Роден близо до Нюрнберг през 1923 г., той бяга от нацистка Германия, за да стане „незаменимият човек в Съединените щати“. Държавен секретар на Никсън и Форд, той получава Нобеловата награда за мир през 1973 г. за това, че полага основите за края на войната във Виетнам, припомня „Фигаро“.
Той казваше, че не придава никакво значение на протокола. „Наричайте ме просто „Превъзходителство“…“, обичаше да се шегува той пред журналисти. Хенри Кисинджър, „незаменимият човек в Съединените щати“, както го наричаха през 70-те години на миналия век, „единственият американски държавен секретар, който е бил обслужван от двама последователни президенти“, почина в сряда, 29 ноември, в дома си в щата Кънектикът на 100-годишна възраст, съобщава френското издание.
Критиците му го наричаха „Распутин“. Последователно съветник на правителствата на Айзенхауер, Кенеди и Джонсън, преди да стане държавен секретар на Ричард Никсън и след това на Джералд Форд, Хенри Кисинджър формираше световната дипломатическа история в продължение на осем години. Повикан от Роналд Рейгън през 1985 г., той щеше да бъде един от неговите външнополитически съветници. „В случай на спешност, разбира се, че ще бъда на разположение!“, каза неуморният дипломат по време на интервю през март 2000 г.
Дори и навършил един век, доктор Кисинджър все още бе активен, като посещаваше събития в Белия дом. Освен това издаде книга и е свидетелства пред американския Сенат за ядрената заплаха, идваща от Северна Корея. През юли тази година бившият държавен секретар на САЩ осъществи изненадващо посещение в Китай, за да се срещне с местния лидер Си Цзинпин.
Според Ройтерс Кисинджър е оставил незаличима следа в американската външна политика. Той е държавен секретар на САЩ при двама американски президенти – Ричард Никсън и Джералд Форд.
Кисинджър е от еврейски произход. Роден е на 27 май 1923 г. като Хайнц Алфред Кисингер във Фюрт, Южна Германия. Семейството му се мести в САЩ през 1938 г. След като приспособява имената си към английския език, става американски гражданин през 1943 г. и служи в армията на САЩ в Европа по време на Втората световна война.
Получава магистърска степен от Харвардския университет през 1952 г., а защитава докторат през 1954 г. Работи като консултант за правителствени организации, включително и през 1967 г. във Виетнам, кагато е посредник на Държавния департамент. Помага на Никсън в предизборната кампания за президентските избори през 1968 г.
През 1973 г., когато е съветник по националната сигурност, е назначен за държавен секретар на САЩ. Същата година получава Нобеловата награда за мир заедно с виетнамеца Ле Дък Тхо, който обаче отказва да приеме приза.
Бившият посланик на САЩ в Китай Уинстън Лорд, който е бил специален асистент на Кисинджър, каза за Ройтерс, че покойният е бил „неуморен радетел за мир“. „Америка загуби един стълб в защитата на националните интереси“, заяви Лорд.
След атентатите от 11 септември 2001 г. тогавашният президент на САЩ Джордж У. Буш назначи Кисинджър начело на разследващата комисия за трагедията.
„Америка загуби един от най-влиятелните и отличителни гласове на своята външна политика с кончината на Хенри Кисинджър. От дълго време се възхищавам на мъжа, който е избягал от нацистите като малко момче в еврейско семейство и после се е сражавал срещу тях в редовете на армията на САЩ. Това, че е бивш бежанец, а стана държавен секретар, говори както за неговото собствено величие, така и за величието на Америка“, заяви за Ройтерс самият Джордж У. Буш.
Снимка на Хенри Кисинджър от 1968 г./АП
„Властта е най-ефективният афродизиак“
„Скъпият Хенри“ беше и любител на красивите жени. „Властта е най-ефективният афродизиак“, признаваше мъжът с бебешко лице, едра фигура и дебели очила. Въпреки претрупания си график, той с удоволствие се фукаше в компанията на старлетки. „Когато сте прекарали деня с г-жа Голда Меир“, каза той навремено с неподражаемия си баварски акцент, „нямате нужда от Индира Ганди за нощта, предпочитате Джил Сен-Джон!“ (хубава актриса, бел. „Фигаро“).
С Ричард Никсън Хенри Кисинджър придобива наистина международен авторитет. „Повечето от големите американски политически инициативи започнаха при Никсън: Близкият изток, Съветският съюз, Китай“, спомня си дипломатът в своите мемоари. И сложихме край на войната във Виетнам“. През 1969 г. „Скъпият Хенри“ започва преговори за споразумение за Виетнам, което ще позволи на Съединените щати да се оттеглят от страната, в която са затънали от осем години. През 1972 г. отново той успя да накара Вашингтон да признае комунистически Китай. Китай, който той никога не спира да защитава: той казваше, че е очарован от Мао Цзедун, Джоу Енлай и Дън Сяопин и никъде не е намерил „събеседници, по-възприемчиви към никсонианската мисъл“. Той е и движещата сила на стратегическите преговори с Москва.
„Човекът на невъзможните мисии”
Ако трябва да се намери изобретателят на „дипломатическата совалка“, това несъмнено ще бъде той: неуморим преговарящ, Хенри Кисинджър беше в състояние да измине около 200 хил. километра годишно. Известните „совалки“, по-късно продължени от всички американски държавни секретари, достигат своя връх през 1973 г. в Близкия изток. „Човекът на невъзможните мисии” щеше да посети всички столици, без да успее да предотврати войната Йом Кипур. За да избегне смазването на арабите, той забави доставките на американско оръжие за Израел и наложи прекратяване на огъня веднага щом Цахал пресече Суецкия канал. В мемоарите си той разказва, че в Рияд е „размишлявал за странните обрати на съдбата, които са накарали един бежанец, бягащ от нацистко преследване, да представлява американската демокрация в Арабия“.
1973-а е и годината на преврата в Чили. Според наскоро разсекретени документи Хенри Кисинджър е изиграл ключова роля в свалянето на режима на Салвадор Алиенде.
Същата 1973 г., бележи върха на славата му: Парижките споразумения, слагащи край на войната във Виетнам, му донесоха Нобелова награда за мир. Две години по-късно ще бъде най-болезненият провал: Кисинджър дори се опитва да върне наградата си, когато Сайгон пада в ръцете на комунистите.
Но междувременно избухва скандалът „Уотъргейт“. Ричард Никсън подава оставка, а Джералд Форд завършва мандата му. Кисинджър не е опръскан с кал: той ще остане държавен секретар до президентските избори през октомври 1976 г. На следващия 20 януари, докато онзи, когото наричаше „селянина“, Джими Картър, се настанява в Белия дом, Хенри Кисинджър стяга багажа си. Все още обаче не е дошло времето за пенсиониране.
Хенри Кисинджър през 1973 г. Снимка: AP
Докато пише мемоарите си, които ще се появят малко след тези на Никсън, през 1979 г., Хенри Кисинджър признава, че има около петнадесет работни места! Той е директор на няколко борда на директорите. Става специален съветник на няколко големи фирми, като филмовите студия MGM или „Креди лионе“ и дори се появява в рекламни спотове, особено за „Ню Йорк таймс“ и списание The Economist. Хората все още идват от цялата планета, за да му искат мнението. Пет години, след като напуска правителството, той основава Kissinger Associates, „консултантска“ компания на високо ниво… на 225 хил. на година! Защото „Скъпият Хенри“ не е забравил уроците си по счетоводство: той обикновено иска 10 хил. долара за интервю, двойно повече за конференция. През 1990 г. той е инвестиционен съветник на правителството на Венецуела, а през 2000 г. дава своите мъдри предложения на президента на Индонезия Абдурахман Уахид.
Според неговия биограф Хенри Кисинджър ще остане редом с Джордж Маршал „на върха на пантеона на американските държавници“. Понякога, разказваше Никсън, „Хенри си мислеше, че той е президентът. Друг път трябваше да бъде гушкан и глезен като дете”.
Източник: „Фигаро“, БТА
Последвайте ни и в Телеграм
