Френско-швейцарският режисьор Жан-Люк Годар почина на 91 години, съобщи вестник „Либерасион“ по информация на неговото семейство и близки.
Годар е един от водещите фигури във Френската нова вълна. Режисьор – бунтар и филмов критик, той създава изцяло нов авангарден кино изказ, който оказва влияние върху монтажната техника и кино похватите, повлияли на режисьорите и до днес.
Ранните му творби оказват голямо влияние върху развитието на световното кино. Филмовият дебют на Годар „До последен дъх“ с Жан-Пол Белмондо и Джийн Сибърг излиза през 1960 г. Особеността на филма е, че сценарият е написан от Годар и Франсоа Трюфо преди началото на снимките, а диалозите са измислени от актьорите в процеса на работа.
„Малкият войник“, „Жената си е жена“, „Лудият Пиеро“, „Алфавил“, „Китайката“, „Да живееш живота си“ са само част от знаковите заглавия, които завещава.
Роден в Париж, Годар споделя, че е израснал в буржоазно семейство, от което избягва и влиза в света на киното. „Тогава открих, че светът на киното е най-буржоазното семейство, което съм виждал някога.“, отбелязва той.
През 70-те години Годар заснема много документални филми и материали на политическа тематика – за палестинската революционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно „Правда“), но повечето от тези филми не виждат бял свят.
В началото на 70-те години на ХХ век мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. „Всичко върви добре“ (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. През XXI век създава „Ода за любовта“ (2001) – разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването, разгледани при три поколения. Последните филми на Годар са „Нашата музика/Notre musique“ (2004) и „Moments choisis des histoire(s) du cinéma“ (2004), припомня БГНЕС.
Носител е на множество отличия, сред които Златен лъв, Златна мечка, Сребърна мечка за най-добър режисьор и Златна палма.
Днес бг
Последвайте ни и в Телеграм
