ЕС трябва да започне преговори с Русия в интерес на гарантирането на сигурността, тъй като мечтата, че Русия „ще се предаде поради политически и икономически трудности“, няма да се сбъдне, коментира Райнхард Крум, ръководител на виенския клон на фондация „Фридрих Еберт“, в статия, публикувана във Frankfurter Allgemeine Zeitung.
„Германия и Европейският съюз няма да имат друг избор освен да поддържат отношения с най-голямата държава в света като партньори, конкуренти или дори противници“, каза той.
Европейската сигурност не може да бъде гарантирана в условията на продължаване на предишната политика. Състоянието на европейска сигурност поражда въпроси, а отношенията между Брюксел и Москва не са стабилни и проспериращи. „Мечтата Русия да се провали поради политически и икономически трудности и отново да насочи погледа си към Запада няма да се сбъдне.“
Съмнително е внушението, че ограниченията са ефективен инструмент за влияние върху политическия курс на Москва. „Въпреки че санкциите позволиха засилен натиск върху руската икономика, всъщност тя е доста стабилна, което е придружено от повишаване на цените на петрола и твърда макроикономическа политика. Готовността на Москва да поема рискове е висока, както и засиленото й чувство за справедливост. А ветото в Съвета за сигурност на ООН е неприкосновено“.
Европа трябва ясно да формулира собствените си интереси в областта на сигурността.
С оглед на съществуващото напрежение е добре да се запитаме дали предположенията, на които се основава предишната политика, са верни: статуквото на европейската сигурност и отношенията с Русия не са оптимални, но до голяма степен стабилни; Русия е държава в политически и икономически упадък; средносрочните и дългосрочните рискове за сигурността на политиките на ЕС и САЩ са ниски – И трите предположения не отговарят на реалността.
От една страна, състоянието на европейската сигурност е тревожно. Споразуменията за разоръжаване са разтрогнати, съседството между ЕС и Русия не е нито сигурно, нито стабилно, нито проспериращо. Може дори още да не сме стигнали дъното.
Също така е под въпрос е дали изобщо и кога ще настъпи крахът на руската икономика, който често се предсказва от години. И това от своя страна поставя под съмнение предположението, че санкциите са ефективно средство за промяна на курса на Кремъл. Въпреки че санкциите засилиха натиска върху руската икономика, тя всъщност е доста стабилна, заобиколена от покачващите се цени на петрола и солидната макроикономическа политика.
Москва е готова да рискува и Западът е объркан
В същото време рисковете за сигурността са се увеличили. Русия действа и използва военната си сила за да предизвика Запада. Готовността на Москва да поема рискове е висока, както и чувството й за правота. Правото на вето в Съвета за сигурност на ООН е ненарушимо. Рискът от сериозни кризи поради грешни изчисления и свързаните с тях неправомерни действия се увеличи значително през последните години.
Това развитие не отговаря на интересите на Германия и ЕС. Паневропейската сигурност не може да бъде постигната с продължаването на предишната политика. Мечтата Русия да се провали поради политически и икономически трудности и да погледне отново към Запада няма да се сбъдне – дори и да нараства недоволството от корупцията и държавата в Русия, която все повече се дистанцира от обществото.
Вътрешното и външнополитическото развитие на Русия, така емоционално наблюдавано от ЕС и САЩ, доведе до ступор на ума както на Изток, така и на Запад – има недоумение. Първата стъпка е ясна: изисква се ясно формулиране на собствените интереси в европейската политика за сигурност.
Интересите на Европа
Това е преди всичко кварталът със съседи, с който идеята за европейски суверенитет е тясно свързана. ЕС трябва да гарантира, че там може да проектира своята визия за стабилна, по-сигурна и просперираща Европа. Преговорите както за конвенционалното, така и за ядреното разоръжаване са друг интерес. Това не трябва да се оставя само на САЩ и Русия.
Инструментът за изпълнение се нарича преговори. При сегашните условия диалогът и дискусията са полезни само доколкото те подготвят преговори. Това се случи на срещата на върха на Байдън-Путин в Женева, но не стана с ЕС, тъй като преговорите за общи интереси все още не са се състояли.
Преговорите са ориентирани към резултат, но резултатът е отворен; не е нужно да има резултат от първия път. Важно е поне да се опита и да не се изключи резултат още от самото начало.
Открити преговори
Невъзможен? Излишно? Не са ли налице основните правила за сигурна Европа след подписването на Парижката харта през ноември 1990 г. на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа? Което бе потвърдено 20 години по-късно, също с подписа на Русия? Всеки трябва да се придържа към това.
Несигурното състояние на европейската сигурност налага ЕС да започне преговори с Русия, за да деескалира заплахите в Европа и да стартира процес на стабилизация. В допълнение към ЕС и Русия, тези държави, за които заплахите са се увеличили значително през последните години, особено Украйна, също трябва да бъдат включени при формулирането на интереси.
Едва тогава ще бъде възможно да се говори за проблемите, които ЕС идентифицира в последната си съвместна декларация за Русия – здраве, климат, околна среда и ролята на гражданското общество.
Крайно време е Германия и ЕС най-накрая отново да действат по външната си политика, а не просто да реагират. Колкото по-ясно е формулирането на интереси, за което, разбира се, не може да се мисли без ценности, толкова по-лесно е да се продължи. На пасивността на Кремъл в търсенето на изход трябва да се противодействана с обща политика, основана на интереси и сила. Тежко ли е – Да. Невъзможно ли е – Не, коментира Райнхард Крум, ръководител на виенския клон на фондация „Фридрих Еберт“.
Източник: news.bg, Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
