Едно от първите произведения, донесло академична слава на Хенри Кисинджър, е книгата „Възстановеният свят“ – неговото създаване през 50-те години. Книгата разказва как най-големите дипломати в Европа се срещат на Виенския конгрес след Наполеоновите войни през 1815г. Резултатът от срещата им е възстановяването на европейския континент, по това време до основи разклатен от войните на Наполеон Бонапарт.
Мирът, постигнат от тези мъдреци, продължава без голяма война в продължение на век – от 1815 до 1914 година. Значителен удар-сътресение е единствено Пруско-френската война от 1870-1871 г.
И сега, много години след тази книга, Кисинджър заяви в „Уол Стрийт Джърнъл“ в петък, че световните лидери трябва, без да прекъсват борбата срещу пандемията, да започнат „прехода към мир след коронавируса“.
„Провалът може да доведе до глобален пожар“, предупреждава Кисинджър.
Независимо от това, съставките, които Кисинджър счита за необходими за приготвяне на ястието, наречено „нов световен ред“, днес са в не по-малък дефицит от устройствата за механично обдишване.
„Поддържането на обществено доверие е от решаващо значение за международния мир и стабилност“, казва Кисинджър.
Но как можем да се доверим на нашия съперник Китай, след като тази държава престъпно крие от обществото реалната опасност и сила на вируса, който излезе наяве в Ухан?
Как можем отново да се доверим на режима, който доскоро се осмеляваше да обвинява войниците на американската армия, посетили Ухан, че са пренесли коронавируса?
И като цяло, гледайки правителствата, които са объркани от кризата, няма ли впечатление, което някак си да се свързва с израза „обществено доверие“? По-скоро в главата се сглобява фразата „всеки народ сам по себе си“.
Междувременно, в понеделник, малко след излизането на статията на Кисинджър, същият „Уол Стрийт Джърнъл“ описва скорошното поведение на Европа във времена на криза:
„Страните на ЕС едностранно затвориха границите и скътаха всяко от жизненоважното си медицинско оборудване, оставяйки хората изоставени в собствените си апартаменти. Оставяйки магазините сами с празни рафтове, които трябва да бъдат пълни с нещо. А също и напускане на болници с критични пациенти в същото време. „
Освен това изданието продължава: „Когато Италия и Испания загубиха много хора поради най-страшната пандемия и се втурнаха да просят за помощ своите по-богати и здрави северни съседи, холандските политици просто отхвърлиха всички молби на южняците, виждайки в тях поредната проява на неспособност да се контролират“.
Миналата седмица Съдът на ЕС издаде присъда, че Полша, Унгария и Чехия нарушават законите на ЕС, когато отказаха да приемат бежанци по време на миграционната криза през 2015 г. И трите нации обаче не се извиниха за поведението си.
Месец по-рано Гърция използва въоръжените си сили, за да спре сирийските бежанци, като им попречи да влязат на гръцка територия. Според „Хюман Райтс Уоч“, гръцки войски и просто въоръжени хора на турско-гръцката граница извършват сексуално украсени нападения, грабежи и насилствено събличане на мигранти. Целта беше тези мигранти да бъдат върнати обратно в Турция. И ЕС като цяло остана безмълвен.
Когато Доналд Тръмп издаде указ от 31 януари, който забрани по-нататъшното пътуване на онези хора, които наскоро посетиха Китай, той беше критикуван. Критиката дойде от кандидата на Демократическата партия Джо Байдън, който се скара с Тръмп за „истеричната ксенофобия и разпалване на страхове“.
И сега Байдън вярва, че Тръмп направи всичко както трябва.
Така че дори тези хора, които през целия си живот са били либерали, в крайна сметка могат да оставят своята идеология, ако гласът на народа е достатъчно силен и звучи ясно.
Оказва се, че ние трябва да се „борим, за да излекуваме раните на световната икономика“, казва Кисинджър.
Би било хубаво, но кризата разкри, че най-важната характеристика на глобализираната икономика е, че Китай контролира освобождаването на лекарства, включително такива, с които американците трябва да останат живи. Искаме ли да продължим тази зависимост?
Кисинджър също казва: „Демокрациите на планетата трябва да защитават и поддържат ценностите на Просвещението … и да защитават принципите на либералния световен ред“.
Но март 2020 г. не потвърди мъдрата коректност на президента Александър Хамилтън: „Всеки народ трябва да се стреми да намери в себе си източниците на всички стоки, от които по същество има нужда.“
Днес границите се затягат навсякъде, тъй като държавите се борят силно за притежаването на оскъдни маски и механични респиратори. Авторитарните лидери изземват повече власт. Ценностите на семейството, вярата, племето, нацията и страната сякаш отново печелят.
„Този прототип на всяко правителство е запазен в паметта на народите: град зад стена … готов да защити хората си от външен враг … И това се случи след началото на пандемията – този анахронизъм изведнъж оживя. „Градът беше възкресен зад стената в момента, когато просперитетът стана зависим от глобалната търговия и свободното движение.“
Ето го: Кисинджър нарича самото понятие за суверенна държава „град в стената“, „анахронизъм“, „легенда“.
Но изчакайте: самата идея за национална държава, чието основно задължение е да защитава здравето, безопасността и оцеляването на хората, които са я основали, сама по себе си тази идея е анахронизъм, „легенда“?
Или може би истинска легенда, или по-скоро измислица и глупав мит, напротив, е образът на определения Нов световен ред, в който различни държави търгуват и весело се посещават взаимно като част от световна федерация?
В тази коронавирусна криза можем ясно да видим утопизма на тази федерация, преди да се наложи да доловим размитите ѝ очертания в мъгливото стъкло на прогнозите.
Както винаги се случва по време на войни, хората в критични ситуации се обръщат към „хората на действието“, а не към „хората на словото“. Хората отиват при управителите, а не към законодателите и конгреса. Сега имаме нужда от лидери, които могат да действат, а не да говорят: дори в рамките на страната различни държави се ръгат взаимно с лакти, за да получат медицинско оборудване за хора в критично състояние.
Що се отнася до Доналд Тръмп, елитите изведнъж започнаха да го критикуват не за това, на което беше свикнал, а заради факта, че той не действа достатъчно диктаторски.
Тръмп, кълнат се, не е приложил достатъчно бързо Закона за производство на отбрана. Той не използва правомощията си, за да диктува на американските компании какво трябва да произвеждат. Той не затвори границата навреме и не спря движението вътре в страната. Той не изпраща страховити инструкции до губернаторите, които се колебаят да затворят своите щати.
И сега – хората умират, казват тези хора, защото Тръмп не стана в този миг ужасният автократ, какъвто нашите „прогресивисти“ ругаха по време на изслушванията за импийчмънта само преди два месеца.
Превод: В. Сергеев
Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
