Срещата между президентите на Русия и на Украйна днес в Минск е очаквана от цялата международна общност, с надеждата, че на нея ще бъде даден тласък на мирен процес.
Очакваният разговор между Владимир Путин и Петро Порошенко ще бъде фокусиран върху мирното уреждане на конфликта в Югоизточна Украйна, прогнозира „Комерсант“.
Експертите обаче се съмняват, че в Минск да има пробив.
„Всички очакват позитивен резултат – край на бойните действия. Киевската власт обаче не може да спре войната, инак незабавно ще трябва да превключи на трудната задача да възстанови разрушената икономика“, коментира украинският икономист Александър Дудчак.
Срещата в Минск не обещава съществен напредък, поне защото „не е дори на неутрална територия“, а в Беларус – „държава, съюзена с Русия, страна, която фактически е във война с нас“, заяви киевският политолог Дмитро Понамарчук.
„Мисълта, че срещата ще приближи края на войната в Украйна, изглежда неправдоподобна“, смята и беларуският аналитик Павел Усов, цитиран в „Независимая газета“.
„Преговори няма да спрат Путин, само сила ще го спре. Руската експанзия само се засилва, а европейските санкции не са достатъчни, за да я спрат“, коментира бившият кандидат за президент на Беларус Виталий Римашевски.
Най-много политически точки ще спечели от срещата беларуският лидер Александър Лукашенко, пише „Независимая газета“, цитиран от ВВС.
„С оглед напрежението между официален Минск и ЕС не очаквах Евросъюзът да склони за преговори на беларуски терен“, казва наблюдателят Денис Мелянцов.
„Този вторник в Минск украинската война може да приключи – може, но няма да приключи“, пише „Московский комсомолец“.
Според автора, с вероятност над 70 на сто украинският президент Порошенко няма да използва евентуалната си среща с Путин като реален шанс да започне движение към мир.
Според него украинският лидер схваща, че войната на Киев със сепаратистите в Донбас означава „бавно самоубийство“ за Украйна, и знае, че трябва да се споразумее с Русия – „не формално, а по същество“.
Обаче Порошенко далеч не е политик от мащаба на „великия френски лидер Шарл де Гол – безкрайно вярващ в себе си лидер, готов да жертва всичко, дори живота си, за правото дело“. Само такъв политик може да насочи Украйна по верния път в момент на национална катастрофа, но „Порошенко, уви, съвсем не е Де Гол“.
Той „предпочита да плува по течението, да върви по пътя на най-малката съпротива, да маневрира, да хитрува, да раздава нищо не значещи обещания“.
Порошенко доброволно е станал заложник на киевската „партия на войната“ и не полага усилия да се изтръгне от своето „заточение“
„РБК дейли“ разказва за бойните действия в Украйна; според вестника настъплението на сепаратистите днес е добре дошло за Владимир Путин.
Киевските власти обвиниха руските военни, че се опитват да отворят нов фронт в източноукраинския конфликт. С тази цел в Украйна е влязла руска колона бронирана техника, „маскирана като бойци от Донбас“, заяви говорителят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Андрий Лисенко.
Представители на самопровъзгласилата се Донецка народна република обаче заявиха, че не става дума за руска колона, а за контраатака на въстаническата армия.
Според украинския военен експерт Олексий Арестович станалото е „провокация, целяща да заздрави преговорните позиции на Владимир Путин в Минск“.
„Русия се стреми да създаде военен паритет, за да склонят страните на мирен процес и да приемат като посредник Ангела Меркел“. После сепаратистките формирования в Източна Украйна „ще се субективизират и ще бъдат поканени да преговарят“, смята наблюдателят.
Повечето жители на Русия – 59 на сто, виждат в украинските събития гражданска война. Преди половин година така смятаха под една трета от тях – 27 процента, пише „Известия“, като цитира данни от анкета на центъра ВЦИОМ.
Повечето участници не вярват да започне война между Русия и Украйна – според 15 на сто това е невероятно, а според 44 процента – твърде слабо вероятно. Над една четвърт от анкетираните – 28 на сто, обаче не изключват този сценарий.
Докато „в украинското масово съзнание ставащото в Донбас е или война на Русия с Украйна, или дейност на терористична банда“, забелязва Валерий Фьодоров,
Все повече хора в Русия смятат украинските събития за гражданска война, защото расте и броят на бежанците от Украйна, разказващи какво са преживели, твърди руският политолог Алексей Кочетков.
Според него, украинските бежанци в Русия вече са 800 000 души, а през септември ще станат над 1 милион – почти 1 процент от 140-милионното население на федерацията. Над 775 000 украински граждани са пристигнали на руска територия от април насам, а 190 000 украинци са поискали в Русия статут на бежанци, заявява външният министър на федерацията Сергей Лавров в интервю за приложение на „Росийская газета“ към британския в. „Дейли телеграф“.
При това положение е крайно важно незабавно да се осигури хуманитарна помощ за жителите на Югоизточна Украйна, където „хуманитарната ситуация е катастрофална и се влошава все повече“, изтъква Лавров.
Русия приканва украинското правителство на Арсений Яценюк „да спре военните игри“, да изпълни обещанията си и да съдейства за безопасно преминаване на бъдещи конвои с хуманитарна помощ.
„Основна задача в усилията да се сложи край на страданията на гражданското население в Украйна обаче си остава, естествено, прекратяване на огъня“, заявява министърът.
Според Москва твърденията, че Русия може да изпрати войски в Украйна, са „прояви на информационна война“, добавя Лавров и подчертава, че федерацията не желае да върви към ескалация на напрежението. Русия се надява САЩ, ЕС и другите страни да се вслушат в гласа на разума и да спрат да разговарят с нея чрез ултиматуми, казва министърът в интервюто, цитирано от ИТАР-ТАСС.
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
