Поглед.инфо/ Балтийските страни и Финландия многократно се хвалеха, че могат да си осигурят газ без Русия. Например финландците и естонците решиха да придобият общ терминал за втечнен природен газ и дори да споделят газ със съседите си. Но изведнъж този план се изправи големи проблеми, а освен това се оказа, че всички тези страни все пак ще консумират руски газ.
Както знаете, наскоро “Газпром” спря доставките на газ за Финландия, която отказа да плати в рубли. След това страната започна да преминава към други източници на внос на горива. И така, още на 21 май на терминала във финландското пристанище Пори беше посрещнат танкерът “Корал Енергис”, който достави около 6 милиона кубически метра ВПГ. И целият този газ идваше от същата Русия, от завода “Криогаз”, собственост на “Новатек” в Ленинградска област! Руският ВПГ се доставя и до друг финландски терминал – “Манга ВПГ” на остров Рейтя. Така че отказът от услугите на “Газпром” не означава отхвърляне на руския газ като цяло.
Търсене на алтернатива
Освен руския втечнен природен газ, Финландия има и друг източник на доставки – и, колкото и да е странно, това са балтийските държави, които също отказаха да сътрудничат с “Газпром”. Страната е свързана с този регион чрез тръбопровода “Балтик Конектор”, а дневните доставки варират от 2,3 до 3 милиона кубически метра на ден.
Финландците купуват синьо гориво от запаси, разположени в подземното газово хранилище в латвийския Инчукалнс (близо до Рига). След като започна специалната операция на Русия в Украйна и съответно отношенията на Русия със западната общност се провалиха, хитрите латвийци, докато все още беше възможно, започнаха набързо да запълват складовете си. Те пълниха не само руски газ, но го получаваха и от други източници – например от терминала за ВПГ в литовската Клайпеда. И сега търгуват със съседите си.
Обемите, които Финландия получава от латвийците, приблизително съответстват на тези, които са отивали в страната от Русия. Така Финландия продължи да получава руски газ и по този маршрут. Факт е, че поради ремонтни дейности в Беларус доставките на газ за Калининград временно бяха прехвърлени по маршрута Латвия-Литва и се използват суап транзакции. Руският газ остава в Латвия, докато Литва изпраща регазифициран американски ВПГ в ексклава, който пристига на терминала в Клайпеда.
Засега новата конфигурация на доставките отговаря на нуждите на Финландия. Не е ясно обаче какво ще се случи в близко бъдеще. Запасите на единственото съоръжение за съхранение в Балтийските страни възлизат на 811 милиона кубически метра (Инчукалнс може да вземе общо два милиарда). До 1 ноември искат да го напълнят до 1,6 млрд. Експертите, които реалистично оценяват ситуацията, смятат, че в най-добрия случай ще бъде възможно да се достигнат обеми от 1,2-1,3 млрд. куб.м.
Разбира се, и Финландия, и балтийските държави не бяха големи консуматори на руски газ дори в най-добрите времена. Въпреки това дори сега може да им бъде изключително трудно. Още през април Литва отказа да внася газ от Русия. И в края на този месец “Газпром” спря доставките за Полша, която не искаше да плаща за гориво в рубли. В резултат на това целият балтийски регион има само един алтернативен източник на газ – споменатият терминал в Клайпеда (Полша, която наскоро беше свързана с Литва чрез газопровода ГИПЛ, също го използва).
Има опасения, че няма да стигне за всички. И много ще зависи от това дали Латвия и Естония ще възобновят вноса на руски газ, след като спряха покупките поради високите договорни цени през април и нежеланието да плащат в рубли.
Терминалът е спешно необходим!
Много хора в Рига и Талин са изключително притеснени. „Мислейки за обема на природен газ, необходим за следващия отоплителен сезон, не можем да разглеждаме само потреблението, изисквано от Латвия. Необходимо е да се вземе предвид потреблението на природен газ в целия регион, тоест и в Латвия, и в Литва, и в Естония, и във Финландия, и след отварянето на ГИПЛ – в Полша. В момента най-големият проблем не е липсата на ресурси, а липсата на инфраструктура за използването на ВПГ. Съществуващата инфраструктура няма достатъчен капацитет, за да осигури региона с необходимото количество природен газ“, каза през май Янис Калес, ръководител на отдела за търговия на едро в държавната “Латвийски газ”.
В тази ситуация властите на държавите от региона обмислят изграждането на нови терминали за ВПГ. Естония и Финландия заявиха през април, че планират да пуснат в експлоатация общ терминал, който също може да снабдява Латвия. „Ако погледнем колко газ се консумира във Финландия и Балтийските страни, това са някъде около 50-60 тераватчаса. Това е доста. Терминалът в Клайпеда ще покрие около половината от това. Ако тук има още един терминал, тогава цялото това потребление ще бъде покрито“, каза ръководителят на естонската компания “Естонски Газ” Маркус Каасик.
Меморандумът, подписан от Хелзинки и Талин, предвижда съвместният проект за доставка на газ да бъде осъществен не по-късно от края на 2022 г.
Решено е да се отдаде под наем плаващ терминал с капацитет за регазификация най-малко 30 тераватчаса годишно. Избраният кораб “Екземплар” е с капацитет от 151 000 кубични метра (съответстващи на приблизително 68 000 тона ВПГ). Корабът ще се превърне в вид плаващ завод, който ще връща газ от течно в газообразно състояние. ВПГ ще се доставя с обикновени газови танкери – веднъж на всеки два-три месеца. Десетгодишният наем на плаващия терминал ще струва приблизително 460 милиона евро. Страните ще си поделят цената на терминала пропорционално на количеството консумиран газ.
Естонските и финландските оператори на газови системи “Елеринг” и “Газгрид” са се договорили терминалът за ВПГ да бъде докаран в Естония до края на годината, където ще остане, докато Финландия не е готова да го получи. „Като бъде във Финландия, плаващият терминал ще може да обслужва както финландски, така и естонски клиенти, като гарантира сигурността на доставките за двете страни“, каза в съобщение “Елеринг”.
И всичко това, разбира се, е придружено от викове: по-бързо, по-бързо! „Сега работим, за да минем без руски газ тази зима. Ситуацията на европейския газов пазар става все по-непредвидима и може да се промени за броени дни“, каза Таави Аас, ръководител на естонското министерство на икономиката.
Орел, рак и щука
Естонската държава привлече към проекта компаниите “Алексела” и “Инфортар”, на които беше наредено да построят кей за плаващ терминал с цялата необходима инфраструктура в пристанището Палдиски. Незабавно обаче възникнаха трудности по отношение на юридическото лице, за което ще бъде издаден терминалният лизинг. Ръководителят на естонската държавна газова компания “Елеринг” Таави Весскимяги заяви, че договорът за наем ще бъде издаден на “Алексела” – без участието на финландската страна. Но Таави Аас веднага го поправи: преговорите по този въпрос все още продължават.
На свой ред представителите на “Алексела” и “Инфортар” пожелаха да получат гаранции от държавата, че в крайна сметка тя ще купи построеното от тях. Но те се натъкнаха на отпор на Аас. „Държавата не трябва да дава никакви гаранции за покупка или наемане на нещо. Това, което държавата трябва да направи от своя страна, е да изгради тръбопровод, който да свърже този кей с нашата газова мрежа и да пусне газ в мрежата“, отсече министърът. Компаниите се оказаха много недоволни – представители на частния бизнес посочиха, че изграждането на подобен технологичен комплекс обикновено отнема две години, така че частният бизнес очаква подкрепа от държавата.
В крайна сметка договарящите се страни се скараха помежду си. “Елеринг” се оплаква, че бизнесмените искат много, а условията са несправедливи. Те уточняват, че “Алексела” им е предложила да извършат работата за 20 милиона евро, но общата стойност ще бъде 40 милиона евро, тъй като изпълнителят планира да остане собственик на пристанището и да вземе предплащане за наем от оператора.
„Тези 40 милиона трябва да бъдат платени в рамките на две години – освен ако “Елеринг” не гарантира, че другата страна има преференциално право да използва услугите на терминала, което ще ѝ позволи да обработва 95 милиона кубически метра годишно. Междувременно останалите участници на газовия пазар в Балтийските страни и Финландия ще трябва да се конкурират за оставащите мощности. Такива права не могат да бъдат делегирани на пазарен участник без разрешението на естонския антимонополен регулатор и Европейската комисия. В крайна сметка потребителят ще плати неоправдано висока цена“, съобщава “Елеринг”.
От своя страна председателят на борда на “Алексела”, Марти Хяел, каза, че безрезултатните двумесечни преговори всъщност показват липсата на истинско желание на “Елеринг” да построи терминал. „Разговорът беше за това дали сме готови, като инвестираме почти 40 милиона евро, да се съобразим с възможността за загуби в размер на 15 до 30 милиона? В същото време планът, предложен от “Елеринг”, на стойност почти сто милиона евро, всъщност включва закупуване на кораб за финландците с парите на естонските данъкоплатци. И не го спира дори фактът, че лизингът за срок от десет години е два пъти по-скъп от първоначалната цена на построяването на плавателен съд. И че собственикът на този кораб ще получи изключително голяма печалба“, казва Хяел.
Към края на май се разпространиха слуховете, че преговорите за детайлите по изграждането на терминал в Палдиски са окончателно в застой.
Според бившия министър на околната среда Тинис Мьолдер, срокът за завършване на строителството на технологичния комплекс е трябвало да бъде отложен заради това. Дотук за един месец – до 1 декември. Според Мьолдер скорошната среща на шефа на “Елеринг” Таави Вескимяги с представители на Министерството на икономиката, както и “Инфортар” и “Алексела” не вдъхва оптимизъм. „Надеждата, че постигането на споразумение е много близко, не се оправда. И днес изглежда, че страните са много далеч една от друга в детайлите“, каза Мьолдер.
Той обясни същността на разногласията. Има безкрайни дебати за това кой е отговорен за създаването на производствена асоциация, дали ще работи чрез обществени поръчки или ще се остави изцяло на частния сектор, какви ценови калкулации се правят от партньорите, какви варианти са налични за различни непредвидени ситуации, какви закони трябва да бъдат премина, за да осигури работата възможно най-скоро и т.н. Мьолдер се оплаква, че не вижда желанието на страните за сътрудничество и ефективни решения.
„Ако това споразумение не бъде постигнато, ще бъде много трудно да се осигури на Естония достатъчно количество втечнен природен газ дори до 1 декември“, предупреди бившият министър, призовавайки за обсъждане на този проблем на заседание на Министерския съвет в близко бъдеще. От Министерството на икономиката обаче се опитаха да успокоят уплашената от тези думи обществеността, като казаха, че всичко е наред, проектът се развива по план.
Последвайте ни и в Телеграм
