Бездомни, на ръба на финансовите си възможности и изоставени от правителството си. Така се чувстват жителите на остров Евия, чиито домове бяха разрушени от пламъците на най-мащабното огнено бедствие, което Гърция е виждала през последните години.
Само допреди седмица гръцкият остров посрещаше туристи, възхищаващи се не само на фантастичните възможности за плаж, но и на зелените борови горички, от които сега са останали само черни пънове, разцепени на две от топлината.
Евия загуби голяма част от природните си забележителности, които привличат посетители в разгара на лятото, но запазването на туристическия поток далеч не е единствената грижа на жителите на острова. Особено след като пожарите бяха свързани с климатичните промени и се заговори за опасността от повторна поява на природната катастрофа и то в същите ѝ мащаби.
На първо време гърците са концентрирани върху откриването на причината за разрасналото се бедствие. Или с други думи – върху откриването на виновника, който остави след себе си стотици семейства без препитание и покрив над главите за неопределен период.
Дали сега тези хора трябва да хвърлят отговорността само върху високите температури и човешката дейност, която нанесе щети на природата? Не и ако питате гърците на остров Евия.
„Както и да се погледне, трагедията нямаше да се разиграе в същите размери, ако правителството не беше съкратило средствата за противопожарна безопасност“, смята собственичката на заведение Елени Александрини.
Снимка: БГНЕС
Според нея стратегията за управление на кризата, приета от Атина, е представлявала не по-малък кошмар от огъня. По наблюдение на Александрини гръцкото правителство се фокусирало върху овладяването на пожарите около столицата, докато по-малките населени места са оставени да се справят сами.
„На нашия остров пожарникарите бяха предимно доброволци, които спасяваха каквото могат. Минаха дни преди да бъдат изпратени професионални екипи“, коментира жената пред „Дойче веле“.
Как обаче се стига дотук и наистина ли пожарникарите не са били изпращани? Отговор на този въпрос дава Константинос Лиарикос, ръководител и представител на гръцкия клон на Световния фонд за природата (WWF), според когото пожарите в Гърция са били предотвратимо бедствие.
Лиарикос посочва, че още през 2018 г. гръцките власти са разглеждали доклад на WWF, който е настоявал за по-щедро финансиране на противопожарните служби. В него ясно се подчертавало, че ако бюджетът за овладяване на природните стихии не нарасне до 1,7 милиарда евро, за Гърция ще предстоят тежки месеци, най-вече през лятото и есента, когато се очакват по-обилни валежи и по-високи температури.
Правителството обаче не само че отказва да инвестира, но и съкращава значителен дял от пожарникарите, специалисти в борбата с горските пожари, разчитайки за помощ при подобни бедствия на доброволци и граждански сдружения.
Лиарикос е убеден, че Атина е добре запозната със съществуващия пропуск и ако продължава да спестява пари от бюджета за предотвратяване и овладяване на природни бедствия, гледката с буйния огън в Гърция от това лято ще стане често явление.
„Не може така настоятелно да се игнорират експертните оценки, а докладите ни да се изхвърлят на боклука. В тези условия на климатична криза правителството не прави достатъчно за превенция и дори след катастрофата в Мати (обширен пожар, обхванал гръцкото село Мати през 2007 г. бел.ред.) не последваха инвестиции в организирането на по-сигурна противопожарна безопасност“, на мнение е председателят на гръцкото WWF.
В това време хората, които е трябвало да гасят огъня на полуостров Пелопонес с подръчни средства, също споделят, че правителството не им е помогнало особено в спасяването на домовете им.
Димитрис Гианулис, собственик на ресторант, описва как дни наред пожарната не изпраща самолети и хеликоптери, които да стеснят обхвата на опустошението с вода от въздуха, въпреки че правителството неколкократно дава заявки, че ще изпрати помощ.
„Гасяхме пожарите с градинските си маркучи. От страна на властите нямаше никакви организирани действия и сами трябваше да спасяваме, каквото можем. Единствената причина къщите ни да не са рухнали до основи е, че нямаше вятър“, споделя Гианулис пред CNN.
Снимка: БГНЕС
Хеликоптери на противопожарна безопасност така и не са изпратени, а официалният отговор е, че наличието на вятър не е позволявало на пилотите да излетят, въпреки че местните твърдят друго – вятър не е имало и дори публикуват видеа, за да го докажат.
За хората в Евия и Пелопонес остава неразбираемо защо властите са чакали толкова дълго и не са реагирали, докато обхватът на горските пожари е бил малък е лесно е можело да бъде потушен.
Сега, след като щетите са налице и изгорялата земя не може да се обхване с поглед, правителството обещава реформи. Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис заяви готовност да се отделят 500 милиона евро само за реконструкция и залесяване, както и да се направи щателна инспекция на нуждите на противопожарните служби, така че хората да се чувстват по-спокойни за бъдещето.
За бъдеще, в което се очакват все по-чести серии от горещини през лятото и нови горски пожари, които трудно ще бъдат овладени с битови средства.
Източник: Уебкафе
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
