Председателят на грузинския парламент Шалва Папуашвили обяви в публикация във „Фейсбук“, че е подписал закона за „семейните ценности“, който ограничава правата на ЛГБТ общността, предаде Ройтерс, цитирано от БТА.
Това се случва само няколко седмици преди парламентарните избори, които са от ключово значение за бъдещето на страната.
Депутатите от управляващата партия „Грузинска мечта“ одобриха миналия месец закона, който забранява смяна на пола, може да направи гей парадите незаконни и забранява развяването на знамето с цветовете на дъгата, свързвано с ЛГБТ общността. Според партията, законът е необходим за защита на Грузинската православна църква от външно влияние.
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили, която е открит критик на управляващата партия, отказа да обнародва закона. Въпреки това „Грузинска мечта“ и нейните съюзници разполагаха с достатъчно депутати, за да преодолеят ветото ѝ.
Грузинското президентство има по-ограничени правомощия в сравнение с парламента, който притежава правото да приеме окончателно приетите закони.
Председателят на парламента Шалва Папуашвили заяви в социалните мрежи, че законът не отразява „актуални, временни или променящи се идеи“, а се основава на „здравия разум, историческия опит и вековните християнски, грузински и европейски ценности.“
ЛГБТ активисти твърдят, че законът е опит на „Грузинска мечта“ да засили подкрепата си сред консервативните избиратели преди изборите на 26 октомври, когато партията ще се опита да спечели четвърти мандат – нещо безпрецедентно в историята на Грузия.
Западни страни разкритикуваха закона, описвайки го като „завой към авторитаризъм“ и „сближаване с Русия“, държава, с която Грузия се стреми да поддържа стабилни отношения след разпада на СССР.
Социологическите проучвания показват, че „Грузинска мечта“ остава най-популярната партия в страната, въпреки че губи част от електората си в сравнение с изборите през 2020 г., когато спечели близо 50% от гласовете и почти пълно мнозинство в парламента.
„Грузинска мечта“, създадена от най-богатия човек в Грузия, прие и закон, който изисква организациите, финансирани от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти. Опонентите на този закон твърдят, че той е по модел на руското законодателство, създадено за репресии срещу инакомислието.
Отношенията с Русия продължават да влияят на политиката в Грузия, която е кандидат за присъединяване към НАТО и ЕС. Москва подкрепя сепаратистите в два етнически региона, които се отделиха от Грузия след войните през 90-те години. През 2008 г. руските сили победиха Грузия в кратка война. „Грузинска мечта“ твърди, че нейните опоненти биха довели страната обратно към война, като партията обещава да поддържа по-стабилни отношения с Русия.
Източник: Факти бг
Последвайте ни и в Телеграм
