Напусна ни един от най-светлите умове на съвремието – физикът Стивън Хокинг, предаде Би Би Си.Световно известният учен почина на 76-годишна възраст, съобщи представител на неговото семейство.“Скърбим дълбоко, защото нашият обичан баща почина днес“, споделиха децата му Луси, Робърт и Тим.“Той беше голям учен и изключителен човек, чиято работа и наследството му ще живеят още дълги години“, казват още близките му, напомняйки за силата на неговия дух и блестящото му чувство за хумор.“Веднъж той каза: Вселената не би била вселена, ако не беше дом на хората, които обичаме“, спомнят си децата му. Неговите проучвания върху черните дупки и Теорията на относителността дадоха нови хоризонти на научната мисъл.Стивън Хокинг спечели не само уважението на научните среди с постиженията си във физиката, но и любовта на милиони хора извън университетите със своята загриженост за бъдещето на света.Той вдъхнови поколения последователи като учен и личност.
Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.[4] Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
