Опасно „кафяво възраждане“. А къде са българските интелектуалци?

В открито писмо, публикувано във в. „Либерасион“ като „Манифест на европейските патриоти”, тридесет европейски интелектуалци, сред тях мнозина нобелови лауреати, призоваха за незабавна битка с „популизма и демагогията”, залели Стария континент. Инициатори са философът Бернар-Анри Леви и писателите Милан Кундера, Салман Рушди, Елфриде Йелинек и Орхан Памук. Заглавието на документа е красноречиво – „Европейският дом гори” („Il y a le feu à la Maison Europe”). Според манифеста, в навечерието на европейските избори през май 2019г., фалшивите пророци, яхнали популистката вълнà, са основната заплаха за Европа.

Макар да не са назовани, от контекста става ясно кои са мисионерите, сеещи омраза. Това са политици като Орбан, Салвини, Льо Пен, Вилдерс и др. Авторите на манифеста не пропускат да посочат близостта между възгледите на последните и официалната доктрина на Кремъл. Манифестът е и реплика към консервативната Парижка декларация от 2017-та: „Европа, в която можем да вярваме”.

Сражение между две визии за Европа

Без съмнение, предстоящите избори за европейски парламент ще бъдат генерално сражение между две визии за Европа. От една страна стоят идеите на Макрон, Кастанер, Ренци, Верхофстад и др., които настояват за по-дълбока интеграция между страните в ЕС, за съблюдаването на фундаменталните принципи на Съюза и ограничаването на „гратисчиите” в европейския влак. Техният призив „Да преоткрием Европа”, който бе продължение на речта на Макрон в Сорбоната, бе публикуван на 27 септември 2018 год. във вестник „Гардиън“.

От друга, на бойното поле се строяват посланията на десните и леви популисти срещу „ислямизацията” и срещу самозабравилата се „еврокрация”,в които се оплаква обезценяването на традиционните семейни ценности и се настоява за издигането на „защитни стени пред мигрантските потоци”.

Пречупен през призмата на този титаничен политически сблъсък, в който всяка страна претендира, че е автентичният глас на патриотизма, призивът на тридесетте интелектуалци на пръв поглед изглежда като пристрастна партийна реторика, която цели да наклони категорично везните на общественото мнение в полза на едната страна. Дали обаче това наистина е така? Редица факти демонстрират, че Европа, а в много отношения и светът се завръщат към зле забравените пороци от началото на миналия 20-ти век. Пороци, довели до възхода на тоталитарни режими и кървави глобални войни, отнели живота на милиони. За тях, впрочем, неслучайно припомня и бившата външна министърка на САЩ Мадлин Олбрайт в последната си книга „Фашизъм: Предупреждение”.

Това опасно „кафяво възраждане” е особено силно изразено в някои страни от Централна и Източна Европа. Броени дни преди 27 януари, международния ден в памет на жертвите на Холокоста, беше публикуван доклад на американски изследователи от университета в Йейл и от колежа Гринел в щата Айова. Техните проучвания показват, че „редица европейски правителства реабилитират колаборационисти и военнопрестъпници от Втората световна война, като в същото време минимизират собствената си вина в опита за изтребление на евреите” (Holocaust Revisionist Report, стр.1).

А България?

На този фон оценката за България в доклада е по-позитивна. Въпреки това се изразява тревога от участието на „крайната десница във властта”, провеждането на Луков марш, отказа да се поеме отговорност за депортираните евреи от Тракия и Македония (стр.21). А Pew Research Center разкрива, че живеещите в Централна и Източна Европа са по-малко толерантни към мюсюлманите, евреите, еднополовите бракове и абортите, в сравнение с останалите страни в ЕС. Нещо повече – в осем държави: Армения, Грузия, Гърция, Босна, България, Румъния, Русия и Сърбия преобладава мнението, че „тяхната култура превъзхожда тази на останалите”.

От една страна „Манифестът на европейските патриоти” бе слабо отразен в българските медии. Но далеч по-важен е фактът, че в него не фигурират български интелектуалци. Някои от тях мълчат оглушително, а има и такива, които нескрито приветстват патоса на популистката десница. Някои се солидаризираха с призива на г-н Каракачанов срещу „циганизацията”, други не крият „антиевропейските” си настроения. Писателят Георги Господинов всъщност не е прав, че българската култура се изолира от Европа. Напротив. Тя се оказва съпричастна, но към някои от най-тревожните тенденции на Стария континент.