Изявлението на руския президент Владимир Путин в сряда за изтегляне от украинската граница беше посрещнато със смесица от облекчение и скептицизъм в Европа и САЩ.
При всички случаи това не трябва да помрачава факта, че макар дипломацията да е задействана отново, тя все още не е дала никакви резултати. След като хаосът в Одеса взе десетки жертви на фона на продължаващите боеве в Източна Украйна, страната се намира на ръба на гражданска война. Краят не се вижда. Време е да се изправим пред една неприятна истина – Украйна може да не излезе от кризата като унитарна държава.
До този момент американската политика се изразяваше в опозоряване на Русия и заплашване със санкции. Но Кремъл не се страхува нито от риска за репутацията си, нито от икономическата болка, която западни санкции могат да причинят. Освен това ръцете ни са вързани. Глобалната икономика се нуждае от руския петрол и газ, за да функционира. Близостта на Русия до Украйна й дава важно оперативно влияние. Тя има много по-голям залог там, отколкото САЩ и Европа. И за разлика от западните страни Русия е готова да използва сила.
Женевските споразумения от 17 април не постигнаха много за подобряване на нещата. Но до момента не са се появили по-добри идеи. Американският президент Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел предупредиха Русия, че ще последват още санкции, ако не престане с дестабилизиращите си действия в Източна Украйна и ако не се въздържи от нарушаване на президентските избори на 25 май. Но тези заплахи не се отразиха по никакъв начин на насилието там. В дългосрочен план санкциите могат да донесат резултат и Кремъл може да съжалява за действията си, но междувременно Русия и Западът следват курс, който може да доведе до истинска катастрофа в Украйна.
Може ли Украйна да бъде спасена чрез радикално преосмисляне на отношенията между Киев и регионите, може би дори национален референдум или в краен случай – разделяне на страната? Последното очевидно би било радикална стъпка. Тя би довела до хаос, но дали това е по-лошо от гражданска война?
Подобни ходове не трябва да се извършват за една нощ. Постепенният процес може да започне с референдум едновременно с президентските избори с международно наблюдение. Последващите реформи биха могли да бъдат приложени от орган с представители на всички страни в Украйна паралелно с усилия за национално помирение. Не е нужно този път непременно да завършва с разделяне, сепаратистите на изток могат да бъдат умилостивени с някаква по-мека форма на регионално самоуправление като федерално управление с голяма степен на местна автономия.
Нови парламентарни избори биха могли да помогнат за стабилизиране на положението. В момента никой не носи отговорност за Източна Украйна. Пламът на сепаратистите до голяма степен е стимулиран от разбирането, че националното правителство не ги представлява, не се интересува от тях и е доминирано от националисти от Западна Украйна, до голяма степен културно и религиозно различни от Изтока, които станаха известни по време на протестите на Майдана.
Предоставянето на Изтока на значителен глас в националния парламент би гарантирало, че интересите на региона ще бъдат адекватно представени в Киев. Голямо внимание е съсредоточено върху президентските избори на 25 май. Но избирането на нов парламент също е важна стъпка. Никой не иска гражданска война в Украйна. Русия изглежда не желае да изпрати танковете си, вероятно страхувайки се от хаоса, който със сигурност ще последва. Нито Европа, нито САЩ искат нов конфликт като този на Балканите. Народът на Украйна страда достатъчно.
Време е да престанем да ровичкаме и да започнем да търсим решение на всяка цена. Разделянето на Украйна може би не е първият избор, но всички варианти – отлагане на изборите на 25 май, конституционен референдум, нови парламентарни избори, трябва да бъдат на масата, ако има шанс да предотвратят гражданска война и да спасят животи. /БГНЕС
––––-
Юджийн Ръмър, директор на програмата „Русия и Евразия“ на Фондацията за международен мир Карнеги. Статията е публикувана във вестник „Файненшъл Таймс“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
