Според норвежкия депутат Петър Ейде движението се е превърнало във важна част от „глобалната борба срещу расовата дискриминация“ и е успяло да привлече по-голямо внимание към тази тема по целия свят, съобщава ТАСС.
Снимка: АП
Депутат от норвежкия парламент е номинирал американското протестно движение Black Lives Matter („Животътна черните има значение“) за Нобелова награда за мир, съобщи в петък британският в. „Гардиън“.
Инициативата за номиниране на движението е на депутата от Социалистическата лява партия на Норвегия Петър Ейде, според когото движението е станало важна част от „глобалната борба срещу расовата дискриминация“ и е успяло да привлече вниманието към тази тема по целия свят. Независимо от факта, че редица изказвания на поддръжници на Black Lives Matter в САЩ и в други страни бяха придружени от бунтове и погроми, Ейде се позовава на данни от изследвания, според които повечето от тези действия все още са мирни.
„Инциденти, разбира се, се случиха, но повечето от тях бяха провокирани от действията на полицията или на идеологически противници на протестиращите“, добавя норвежкият депутат.
Тази седмица норвежки депутати номинираха още за Нобелова награда за мир организацията „Репортери без граници“, новинарския сайт Hongkong Free Press, Глобалния алианс за ваксини и имунизация, бившата кандидатка за президент на Беларус Светлана Тихановская, както и хокейната лига на Баренцовия регион, която според лидера на Норвежката червена партия, Бьорнар Мокснес, е отражение на идеалите на публичната дипломация и сътрудничеството между Норвегия, Русия, Финландия и Швеция. Крайният срок за номиниране на кандидати за Нобеловата награда за мир за текущата година традиционно е 31 януари. Имената на носителите на Нобелова награда за 2021 г. ще бъдат обявени през октомври.
Кандидатите за Нобелова награда за мир могат да бъдат номинирани от членове на националните парламенти, ръководители и членове на правителства на суверенни държави, бивши и настоящи членове на норвежкия Нобелов комитет и негови бивши консултанти, предишни лауреати за мир или членове на борда на лауреатски организации, университетски професори, почетни професори и доценти по история, философия, право, религиознание или богословие, ректори или заемащи подобни длъжности като ръководители на университети, както и директори на външнополитически институти и институти за изследване на мира. Това право имат още членовете на Международния съд на ООН и Постоянния арбитражен съд в Хага, членовете на Института по международно право и Международния женски съюз за мир и свобода, посочва ТАСС.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
