Някои от становищата на медицински лица, изпратени до Конституционния съд (КС) на България по повод делото, свързано с пола, заслужават специално внимание предвид мащабността на проведените проучвания, касаещи терапията при смяната на пола.
„Най-напред да не се вреди“, водещият принцип в медицината, е заличен
Настоящият материал представлява преглед на по-важното от становищата на: Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране (МФСИТПК), д-р Мишел Кретела, изпълнителен директор на Американския колеж по педиатрия и д-р Моник Роблес, педиатър и магистър по биоетика към Факултета по медицина на Колорадо. Пълният им текст може да бъде прочетен на сайта на Конституционния съд[1].
Според медиците хормоналната терапия с цел утвърждаване на пол, различен от биологичния и масово прилагана на тийнейджъри, крие сериозни рискове за здравето, не намалява високите нива на самоубийства и неглижира лечението на други потенциални проблеми при хората, които не се чувстват удобно в тялото си. Специалистите от сектора на здравеопазването разглеждат обстойно въпроса с т.нар. „полова дисфория“ и, най-вече, каква трябва да бъде адекватната медицинска намеса, така че наистина да бъде в помощ на хора, възприемащи себе си различно от начина, по който изглеждат, особено на подрастващите, за които периодът на пубертета е критично важно време за развитие.
Разбиране за пол, полова ориентация и полова дисфория
Половата дисфория или „мъчителните усещания, които някои хора могат да изпитват, понеже полът, с който се възприемат, не съответства на пола на тялото им“[2] е един от основните пробеми, разгледани от специалистите. И трите становища се съгласяват върху това, че „пол“ и „полова ориентация“ не са взаимнозаменяеми понятия. Според специалистката по педиатрия, д-р Моник Роблес, полът е вроден и неизменен, определен от класификацията на организмите въз основа на техните репродуктивни органи, още при зачеването на индивида, като всяка клетка има генетичната характеристика на мъж или на жена.[3] Важно е да се знае, че дори редките случаи на индивиди с атипични гениталии представляват отклонение в нормалното сексуално развитие като мъж или жена, както и че нито една професионална организация не твърди, че транссексуалната идентичност е вродена или единствено биологически предопределена, например от гени, пренатални фактори или структура на мозъка[4]. Няма консенсус в научно-медицинското поле, че половото несъответствие е нещо вродено и неизменно[5].
От друга страна, половата ориентация е свързана с поведенческите характеристики на човека и може да бъде повлияна от социалната среда, в която той израства. Нещо повече, преживяванията в психологически и социален план са един от най-влиятелните фактори, които предразполагат формирането на транссексуална идентичност. Научният доклад на Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране привежда тези заключения с подкрепата на изследвания от различни центрове по ендокринология по света[6]. „За да се развие несъответстваща на биологичния пол идентичност при човек с нетипични полови характеристики, е необходимо въздействието на други, небиологични фактори… Момче, което проявява по-малко мъжки характеристики, или момиче, което проявява малко повече мъжки характеристики, може да натрупа негативен социален опит, свързан с преживявания като отхвърляне или тормоз от страна на връстници от своя или противоположния пол, трудности във връзката родител-дете, сексуални травми или насилие“[7]. Свидетелствата на т.нар. детранзитирани хора (хора, които са били транссексуални и впоследствие са възприели отново биологичния си пол) потвърждават, че именно такива преживявания са ги подтикнали към усещането, че „за тях принадлежността към собствения им биологичен пол не е нито добра, нито безопасна“.
Половата дисфория може да се променя през целия живот в зависимост от преживяванията в социалната среда, както и от промените, които претърпява мозъкът. Детската полова дисфория, в по-голямата част от случаите, се разрешава с отъждествяване с биологичния пол до достигане на късно юношество или при навлизане в зрялост. „Това разрешаване се случва под влиянието на преживяванията и опита, когато децата не биват насърчавани да се обличат и живеят като представители на друг пол и когато са подкрепяни при преминаването през пубертета заедно с връстниците си и преживяват въздействието на обичайните за възрастта им хормони, присъщи на техния биологичен пол“[8] е казано още в обстоятелствения доклад. Ако им бъде оказана нужната подкрепа, те биха били способни да преодолеят половата дисфория. Така смята и д-р Мишел Кретела, която също е изложила своето експертно становище пред Съда[9]. Нещо повече, тя предупреждава, че тъй като блокерите на пубертета изкуствено прекратяват времето за костното, мозъчното и сексуалното развитие на детето, това време никога не може да се върне.
Необратимите последствия от хормоналната терапия
Терапията за утвърждаване на пол, различен от биологичния, е път, често водещ към следване на особено вредоносен медицински протокол, според доклада на МФСИТПК. Блокерите на пубертета, както и кръстосаните полови хормони, са в голяма степен експериментални, крайно токсични и задълбочават депресивните състояния и психическите разстройства. Те създават риск от безплодие, трайна сексуална дисфункция, сексуално неудовлетворение, загуба на костна тъкан и изменение в развитието на мозъка. „Момчетата са химически кастрирани, а момичетата – химически доведени до преждевременна менопауза, докато трае пубертетът“[10] е едно точно описание на случващото се. В дългосрочен план цялостното лечение, заедно с хирургически операции, свързани с ампутирането на здрави органи, излага пациентите на риск от доживотна зависимост от поддържащи медикаменти и медицински процедури, а също и по-висока смъртност от инфаркти, инсулти и хронични заболявания, включително рак, както и 19 пъти по-висока степен на опити за самоубийство с фатален край дори в едно приемащо и утвърждаващо половото несъответствие общество[11].
Множество медицински организации по света, включително Австралийският колеж на лекарите, Кралският колеж на общопрактикуващите лекари в Обединеното кралство и Шведския национален съвет за медицинска етика, са определили предписването на блокери на пубертета и кръстосани полови хормони при млади хора като експериментално и опасно[12]. Предприети са стъпки за ограничаване на този тип медицинска интервенция в Обединеното кралство, Швеция и Финландия.
Целта на блокерите е да дадат време на подрастващия да реши дали да продължи с медицинските процедури, но това всъщност е само „медикаментозното встъпление“ по необратимия път по-нататък. Почти 100 % от децата взимали блокерите, преминават на лечение от кръстосани полови хормони, които ги стерилизират напълно. Утвърждаването на половото несъответствие възпрепятства естественото преодоляване на половата дисфория и пренебрегва реално съществуващи психологически проблеми. Професионални организации като Американската психологична асоциация (АПА) и Ендокринното общество предупреждават, че децата не бива да бъдат насърчавани към промяна на пола, защото това може да доведе до блокирането им в транссексуална идентичност, трайно безплодие и по-високи рискове за здравето им, докато половата им дисфория може да бъде разрешена по естествен път.
Не са открити доказателства, че хормоналното лечение е безопасно и ефективно. Тук докладът изрежда мненията на множество огранизации, които изразяват притесненията си относно спорната терапия. Самата Световна професионална асоциация за транссексуално здраве (WPATH) не препоръчва прилагането на медицински процедури за промяна на пола, когато половата дисфория е „производна или по-добре обяснена от друга диагноза“[13].
Също така, очаквало се е да бъдат подобрени здравните резултати, благодарение на интервенциите за промяна на пола, но проучване на Брансторм и Пачанкис от 2019 г. показва, че няма значително намаляване на посещенията за психично здраве при лицата, получаващи хормонална терапия[14]. По-скорошното им проучване от 2020 г., в което използват национална база данни на здравеопазването за цялото шведско население доказва, че хормоните за промяна на пола и хирургичната намеса не намаляват риска от самоубийство и не лекуват психиатричните разстройства. Това е и първото национално проучване на медицински интервенции за промяна на пола[15]. Припомняме, че Швеция е сред страните с най-високи нива на самоубийства сред хора с нетипична полова ориентация. Такива са данните и за Холандия, където пациентите, ползвали държавни услуги за промяна на пола между 2013 и 2017 г., са се самоубивали с честота от 3 до 4 пъти по-висока от останалото холандско население. Социалната стигма не е достатъчно обяснение на това, тъй като промяната в културното приемане в продължение на почти половин век не е довела до почти никаква разлика в нивата на самоубийствата[16].
Полова дисфория и психически разстройства
Редица организации като Британското психологическо общество, Световната професионална асоциация за транссексуално здраве и Работната група на Американската психиатрична асоциация допускат, че половото несъответствие може да сочи към различни психози или да е следствие на други диагнози или травми. Множество изследвания разкриват, че в световен план сред преживяващите полова дисфория (и сред подрастващи, и сред възрастни) са масово разпространени психичните и психиатричните разстройства [17].
Възможно е, също така, такива разстройства да се явят причина за възникването на полово несъответствие. Данните от мащабно проучване от 2014 г., проведено в САЩ и продължило осем години, разкриват значително по-високия ръст на разстройства с дефицит на вниманието, разстройства от аутистичния спектър, девиантни разстройства, депресивни разстройства, хранителни разстройства, разстройства от шизофреничния спектър, както и самонараняване, злоупотреба с химически препарати (наркотици, алкохол, медикаменти и др.) и склонност към самоубийство сред деца между 3 и 17г. преди да са се появили първите медицински данни за полово несъответствие.
Друго проучване, проведено във Финландия между 2011 и 2013 г., установило също така, че е често срещана тежката психопатология, предшестваща появата на полова дисфория. Изследваните били подрастващи, кандидатствали за процедури за промяна на пола. От тях 75% получавали или в миналото, или към момента на провеждане на проучването, детско и юношеско психиатрично лечение по причини, различни от дисфория на пола, когато са поискали да бъдат пренасочени към процедури. При 57% от кандидатствалите изиграл роля тормозът в училище. От тях 92% са били обект на тормоз преди да подложат на съмнение половата си идентичност. Около три четвърти (73% ) били тормозени по причини, несвързани с изразяването на пола или половата идентичност. В почти половината кохорта (49%) е установено, че повтарящите се преживявания на тормоз преди появата на съмнение в половата идентичност са довели до изолация от връстниците, тревожност, депресия, самонараняване, натрапчиви мисли за самоубийство и опити за самоубийство. Кандидатите подходили с високи очаквания към медицинската намеса за смяна на пола, с надеждата, че тя „би разрешила проблемите им в социалната, академичната, професионалната и психологическата сфера.“
Терапевтичните разговори като най-ефективния метод
„Редица проучвания показват, че тийнейджърите могат да възприемат телата си само посредством консултации, без високорискови стерилизиращи химически или хирургически интервенции“, заявява д-р Кретела, завършвайки своето становище със съжалението, че много лечебни заведения се отклоняват от науката и етиката. От МФСИТПК също препоръчват терапевтичните разговори като доказан метод, защото се „лекуват евентуалните скрити предварителни проблеми на психичното здраве, като психични и психиатрични разстройства, неврологични увреждания, травми и др., и възможните им връзки с половата дисфория“, а това е „изключително необходима терапия за въпросната дисфория.“ Не бива да се ограничава достъпа до нея, както става ясно, че се прави на редица места[18]. Опоненти наричат въпросните консултации „усилия за промяна на половата идентичност“ (gender identity change efforts – GICE). Те обикновено твърдят, че терапевтичните разговори или GICE са вредни и неефективни, докато процедурите за промяна на пола, засягащи цялото тяло, са безопасни, ефективни и трябва да бъдат основна част от терапията, предлагана на хора с полово несъответствие. Въпреки това няма данни, които да потвърдят вредата от терапевтичните разговори.
Редно е да не бъде отнемана възможността за такъв тип помощ на хора, които имат желание да се справят с дисфорията си, а не да бъдат пренасочвани директно към хормоналното лечение, при което да продължават да живеят с нея. Според д-р Кретела, „повечето тийнейджъри с несъответствие в половата ориентация са обикновени момичета и момчета, които са тревожни, депресирани, травмирани и се чувстват неудобно в тялото си и се борят със собствената си идентичност“. Най-малкото, опасно е пренебрегването на необходимостта да се признаят, оценят и по възможност да се лекуват скритите предварителни проблеми на психичното здраве, както и тяхната потенциална причинна връзка с половата дисфория, което може да доведе до продължаващи психични и психиатрични проблеми и осъществяване на успешни опити за самоубийство. На фона на казаното не е учудващо и откритието, че родителите, подкрепящи прехода на децата си към пол, различен от биологичния, не подобряват психичното здраве на децата си. Изследване от 2019 г. показва съществени негативни разлики в тревожността и самооценката при „транссексуални“ деца, дори и в случаите на голяма подкрепа от страна на родителя, спрямо деца, приемащи биологичния си пол[19].
Препоръката на д-р Роблес също се отнася до това да се позволи на децата с различна полова ориентация да преминат през естествения пубертет с изчакване под пълно наблюдение, както и да получават психиатрично лечение, което се отнася до всички съпътстващи психиатрични диагнози. Докладът на американските и британски специалисти от МФСИТПК завършва с предупреждението, че променянето на телата на хората, с цел да се имитират външните признаци на друг пол, представлява опасно експериментиране с телата и живота им… „Да се стерилизират деца, юноши и възрастни и да се осакатяват телата им е неправилно. Тази злоупотреба трябва да спре“.
Все повече хора, преминали през необратимите интервенции в детско-юношеска възраст, изразяват съжаление, че не са получили необходимата оценка на психичното здраве или лечение, а вместо това са били тласнати по пътя на промяната. Много от тях предупреждават други да не допускат същата грешка, като споделят историите си на sexchangeregret.com[20].
[1]http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/591?fbclid=IwAR0YyV7EPC3mXkZHcrOBvdTRwpGJGnxji9sHbkjXv7vax1rBzZARFmG7Z8s
[2] Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране (МФСИТПК; International Federation for Therapeutic and Counselling Choice) (2021). НАУЧЕН ДОКЛАД
ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА, стр. 2
[3] Роблес, М. (2021) Експертно становище стр. 2
[4] Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране (МФСИТПК; International Federation for Therapeutic and Counselling Choice) (2021). НАУЧЕН ДОКЛАД
ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА, стр.3-4
[5] Пак там, стр. 7-10.
[6] Някои от тях са Американското общество по андрология (Аmerican Society of Andrology), Европейско дружество за детска ендокринология (European Society for Paediatric Endocrinology), Световна професионална асоциация за транссексуално здраве (WPATH – World Professional Association for Transgender Health), както и Азиатско-тихоокеанско педиатрично ендокринно общество (Asian Pacific Paediatric Endocrine Society), Латиноамериканско общество по детска ендокринология (Sociedad Latino-Americana de Endocrinologia Paediatrica) и др., Пак там, стр.3.
[7] Пак там, стр. 5.
[8] Пак там, стр. 6.
[9] Кретела, М. (2021). Американски колеж по педиатрия (ACPeds): Най-доброто за децата, стр. 2.
[10] Пак там, стр. 3.
[11] Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране (МФСИТПК; International Federation for Therapeutic and Counselling Choice) (2021). НАУЧЕН ДОКЛАД
ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА, стр. 12.
[12] Пак там, стр. 14-15.
[13] Пак там, стр. 15-19.
[14] Роблес, М. (2021) Експертно становище стр. 6.
[15] Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране (МФСИТПК; International Federation for Therapeutic and Counselling Choice) (2021). НАУЧЕН ДОКЛАД
ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА, стр. 17.
[16] Пак там, стр. 16.
[17] Това отчитат данни от Холандия, Белгия, Германия, Норвегия (Heylens et al., 2014), Финландия (Kaltiala-Heino, 2015), Швеция (Salmi, 2020); също и в САЩ (Becerra-Culqui, 2018; Hanna et al., 2019; Littman, 2018; Rider et al., 2018), Канада (Bechard et al, 2017), Австралия (Strauss et al., 2017) и Иран (Meybodi et al., 2014a, 2014b), пак там, стр. 8-9.
[18] Пак там, стр. 21-25.
[19] Пак там, стр. 14.
[20] Роблес, М. (2021) Експертно становище, стр. 6 т.24.
Източник: Асоциация Общество и Ценности
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
