„С тези QR-кодове те знаят почти всичко за теб, къде си, какво правиш… да не си спомняме за Джордж Оруел. Виждам положителното, колко е добре, че ги има тия кодове, защото ще спасят някого от заразяване, но виждам и риска. Ако не се използват умно, промените могат да се обърнат срещу хората.“ От година и половина едно българско семейство не може да се прибере в Австралия, където живее от 11 години, заради строгите мерки, въведени след пандемията от Ковид-19. С Мая Василева се срещнахме и разговаряхме в Гърция.
Мая Василева е родена във Варна. Завършила е Английската гимназия там. После българска и английска филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистратура по бизнес администрация в Оксфорд. Прави корпоративна мениджмънт кариера в Европа и Австралия. Специалист по невро-развитийно образование. В последните години се специализира в когнитивната невронаука и образованието в полза на децата. Преди седем години въвежда в България специализирана австралийска методика за ранно детско развитие.
– От колко време живеете в Австралия?
– От 2010-а, значи от 11 години.
– А откога не сте били там?
– От януари миналата година.
– Защо се виждаме в Гърция, а вие не можете да се приберете в Австралия от януари миналата година?
– Въпреки че имаме австралийски паспорт и сме поданици на държавата, за да можем да се качим на самолет и да се приберем, трябва да получим разрешение от правителството, да получим т. нар. квота.
– Какво означава това?
– Миналия март, когато пандемията започна да се разраства, Австралия взе решение да затвори границите си. Никой не може да напусне страната без разрешение от правителството, същото важи и за влизане в държавата. Трябва да имаш ясно обозначима причина, да им представиш доказателства, които те да приемат, защото често дават отказ за доказателства, които ние приемаме за нормални. Всъщност не можеш нито да излизаш, нито да влизаш в държавата, ако правителството не каже ОК.
– А това, че живеете там и сте австралийски граждани…
– Няма никакво значение. Стотици хиляди австралийски граждани в момента са извън държавата от толкова месеци. Има доста групи хора по света, които са и в тежко положение. Ние сме щастливци, че сме българи и имаме жилища и дейност в България и разделяме времето си между двете държави и не сме на улицата. Но тези хора, които са били на почивка или без доходи, какво правят? Изключително сериозен проблем, който ескалира при появата на щама Делта на Ковид-19. Когато започнаха първите случаи в Индия, Австралия обяви, за мен в противоречие с всякакви права, свободи и закони, че всички прибиращи се от Индия рискуват глоба и до пет години затвор.
– Затвор, за това че се прибират в родината си?
– Затвор, че се прибират от Индия в държавата си, което беше страшно. И всъщност това беше първият случай от миналия март, когато видях, че световни медии реагираха, че това решение на австралийските власти не е много справедливо.
– Чак сега реагираха? А има и доста фрапиращи случаи в Австралия, за които ще ви помоля да разкажете!
– Става въпрос за дъщеря ми и зет ми, които миналата година април месец решиха да напуснат Австралия и да се преместят в Англия. Решението им беше взето много преди Ковид-19. Преди Австралия ние живяхме в Англия и те решиха да се върнат там. Всичко бяха си организирали, дадоха и предизвестия за напускане на работа. И двамата работеха в най-старата австралийска банка – на 200 години, което за страната е много дълга история. Напуснаха работа, продадоха жилището си и всъщност искаха да изкарат в България лятото и да се установят в Лондон. Но дойде пандемията. Подадоха си документите по каналния ред, за да получат разрешение да напуснат държавата като обясниха всички тези факти. Получиха отказ. Беше им казано, че нямат достатъчно доказателства, за да могат да напуснат Австралия. Действието се развива през април миналата година.
– И как се разреши въпросът?
– Въпросът се разреши с назначаването на дъщеря ми на работа в семейния бизнес. Това вече се видя достатъчно доказателство за властите и им разрешиха да напуснат страната.
А наши приятели, които имат семеен хотел в Баня, Карловско, естествено всяка година идват да си нагледат бизнеса, пускат документи миналата година май по същата процедура и получават отказ. Изискват от тях допълнителна информация за бизнеса им – защо, как, при положение, че те имат български паспорти.
Общото взето на никого от нас не би му минало през ума, че нещо такова може да се случи, защото ние сме от поколението, което помни предишното време, знаем как се излизаше в чужбина, как се искаха разрешения. Сегашната ситуация напомня едно към едно за онези времена.
– За първи път ми направи впечатление, че има нещо странно в Австралия, по време на мач от „Аустрелиън оупън“, когато прекъснаха играта и помолиха зрителите да напуснат, защото било станало 12 часа. Стори ми се особено, но не подозирах, че има чак такива фрапиращи неща. Кога започнаха мерките? От началото на пандемията ли?
– Март миналата година. Уважавам избора на всяка държава да решава как да действа в такива извънредни ситуации. Естествено е всяка страна да се грижи за собствените си граждани. Дотук всичко е чудесно. Заключваш границите, за да опазиш населението. Добре, можем да видим логиката, но да влизаш в такива детайли и формализми, да изискваш информация, която няма нужда да събираш, това ми е трудно вече да го свържа с пандемията.
– А има ли много болни в Австралия и оправдани ли са тези драконовски мерки?
– Имаха много малко случаи, а в същото време изживяха доста тежък период. В щата Виктория миналата година имаше 200 дни в локдаун. Все пак трябва да кажа, че австралийското правителство много сериозно субсидира фирмите и хората, загубили работата си. Процедурите са изключително бързи, изключително лесни. Затова заслужават похвали. Но хората изживяха тежки 200 дни на стрес. Имаха стриктни вечерни часове… Сега отново са в локдаун. Тези карантини, които въведоха, са и много скъпи. Всеки, влязъл в Австралия, трябва да плати 3000 долара за карантинирането си.
– Къде се карантинират хората?
– На определени от тях места. Даже сега така влезе Делта вариантът. Някой от обслужващия персонал се е заразил. И сега, даже и днес има протести. Хората започват да се чувстват зле. Ваксинационното темпо също беше доста бавно в началото
– Защо?
– До много скоро нямаха никакви ваксини и заложиха на производство на „Астра Зенека“. Чак сега започнаха да осигуряват и „Пфайзер“. Влизат по 1 млн. ваксини на седмица. Страната е слабо населена, около 25 милиона, така че имат капацитета да наваксат във ваксинирането. Но целият този хаос… Ето днес властите казват възрастните хора да се ваксинират само с „Астра Зенека“, младите с „Пфайзер“. Но, знаете, целият свят гръмна заради проблемите с английската ваксина и какво да мислят хората?!
От една страна са нещата, които разбираме, но от друга се стига до много големи крайности.
– Стряскащи неща разказвате…
– Постоянно се правят тестове, QR-кодове, с които се чекваш, когато отидеш на ресторант, например. Във всеки момент се знае къде е населението. Отидеш в кафенето, чекваш се с кода, дори да няма локдаун. Ако развиеш Ковид, проверяват кода и виждат, че си бил в това кафе и виждат с кого си бил и карат всички да се тестват, което е добре. Тестовете са безплатни.
Хората се умориха от изолацията. Това е основното. В Европа ние сме изключително привилегировани, защото може да се пътува с кола, да си със семейството си, ако си ваксиниран, рестрикциите съвсем намаляват. Ето ние имаме хубава лятна ваканция, докато там не могат да мръднат никъде. От щат в щат невинаги е разрешено пътуването, извън държавата да не говорим. Това се отразява зле на психичното здраве на хората.
Нещо смешно – в началото, гледайки ситуацията в Англия и Австралия се възгордях, че в България има тоалетна хартия.
– Това ми напомня 90-а година…
– И аз това разказвах на дъщеря ни: “Когато ти се роди, ние тоя филм го играехме”. В супермаркети щандовете с тоалетна хартия бяха празни в Австралия. И в Англия беше така.
– Въпреки локдауните и пълната изолация, там са пропуснати случаи?
– Няма как. Ако наистина искаха да се заключат, това трябваше да е много по-масово. Австралия има огромна територия, в средната, пустинна част има бази. Карантинирайте ги там, а не в Сидни. Шофьорът, който ги транспортира от летището, довечера ще си отиде вкъщи… Ако искаш локдаун, направи го пълен. Там, за разлика от Европа, има свободна площ. Избраха тази стратегия, но можеше да бъде по-ефективно прилагането ѝ.
– А вие ваксинирахте ли се?
– Да.
– Какво мислите за тази противоречива информация за ваксините, за това което се случи с „Астра Зенека“?
– Моето лично мнение е, че ваксините са ни донесли много ползи и нямам проблем с тях, но не давам никога съвет или мнение на познати и близки по темата. Всеки да реши за себе си. Разбира се, тази ваксина много бързо се създаде, но пък дълго време е била в разработка, защото коронавирусът не е от вчера. Аз много тежко изкарах свинския грип преди години, който е пак тип коронавирус. В пъти по-тежко от Ковид. Но си сложихме ваксина, защото мислим, че това е отговорното поведение спрямо останалите.
Това, което се случи с „Астра Зенека“, според мен, ще го четат един ден в учебниците по мениджмънт, в главите за търговска война. Защото, като четох преди месец данни: при 35 млн. поставени дози в Англия, имаха 50 смъртни случая след усложнения с тромби. За тези хора, които са загубили живост си, ме боли сърцето, това е трагедия, но от друга страна разумът ми казва: сравни едното и другото като риск и ползи. Милиони на едната везна и петдесет на другата. И ако нещо ми липсваше в тази ситуация, това е ясното и аргументирано вадене на факти, за да си създадем аргументирано мнение. Към момента всичко се дава на парче и е противоречиво. Ако например изнесат статистики: „Астра Зенека“ направи производство такова и такова, поставиха се толкова ваксини в тази държава, за съжаление – толкова смъртни случаи, тогава щяхме да имаме пълна картина.
– Всъщност и „Астра Зенека“ е доста по-евтина от конкурентните ваксини.
– Абсолютно. Няма как да не започнем да си задаваме тези гатанки, защото за първи път, откакто съществува икономическата наука, държавите и бюджетите ще платят толкова сериозно натоварени и непредвидени разходи и това се отнася за всчки бюджети. Няма пощадена държава.
Пандемии винаги е имало. Когато започна тази миналата година и минахме онлайн, получих възможност да комуникирам много по-често с много учени от различни държави. Нали животът се пренесе онлайн. Всички графики, които занимаващите се с пандемични изследвания показваха, бяха красноречиви. Пандемиите и по-скоро вероятността от тях са част от нашия живот и циклите са много кратки. Така че ние трябва да сме подготвени, вирусите са част от живота, те мутират, както много други неща, които правим с природата. Как реагираме на тях обаче е нашата отговорност. Тук трябва всички да си направим изводите на лично и на бизнес, и на всякакво ниво, че не можем да продължим да живеем и работим, както беше досега. Вероятно е тази пандемия да се проточи. Това ще ни накара да преосмислим практиките си, да се адаптираме. Например мотивирането, създаването на усещане за нормалност и устойчивост заемат 90% от работата ми с моя екип, защото всички са в стрес и с мисъл: „о, ужас! ще дойде още един локдаун“. Ще дойде и ще дойде още един, и ще дойде нещо друго, но ако сме максимално рационални и действащи, тогава нещата ще се случват една идея по- добре.
– А мислите ли, че има свръхреакция по отношение на тази пандемия?
– Имаше периоди, в които си мислех, че се преекспонира случващото се. Но вирусът е много особен, върти из човешкото тяло. Аз не работя в тази област, но общувам с учени и те са озадачени. Не е просто поредният вирус. Но от друга страна, животът продължава и трябва да продължи.
– Имате ли усещане, че започва и политически да се манипулира този вирус? Щом се върнахме в спомените си преди 1989 г. и правим паралели със свободния свят, очевидно нещо не е наред.
– Тук се лутам и аз. От една страна си казвам – „не изпадай чак в такива съмнения“, но от друга, ме жегва под лъжичката, защото наистина напомня за тогава. Дежа вю е малко ситуацията. Рисково е. Рисково е според мен, не заради самата пандемия, а заради времето, в което се случва. Времето на BIG DATA е факт. Тази консолидация на данни, това което се знае, това, което се събира, за което ние не сме дали съгласие и най-вече какво се прави с тези данни … GDPR (регламент на ЕС за защита на личните данни) добре, че го приеха, но той не покрива всичко. Така че, ако мен нещо ме притеснява какво ще се случи с моите лични свободи, то идва от това, че има много сериозни технологични възможности за създаване на модели и машинно учене за въздействие на човешкото поведение. Вече всичко е въпрос на баланс, да не стане така, че да обърнем каруцата.
– Т.е. те се събират и през ваксинация и през такива локдауни…
– С тези QR-кодове те знаят почти всичко за теб, къде си, какво правиш… да не си спомняме за Джордж Оруел. Виждам положителното, колко е добре, че ги има тия кодове, защото ще спасят някого от заразяване, но виждам и риска. Ако не се използват умно, промените могат да се обърнат срещу хората.
– И кога се надявате, че може да се приберете у дома?
– Надяваме се да е около януари догодина, защото ако ваксините на „Пфайзер“ влизат по 1 млн. на седмица, имаме надежда, че тогава ще е по-свободно и ще можем да се върнем.
– Какви причини се смятат за уважителни, за да можеш да се прибереш в Австралия?
– Сега не ти искат уважителна причина за прибиране, а ти определят датата. На наши приятели майка им от миналата година е в София по две причини. Няколко пъти ѝ сменят датите за прибиране. Тя си е взела самолетен билет, но при смяната на датите от авиокомпаниите не уважават билета ѝ и трябва да се купува нов. Проблемът е двоен – веднъж те ти казват кога можеш да се прибереш, но ти сменят и датат понякога, а ти вече може и да не си в състояние да реагираш, защото с намалените полети цените на билети достигнаха много сериозни висоти :).
– Ако имам близък човек на смъртно легло, например?
– Може и да имате късмет да ви пуснат, но е тото. Стараят се, сега да не ги хуля незаслужено, но минава време.
– Най-много ме порази въведеното наказание, ако се прибираш от Индия в Австралия – 5 години затвор!!! Независимо дали си заразен или не?
– Да. Шок! Това, мисля, че е най-неадекватната мярка, въведена от някое правителство по време на тази пандемия.
––––
„Гласове“ припомня:
„Глоба или затвор грозят австралийски граждани, които са били в тежко засегнатата от коронавирус Индия през последните две седмици и са се върнали у дома, съобщи в началото на май ДПА.
Здравният министър Грег Хънт обяви, че всеки, който се опитва да се противопостави на новите правила, е заплашен от глоба до 66 600 австралийски долара (над 51 800 щатски долара), 5 години затвор или и двете.
Около 9 000 австралийци в Индия са регистрирани като желаещи да се върнат в родината си, сред които 650 са определени като „уязвими“.
Австралийският финансов министър Джош Фриденберг отхвърли обвиненията, че е „безотговорно“ австралийците да останат блокирани в Индия, когато в тази страна има недостиг на кислород, необходим за лечението на коронавируса. Той увери, че се действа според медицинските препоръки.“
Автор: Явор Дачков, Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
