по-точни прогнози за потенциално разрушителни бури и наводнения само ще нараства на фона на климатичните промени и ежегодните вече екстремни метеорологични събития.
Междувременно сериозно приложение за този път системи и алгоритми има в земеделския бранш, особено за големите корпорации.
От години в бранша се използват мащабни компютърни програми на базата на изкуствен интелект, които помагат да се даде с голям процент вероятност прогноза за това какво ще бъде времето през следващия ден или дори през следваните няколко часа.
Компаниите закупуват статистически данни за климата от различни източници, включително още от времето, когато започват още да се правят първите измервания на атмосферната, за да се създаде модел за съпоставка с актуалните данни, получавани за атмосферата в реално време. По този начин, на база сравнение с минали подобни моменти с идентични атмосферни условия, се дава и постоянно обновяваща се прогноза за времето.
Но търговските интереси не са единствените потенциални купувачи на този нов извор на метеорологични данни. Самата NOAA се впуска в този свят на частни данни. Агенцията вече купува малко търговска информация от метеорологични балони, както и данни за удари от мълнии.
„Има голям потенциал това да се отрази добре на данъкоплатците“, казва Карън Сен Жермен, заместник-директор на сателитните програми в NOAA. „Ако разгледаме интелигентно тези партньорства, бихме могли да предоставим по-полезна информация на същата или по-добра цена.“
След няколко години тестване, NOAA се подготвя за закупуване на показания от търговски спътници, които използват GPS сигнали за измерване на плътността на атмосферата. Тези данни, събрани с помощта на техника, наречена радиоокултация, могат да измерват атмосферната температура, влагата и налягането.
Бюджетната заявка на NOAA за 2020 г. включва до 6 милиона долара за закупуване на данни за радиоокултация от частни фирми, както и за продължаване на тестване и оценка на качеството на информацията. Служители на агенцията казват, че планират да закупят други видове търговски наблюдения на времето през следващите няколко години, включително измервания, направени от метеорологични балони, наземни станции, кораби и самолети и може би един ден – от лични мобилни телефони.
Тъй като частните компании събират повече данни за наблюдение на климата и ги продават както на NOAA, така и на частни клиенти, това означава, че може да има конфликт в прогнозата.
„Иновациите, обещани от тази нова индустрия, трябва да бъдат балансирани от необходимостта от дългосрочна стабилност“, казва Гейл, който е бивш президент на Американското метеорологично общество.
„Компаниите могат да събират наблюдения на времето по-евтино от Националната метеорологична служба на NOAA, но източниците на данни трябва да бъдат надеждни“, обяснява той и допълва: „Ако се използва само един доставчик [на данни], не можете да разчитате на тази компания да просъществува.“
Именно и това е ключовият момент за бъдещето на този сектор – да има достатъчно и надеждни източници на данни, които да предоставят редовно пълна атмосферна картина.
Кевин Пети, директор по прогнозите за метеорологичната компания на IBM, казва, че тъй като частните фирми играят по-голяма роля в анализа и прогнозирането на времето, агенции като NOAA трябва да проверяват фактически данни за наблюдения и прогнози, които го използват. Това прави нуждата от събиране на още допълнителни данни за референция и сравнения за възможно най-добри резултати, изключително важна, обяснява той.
Компютърният гигант наскоро пусна своя глобален модел за атмосферно прогнозиране (GRAF), който се актуализира почасово, вместо няколко пъти на ден, както NOAA и европейските метеорологични модели.
Той също така прогнозира дребни гръмотевични бури или групи от силен дъжд и сняг навсякъде по Земята. Всичката тази информация и изчислителна способност обаче ще бъде достъпна само за абонати на метеорологичните продукти на IBM, като Weather Channel и Wunderground.
При всичко това е ясно, че една прогноза е повече от очевидна – пазарът на данни за времето само става по-мащабен.
Уебкафе бг
Последвайте ни и в Телеграм