Гласоподавателите от 28-те държави-членки на ЕС са призовани пред избирателните урни тази седмица за девети път от 1979 г. насам, за да изберат свои представители в Европейския парламент. Как изглеждат европейските избори в цифри?
427 000 000
Избирателни права имат всички граждани на възраст 18 или повече години в повечето държави-членки. Гърците могат да гласуват от 17-годишна възраст, а австрийците и малтийците – от 16-годишна възраст.
42,6%
Процентът на избирателна активност през 2014 г., най-ниската активност, отбелязвана някога на европейски избори. Броят на европейските гласоподаватели, които упражняват правото си на глас постепенно намалява след първите избори за Европарламент през 1979 г., когато е било 62%.
751
Броят на членовете на Европейския парламент, които ще бъдат избрани на европейските избори. Разпределението на местата е пропорционално на населението: Германия ще има 96 евродепутати, Франция 74, Италия и Великобритания 73, докато Малта, Кипър и Люксембург ще имат само шест.
След като Обединеното кралство напусне ЕС, в парламента ще има само 705 евродепутати. Някои от британските места ще бъдат преразпределени – Франция и Испания ще спечелят пет, Италия и Холандия три – и някои ще бъдат премахнати, докато не се присъединят нови държави-членки. Въпреки дълбоката несигурност относно Брекзит, страните, които ще получат места, ще гласуват за тези допълнителни евродепутати на изборите през май, но победителите ще встъпят в длъжност едва след като разводът е официален – ако това се случи.
53
Средната възраст на членовете на ЕП на изборите през 2014 г., изчислена от парламента. Това стана в годината, в която европейците избраха за 26-годишен датчанин и 91-годишен грък.
В около половината от държавите-членки кандидатите трябва да са поне на 18-годишна възраст, но някои страни имат по-строги правила: в Италия и Гърция минималната възраст е 25 години, а в Румъния – 23 години.
36,9%
Делът на жените, избрани в парламента през 2014 г., е малко над една трета, най-високият, постиган някога. От първите избори през 1979 г. насам, когато в парламента е имало само 16,3% жени, техният дял нараства постоянно.
Паритетът понастоящем се постига само в пет държави-членки: Финландия (10 от 13 места), Ирландия (шест от 11), Хърватия (шест от 11), Малта (три от шест) и Швеция (10 от 20). Кипър (1 от 6 места), България (3 от 17 места) и Литва (2 от 11) са държавите с най-малък брой жени-евродепутати.
Дарик
Последвайте ни и в Телеграм
