На 1 май 2020 г. започна обновеното споразумение за ОПЕК +. Както знаете, на 9 април беше постигнато споразумение. В неговите рамки Саудитска Арабия и Русия поеха ангажимент да произвеждат през май-юни не повече от 8,5 милиона барела „черно злато“ на ден, което ще бъде отчетено като намаление с 5 милиона б/д, още 5 милиона б/д ще бъдат намалени с национални квоти за други страни-членки на ОПЕК+. Страните износители на нефт, които не са част от това споразумение, предимно САЩ и Канада, не са поели официални задължения за намаляване на производството на петрол, заявявайки, че това ще се случи в размер на още 5 милиона б/д „по естествени причини“ поради общия спад на световните цени за енергийни носители.
По този начин се очаква дисбалансът в търсенето и предлагането на този пазар, който понастоящем се оценява на 20-25 милиона б/д, да бъде значително намален, ако не и елиминиран. След това, през втората половина на 2020 г., квотата за производство на нефт за страните от ОПЕК + може да бъде увеличена с 2 милиона б/д (решение по този въпрос ще бъде взето в средата на юни, като се вземе предвид настоящата ситуация), а от 1 януари 2021 г. до 1 април 2022 г. – още 2 милиона б/д.
В очакване на началото на това споразумение на 20 април 2020 г. на борсите на в САЩ фючърсите на петрола се сринаха до отрицателни стойности, до цената от „минус 37“ и дори „минус 40 долара“ за барел от клас WTI, което беше истински шок за „хартиения“ пазар на петрол (на „физическия“ пазар на петрол ситуацията беше по-малко катастрофална, но сривът също беше значителен).
На 29 април Владимир Путин проведе среща по проблемите на горивно-енергийния комплекс, по време на която отбеляза, че през последните месеци, както вътрешната, така и световната енергия срещат безпрецедентни – „такова нещо не се е случвало преди!“ – проблеми, които имат системен характер и се простират далеч извън националните граници. Руският президент назова като причина за тези проблеми пандемията с КОВИД-19, която доведе до срив на редица сектори на икономиката, което доведе до рязко намаляване на търсенето на петрол и други енергийни носители. Но в тази трудна ситуация, увери той, страната ни ще продължи да изгражда ефективно сътрудничество с чуждестранни партньори и да постига споразумения за балансиране на енергийния пазар. В тази връзка министърът на енергетиката на Руската федерация Александър Новак заяви, че според резултатите от 2020 г. се очаква намаляване на нивото на производството на петрола около 10%, т.е. около 56 милиона тона.
Какво всъщност ще се окаже това намаление, какъв дял в него ще падне върху вътрешното потребление и какъв – върху доставките за износ, все още е въпрос. Защото има ясен парадокс: централните банки на „колективния Запад“, преди всичко Американският федерален резерв, заливат своите държави и целия свят с безпрецедентни парични емисии и при тези условия цената на „черното злато“ уж трябваше да се повиши, но вместо това излезе на „минус“. Което от своя страна унищожава „петродолара“ като основата, върху която е изградена цялата глобална „империя на долара“ от 70-те години на миналия век.
Във връзка с това възниква естествен въпрос: за какво всъщност Америка сече клона, на който седеше с такъв успех в продължение на почти половин век? Или просто имитира – за определени цели – този процес? Отговорът на тези въпроси е доста сложен, но основната му същност е, че всяка емисия на пари е опит за преразпределяне на власт и имущество в полза на емитента с помощта на финансови инструменти. Точно това наблюдаваме на фона на настоящата пандемия на КОВИД-19, която всъщност влиза в ролята на ново ресурсно осигуряване на САЩ.
Наскоро известният американски икономист Майкъл Хъдсън, автор на теорията за „суперимпериализма“, заяви, че Китай и Русия не искат американските банки да идват при тях, да създават хартиени долари и да изкупуват всички индустрии и затова те се насочват към дедоларизация на своите икономики, на което САЩ в момента не може да попречи с помощта на “петродолара” дори и с помощта на “шистовата революция”.
Едно време, в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, промяната на златния стандарт на долара към „петролен“ позволи на онези, които организираха тази промяна, почти изцяло да монополизират златния пазар и да контролират цената му. Днес те се опитват да изпълнят същата операция в световен мащаб с петрола чрез дъмпинг на пазара на „черно злато“. В същото време алтернативен актив, който покрива емитирането на долари и други валути от „кошницата на МВФ“ (с изключение на юана), всъщност е цената за противодействие на коронавирусната зараза (и нейните възможни аналози в бъдеще).
Така „петродоларът“ умря! Да живее “ковидоларът”?
Има много съпътстващи моменти, които в своята съвкупност представляват своеобразна „опашка на комета“. Например, за първи път в историята фактор, който има отрицателна, негативна стойност, се превърна в основен ресурсен актив. Или „нулирането“ на шоу индустрията, включително „големия спорт“, туристическата индустрия и другите стълбове на „икономиката на услугите“. Има много други, по-малко обширни и не толкова очевидни компоненти. Но най-вероятно този модел е „изчислен“ предварително, тъй като е възможно да се започне процес на такова ниво и с такава „въпросна цена“ само с повече или по-малко оптимално съотношение печалба/риск.
В тази светлина споразумението ОПЕК+ изглежда като палиативно решение, което не решава проблема – това е просто един вид барел с петрол, излят от кораб по време на буря. Малко вероятно е да се постигне стабилизация на цените на петрола в обозримо бъдеще и за дълъг период. Това изисква някакъв качествено различен и „асиметричен“ отговор.
Владимир Винников
Превод: В. Сергеев
Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
