„Остава само да настане суша в Европа и коктейлът ще е готов за настъпване на историческа продоволствена криза по света“, отбеляза нeoтдавна един търговец на суровини, подхранвайки опасенията за очертаващ се недостиг на храни. Цената на пшеницата, която нарасна до най-висока историческа стойност от началото на войната в Украйна, достигна вчера нов рекорд от 435 евро на тон, след като Индия обяви ембарго за износа на зърнената култура.
Инвазията в Украйна застрашава бъдещите реколти, а някои страни разчитаха на индийската пшеница, за да се компенсира спадът на производството на украинско жито. Делхи аргументира забраната за износа с очакваната гореща вълна, която може да намали националния добив на зърно, посочва специализираното издание Boursier.com.
Температурите достигнаха 50 градуса в някои райони на Индия през последните седмици, Европа също бие тревога. Големи производствени региони във Франция и САЩ вече страдат от сушата, което поставя под въпрос прогнозите за реколтата. Според някои експерти началото на този сезон прилича на това през 1976 г. А за тази седмица се очаква в голяма част от Южна Франция термометрите да достигнат 35 градуса.
От своя страна американското министерство на земеделието съобщи миналата седмица, че очаква световните запаси от жито за периода 2022-2023 г. да спаднат до най-ниско равнище от шест години. „Налице е съчетание на безпрецедентни фактори, което е много тревожно“, коментира анализатор в Лондон. Сред тях са продължаващите огнища на КОВИД-19 в Китай и потвърденото първо огнище на заразата в Северна Корея. Там също епидемията настъпва, в момент когато страната се бори със сушата, а севернокорейският лидер Ким Чен-ум предупреди за много напрегната ситуация с прехраната.
В Украйна се прогнозира добивът от следващата жътва на пшеницата да намалее значително в сравнение с 2021 г. Очаква се да бъдат произведени 21 милиона тона пшеница тази година, което е с 12 милиона по-малко в сравнение с миналата година. Като цяло между 20 и 30 процента от зимните посеви от пшеница, царевица и слънчоглед най-вероятно няма да бъдат засяти или няма да бъде събрана реколтата в Украйна през сезона 2022-2023 г. В същото време се очаква руският износ още повече да бъде нарушен от международните санкции.
От друга страна Москва продължава блокадата на украинските пристанища, което затруднява търговията. Сред изложените на най-голям риск заради продоволствената си зависимост са Египет, Сомалия и Демократична република Конго. Големите селскостопански сили, включително ЕС, САЩ, Канада и Австралия, обещаха да гарантират световната продоволствена сигурност въпреки сътресенията, предизвикани от руската инвазия в Украйна, съобщи АФП. „Ангажирани сме да работим заедно, за да гарантираме, че има достатъчно храна за всички, включително за най-бедните и най-уязвимите хора, пишат 51 членове на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в съвместно изявление, като същевременно обещават да запазят пазарите на храни отворени.
Възможно е световните цени на храните да нараснат в диапазона от 8 до 20 на сто в контекста на войната в Украйна, прогнозира ФАО, предупреждавайки за очаквано увеличение на недохранването в световен план. Русия е най-големият износител на жито, а Украйна е на пето място. Двете страни общо доставят над една трета от световния износ на зърно. Вероятните нарушения на селскостопанската дейност на тези два големи износителя могат сериозно да влошат хранителната несигурност в международен мащаб, предупреди генералният директор на ФАО Ку Донгю. Организацията припомня, че Русия е и голям износител на торове.
Според ФАО 50 страни, голяма част от които са сред най-бедните в света, зависят от Русия и Украйна за 30 процента от снабдяването си с жито и ще бъдат изключително уязвими на тази криза. Още 8 до 13 милиона души може да страдат от недохранване по света през 2022-2023 г., предупреждава организацията, посочвайки по-конкретно Азиатско-тихоокеанския регион и Африка на юг от Сахара.
В петък Ку Донгю отправи призив към най-големите развити икономики да вземат мерки, за да предотвратят недостиг на храни, съобщи виетнамската информационна агенция ВИА (VNA). По думите му конфликтът в Украйна е доказал необходимостта от международни усилия за ограничаване на поскъпването на храните, застрашаващо бедните страни в Африка и Азия. Ку Донгю каза това в рамките на подготовката на срещата на върха на страните от Г-7 идния месец в Германия, на която ще бъде обсъдено драстичното покачване на цените на храните.
Управителят на Банк ъв Ингланд (Bank of England) Андрю Бейли предупреди вчера по време на изслушване в парламента, че силен скок на продоволствените цени може да има апокалиптични последици за най-бедните слоеве от обществото и за световната икономика, съобщи Ройтерс. Бейли отбеляза, че всяко действие на правителствата за освобождаване на износа на реколта от Украйна към пазарите би било от полза. В отговор на критиките, че централната банка не е успяла да овладее скока на цените в страната, той подчерта, че Банк ъв Ингланд не е могла да предвиди поредицата шокове, предизвикали високата инфлация, като войната в Украйна, проблема с доставките, влошаването на здравната обстановка в Китай и значителното свиване на работната ръка във Великобритания.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
