Ако президентската кампания през 2016 г. е предопределена от сблъсъци за раса и пол, кампания 2020 г. е забележително фокусирана върху класа и богатство. От тримата водещи, двама – сенаторите Бърни Сандерс и Елизабет Уорън, превърнаха антипатия към най-богатите в страната в център за кампанията си. Например, Уорън наскоро пусна халба за кампанията си, украсена с израза „милиардерски сълзи“, пише „Блумбърг“.
Защо е това внезапно нахлуване на класово негодувание? В края на краищата има много милиардери в САЩ по време на предишни избори, а неравенството в богатството е доста голямо през последните 40 години. Но легитимността на огромните богатства не е фокус по онова време. Една от причините може да бъде забавен гняв при спукване на жилищния балон, при който много американци от средната класа загубиха своите имоти, докато много заможни се разминаха с леки драскотини:
Тази асиметрия може да накара някои хора да се замислят дали американският капитализъм е нагласен. Често психолозите откриват, че хората са готови да толерират неравенството, стига да възприемат системата като справедлива; това е несправедливост, съчетана с неравенство, което провокира ярост.
И това е проблем за американската икономическа система, защото има редица механизми, които пазят богатите, по-малко вероятно е от други, да претърпят катастрофални загуби. Все още има истории за бедност до богатство, но има малко случаи на богатство към нищета.
През 1931 г. фотограф заснема милионера инвеститор на фондови борси Фред Бел, който продава ябълки по улиците на Сан Франциско, но все още носещ фин костюм. Бел е изгубил всичко в Голямата депресия и той не е единственият. Икономистът Ървинг Фишър, който прави състояние измисляйки нещо, което днес е известно като „Ролодекс“, загуби при катастрофата, която уверено прогнозира, че няма да се случи. Разказите за инвеститори и борсови посредници, скачащи от прозорци през 1929 г., може да са мит, но някои богати наистина банкрутираха.
Това днес просто не е толкова вероятно. Предприемач, чиито пари са вързани в силно неликвидна частна компания, ще загуби богатството си, ако компанията се разпадне. Но въпреки че много от днешните изключително богати хора спечелиха парите си, залагайки големи на една компания, след като стигнат до върха, обикновено диверсифицират своите участия.
Съвременните финансови пазари и технологии създават лесна диверсификация не само по отделни активи, но и по класове активи. Правилно изграденото портфолио сега включва акции, облигации и недвижими имоти по целия свят както на развитите, така и на развиващите се пазари. Ще е необходима синхронизирана световна финансова криза по-тежка от 2008 г., за да изчезне това богатство.
В допълнение, правителствената политика сега третира много от институциите, контролирани и притежавани от богати хора, като твърде големи, за да се провалят. Спасителните мерки на финансовата криза може да са помогнали да се предотврати втора Голяма депресия, но те позволиха на собствениците и кредиторите на банки и големи компании да продължат със сравнително непокътнато богатство. Междувременно, безпрецедентното парично облекчение на Федералния резерв може да е спасило милиони американци от загуба на работа, но също така повлияха на притежателите на акции и облигации (чиито цени обикновено нарастват, когато лихвените проценти спадат).
Диверсификацията, спасяването и паричните стимули не означават, че богатите хора не ги заплашва риск; всъщност отпадането от най-горните ешелони е често срещано. Проучване от 2013 г. на Службата за вътрешни приходи установи, че едва 3% от първите 400 данъкоплатци в страната поддържат този статус от десетилетие или повече, докато 72% са го достигнали само за една година, преди да отпаднат. И документ от 2014 г. на социолога Томас Хиршл установи, че 12% от американците ще имат поне една година сред първите 1% от работещите, което означава, че повечето отпадат от тази група.
Но в съвременната икономика истинските истории от богатство до бедност изискват наказателна присъда – като тази на Берни Мадоф или Алън Станфорд, които станаха милиардери, управляващи схеми на Понци. Така липсата на широко разпространени наказателни преследвания след финансовата криза е разбираемо дразнещо за мнозина.
Средната класа, която се е научила да живее с постоянното безпокойство и опасности от медицински фалити и съкращения, гледат на богатите и се чудят защо техният риск не е сравним. Но ключът за овладяване на чувството за несправедливост не е да се забрани диверсификацията или да се позволи на финансовите кризи да разрушат икономиката.
Вместо това, политиците, които искат да избегнат разрушителните класови конфликти, трябва да се съсредоточат върху намаляване на рисковете, пред които е изправена средната класа. Националното здравно осигуряване и политиките за насърчаване на пълната заетост биха осигурили на хората със скромно богатство усещане за по-голяма сигурност. Ако начинът на живот на средната класа е по-малко вероятно да завърши със сълзи, то и „милиардерските сълзи“ може да отшумят.
news.bg
Последвайте ни и в Телеграм
