Докато руските и украинските сили се сражават по фронтовите линии в Източна и Южна Украйна, дипроматическите усилия да се намери международна подкрепа за Киев или Москва се простират на хилияди километри от военните действия. За все повече държави както на запад, така и на изток, газовата криза тепърва ще става тема номер едно заради нарушените доставки и геополитическото съперничество, както и несигурността, предизвикана от руската инвазия. Продоволствените проблеми заради блокираните украински черноморски пристанища се усещат из Азия и Африка, създавайки ситуация на глобална несигурност, невиждана от десетилетия.
На този фон се провеждат все по-активни дипломатически совалки както откъм Кремъл, така и от западните съюзници на Украйна. По време на своето скорошно посещение в Субсахарска Африка, Антъни Блинкен, държавният секретар на САЩ, призова „правителствата, общностите и народите“ в Африка да приемат визията на Вашингтон за “демокрация, откритост и икономическо партньорство”, очевидно правейки препратки към руската дипломация в региона, която изкушава африканските правителства с обещания за доставки на зърно, оръжия и евтина енергия.
Вашингтон, Париж и Москва в противоборство за гласовете на африканските страни
Новите дипломатически усилия идват след няколко години, през които Вашингтон, но и като цяло западният свят, изглеждаше незаинтересован от райони като Субсахарска, Източна и Западна Африка. За сметка на това, през последното десетилетие Русия изгради връзки, които не са за подценяване и които засягат директно интересите на ЕС и САЩ. Обиколката на Блинкен беше представена като опит да се противодейства на неотдавнашните усилия на Русия и Китай да подсилят влиянието си на континента. Миналия месец, например, руският външен министър Сергей Лавров посети четири страни, събирайки подкрепа за нахлуването на Москва в Украйна.
На фона на усилията на Кремъл, Франция – традиционната европейска сила на континента – се чувства ударена и атакувана от руснаците по всички фронтове. Когато френският президент Еманюел Макрон посети Камерун в края на юли, той обвини Африка в „лицемерие“. Европа решително определи руската инвазия в Украйна като война, каза той по време на пресконференция с президента на Камерун Пол Бия, “но голяма част от Африка не го направи”.
Забележките на френския лидер, дошли на втория ден от обиколката на три държави в Африка, показаха рязък контраст с тези на руския външен министър Сергей Лавров. Дипломатът-ветеран започна собствената си обиколка на четири държави в Африка на 23 юли, изказвайки хвалебствия за Африка и за това как континентът се справя с последиците от войната в Украйна. “Оценяваме обмислената позиция на Африка по отношение на ситуацията в и около Украйна“, написа Лавров в статия, публикувана във вестници в Египет, Конго, Уганда и Етиопия – четирите страни, в които той беше в разгара на обиколката си. “Макар и безпрецедентен по своя мащаб, натискът отвън не накара нашите приятели да се присъединят към антируските санкции. Такъв независим път заслужава дълбоко уважение.”
Едновременните посещения на западни и руски официални лица не станаха основни новини в международните медии, но те показват трудната реалност за африканските нации в толкова кризисен момент за света. Мнозина от африканските лидери се опитаха да избегнат вземането на страна във войната в Украйна, като 25 от 54-те африкански държави се въздържаха от гласуване, осъждащо нахлуването на Русия в Украйна по време на Общото събрание на ООН през март.
Африка отдавна е въвлечена в напрежението между Запада, Русия и Китай
Независимо обаче дали им харесва или не, държавите в Африка са все по-дълбоко въвлечени в конфликта. Най-яркият проблем е икономическият, като много страни, вече разтърсени от пандемията от COVID-19, сега са изправени пред хранителна криза. До преди новият етап на войната през февруари тази година, африканските нации разчитаха особено на украинското зърно и сега са изправени пред скок на цените, след като Русия блокира пристанищата на Украйна с черноморския си флот. Междувременно високите цени на петрола увеличиха икономическия натиск върху много домакинства.
Не бива да учудва интересът на световни сили към континента. Африка е един от основните бизнес партньори на редица държави в ЕС, но също така и на Русия. От друга страна, Китай е най-големият кредитор в Африка, където дузина държави вече са изпаднали в дълбоки дългове към Пекин. За китайския лидер Си Дзинпин Африка е от основно значение за проекцията на външната му политика посредством изграждане на инфраструктурни проекти част от проекта “Един път, един пояс”. За Русия въпросът е от още по-голяма важност. Африка е мястото, където в момента, особено в контекстa на международните санкции, Кремъл успява да си набавя ресурси, за да закърпва икономиката си. Благодарение на редица сключени през последните пет години ексклузивни договори с правителства в Западна и Субсахарска Африка, Москва успя да получи достъп до природните ресурси на местните страни, включително до златни и диамантени мини. Присъствието на руските сили в Либия пък дава възможност на руското командване да има решаваща роля в Източното Средиземноморие и да наблюдава южната граница на НАТО и ЕС.
Макрон също засегна въпроса за цените на храните по време на посещението си в Камерун, въпреки че отхвърли твърденията, че посещава континента само заради войната в Украйна. „Европейските икономически санкции срещу Русия, които сега засягат Африка, имат за цел да спрат атаката на Русия срещу суверенитета на Украйна, а не да накажат африканците“, каза Макрон на 27 юли, цитиран от местни медии. “Франция ще помогне на африканските страни да се справят с шоковете, причинени от войната, като насърчи местните инвестиции в селското стопанство за увеличаване на производството на храни.”
Русия използва медийна пропаганда и антиколониални теории срещу Запада в Африка
В края на юли специалният пратеник на САЩ за Африканския рог Майк Хамър също посети Египет и Етиопия, където се срещна с лидерите на Африканския съюз. Държавният департамент на САЩ описа основната цел на преговорите да предостави подкрепа на Вашингтон за дипломатическо решение относно етиопския грандиозен проект за язовир, който постави двете страни в противоречие относно водоснабдяването. Седмица по-рано Съединените щати обявиха увеличаване на помощта от 1,3 милиарда долара за страните от Африканския рог, като посочиха последиците от огромната суша в Етиопия, Кения и Сомалия. Тези усилия са в съзвучие с опасения в западните столици, че настоящото ниво на помощ от Европа, например, не е достатъчно: по данни на глобалната платформа Devex, вътрешен документ от делегацията на Европейския съюз в Африканския съюз показва, че “ЕС губи битката за сърцата и умовете в Африка заради конфликта.”
През последните месеци дезинформацията в Африка, подкрепяна от официален Кремъл, се увеличи значително. И преди инвазията през февруари руските медииmобръщаха специално внимание на западното влияние в Западна и Субсахарска Африка, като най-често се използват антиколонилани материали и промотиране на съдържание, което подкрепя руската гледна точка за глобалния ред. От февруари обачe в социални мрежи – най-вече Телеграм – се появиха канали и групи на местни езици в Западна Африка, които съдържат директно преведено от руски съдържание за войната в Украйна. В същото време, в Мали се увеличиха медийните публикации и постовете в социални мрежи, които съдържат антифренски опорни точки.
Всичко това се случва и в контекста на политическата обстановка в държави като Мали, Буркина Фасо и Нигер, които изпитват сериозни проблеми със сигурността в момента, има чужди – европейски – сили и в които има силно социално недоволство. Русия постоянно промотира успешните си действия в Централноафриканската република, където през последните години Москва успя да задържи на власт президента, дори на цената на няколко кланета из страната. Този модел беше счетен за “тревожен, но успешен” от местните правителства и новодошлите на власт хунти като тази в Мали, които не се забавиха да поискат западните сили от антиджихадистките операции да напуснат.
Русия вини Запада за продоволствената криза в Африка
В статията, която предвещаваше посещението му, Лавров казва, че хранителната криза, която засяга Африка, се дължи отчасти на западните санкции срещу Русия, но също така се равнява на глобална икономическа система, която подкрепя Запада за сметка на други. Не е случайно, че първият дипломат на Москва използва този мотив, който стана видима опорна точка дори сред про-руските кръгове в Европа. В Африка нарушаването на доставките на зърно доведе до безредици в редица държави.
Русия наскоро се опита да се съюзи и с Етиопия, считана някога за твърд партньор на Запада. Сега обаче страната е изправена пред обтегнати отношения със Съединените щати и ЕС поради нарушения на човешките права по време на войната на премиера Абий Ахмед в размирния регион Тиграй.
Руските официални лица използват също така конспиративната концепция за елита на т.нар. „златен милиард“ на Запада, за да търсят международна подкрепа – теория, според която един милиард души по света живеят добре за сметка на останалите. В етиопската столица Адис Абеба Лавров изнесе реч пред дипломати от Африканския съюз в руското посолство, където предложи “антиколониално” обяснение за решението на Москва да нахлуе в Украйна и последвалата международна реакция. “Сигурен съм, че огромното мнозинство от държавите не искат да живеят така, сякаш колониалните времена са се върнали”, каза Лавров.
Докато Русия няма същото колониално наследство в Африка, както западните страни, Москва има дълги отношения с много нации, които датират от съветската подкрепа по време на Студената война. Според анализи, някои от страните, които са се въздържали от гласуването на Общото събрание на ООН за Украйна, са го направили въз основа на антиколониалните движения, имали тесни връзки със Съветския съюз.
Най-силният аргумент на Макрон срещу Русия може би е твърдението му, че страната е „една от последните имперски, колониални сили“. Говорейки в Бенин, френският президент заяви, че нахлуването в Украйна е “териториална война, подобни на която смятахме, че са изчезнали от европейската земя. Това е война от началото на 20-ти, дори от 19-ти век.”
Франция обаче е на път да се примири с проблемното си присъствие в Западна Африка, слагайки край на операция “Бархан” – оперативна група, която се опита да се бори с войнствените джихадистки движения в Мали, Нигер и Буркина Фасо. Макрон уверява, че въпреки тази промяна Франция остава „решително ангажирана“ със сигурността в Африка. Но сигналите не са добри. Наскоро Германия, която преди година реши да участва с подсилен контингент в антиджихадистката кампания, обяви, че няма да изпрати нови подкрепления, защото има отказ за достъп от управляващата хунта в Мали. Военното управление в Бамако управлява на фона на разпространение на антифренски настроения, подкрепяни също и от руснаците, които вече видимо имат присъствие в страната и дори изпратиха наемниците от “Вагнер” да помагат на хунтата. Наемниците, свързани директно с Кремъл, разпространиха присъствието си в голяма част от Западна Африка. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, осемнадесен държави вече имат договори с “Вагнер”.
Накрая, противно на това, което Макрон заяви при последното си посещение на континента, мнозинството от африканските държави все пак осъдиха нахлуването на Русия в Украйна по време на гласуването в Общото събрание на ООН през март. Ден след инвазията и тримата африкански представители в 12-членния Съвет за сигурност гласуваха в подкрепа на предложението за прекратяване на войната. Преди това пък кенийският посланик Мартин Кимани изнесе завладяваща реч, в която сравни руските амбиции да си върне украинската земя с колониализма, който хвърля дълга сянка върху неговия континент. Сега основният въпрос е дали тази тенденция ще се запази или обратното – африканските държави ще решат да не заемат явна позиция или ще приемат руската версия за войната в Украйна.
Автор:
Руслан Трад, Дарик
Последвайте ни и в Телеграм
