“В решаващите първи стадии на пандемията ръководителите на СЗО и на здравните органи на ЕС бяха решени да се справят с Covid по начин, който е съвместим с либералния интернационализъм (т.е. без ограничения за пътуване), който не обижда Китай (т.е. без ограничения за пътуване) и отстоява нашия собствен антирасизъм (т.е. без ограничения за пътуване), дори в ущърб на спирането на разпространението на вируса. Това показа, че те всъщност не са много сериозни по отношение на здравето и сигурността, идеалът, който е в основата на властта, която въплъщават. По-скоро изглеждаха като партийни кадри, работещи в името на умираща идеология – накратко, идеалът, изразен от Джон Ленън в инфантилната му песен Imagine. Утопичните идеали не само са съвместими с безчувствеността към реалния живот, понякога те я изискват – важното е да поддържат собствената си морална чистота”. Философ, изследовател в Университета на Вирджиния, Матю Крауфорд е оригинална фигура в американския интелектуален пейзаж. Днес той е разтревожен от факта колко лесно позволихме на експертите да преобразят живота ни по време на кризата с Covid-19.
– В статия, публикувана наскоро в сайта Unherd, предупреждавате за опасността от “превантивността” (safetyism). Какво разбирате под това? Как то заплашва нашите демокрации?
– “Превантивност” наричам една тенденция, която набира скорост от десетина години и днес преживява момент на триумф заради вируса. Това е решимостта да бъде елиминиран всеки риск в живота и е чисто буржоазна чувствителност. Можем да я видим в действие в начина, по който се възпитават децата, например. Изглежда, че има някакъв парадокс на емоционално ниво, при който колкото повече човек е в безопасност, толкова по-нетърпим му изглежда рискът, който остава. За лакомията на бюрократите това представлява възможност. Ние се фокусираме тясно върху всеки риск, посочен от експертите като риск за момента. Изглежда, че съществува симбиоза между превантивния морал и авторитета на експертизата. И нито един от двата не допуска граници пред разширяването на неговото влияние.
Подозирам, че лекотата, с която напоследък приехме властта на здравните експерти да прекроят контурите на съвместния ни живот – може би трайно – се дължи на факта, че превантивността до голяма степен измести други морални чувствителности, които биха могли да ѝ окажат съпротива. Днес ни казват, че поставянето под въпрос на мерките, които се позовават на сигурността като оправдание, е проява на безразсъдно презрение към живота: превантивността се превърна в средство за морално сплашване.
– Тревожи ли ви удължаването на социалния контрол и след пандемията, което променя задълго нивото на нашата свобода?
– Извънредните пълномощия рядко се изоставят след преминаването на спешната ситуация. И тази пандемия дойде в момент, в който “конформистите” на Запад вече бяха в състояние на паника и разчитаха на технологичните гиганти, за да установят нови мерки на социален контрол. В САЩ някои интелектуалци от естаблишмънта посочиха Китай като модел, към който трябва да се насочим. Това би могло да обясни широко разпространената възхвала на китайския режим в началото на епидемията. В началото нямаше, така да се каже, научно разбиране за пандемията.
Поставянето под въпрос обаче на разказите в официалните органи ви превръщат в трафикант на фашиви новини и конспиративни теории. Това е начинът, по който функционираме вече. Главният изпълнителен директор на YouTube заяви, че “всичко, което противоречи на препоръките на СЗО, представлява нарушение на нашата политика” и следователно ще бъде премахвано.
– В САЩ разликата между републиканците, които са враждебни на карантината, и демократите, по-склонни да прилагат принципа на превенция, е очевидна. Казвате, че има връзка между превантивността и политическата коректност. Каква е тя?
– В решаващите първи стадии на пандемията ръководителите на СЗО и на здравните органи на ЕС бяха решени да се справят с Covid по начин, който е съвместим с либералния интернационализъм (т.е. без ограничения за пътуване), който не обижда Китай (т.е. без ограничения за пътуване) и отстоява нашия собствен антирасизъм (т.е. без ограничения за пътуване), дори в ущърб на спирането на разпространението на вируса. Това показа, че те всъщност не са много сериозни по отношение на здравето и сигурността, идеалът, който е в основата на властта, която въплъщават. По-скоро изглеждаха като партийни кадри, работещи в името на умираща идеология – накратко, идеалът, изразен от Джон Ленън в инфантилната му песен Imagine. Утопичните идеали не само са съвместими с безчувствеността към реалния живот, понякога те я изискват – важното е да поддържат собствената си морална чистота.
Китайската комунистическа партия се присмива на тези идеали. Но тя отлично разбира как едно съперническо общество, основано на абстракции и табута, може да бъде манипулирано: обвинете различни висши служители на ЕС в расизъм и ето, те ще премахнат собствения си доклад, който излага подробно китайската дезинформационна кампания за вируса. Затова смятам, че наистина съществува връзка между политическата коректност и здравната превантивност. Излагането на собственото тяло на опасност при среща с материалния свят изглежда засилва принципа на реалност в психиката на човека. Във физическата болка има някаква груба непосредственост, която има ефект на разкриване: една счупена кост отхвърля всяка претенция за цялостен поглед върху ситуацията. Обратното, политическата коректност е усилие да се избегне всяко замърсяване, произтичащо от осъзнаването на реалността. Няма съмнение, че това е най-сигурният вариант за всички онези, чиито професионален живот преминава в една институция. По-лесно е да поддържаш бдителността си срещу реалността, ако си останал изолиран от грозните окови на последствията в реалния свят – понякога дори заради собствените си разпореждания, ако човек е високопоставен.
– Долавяте ли социологически разлики в подхода към карантината в САЩ?
– Нашите меритократи, които са част от управленската прослойка в обществото, приеха карантината относително спокойно. Да се оставят на авторитета на експертите е навик, насаден съвсем естествено от икономиката на знанието, като общата валута на тази икономика е престижът, който дава знанието.
В замяна на това, сред хората, които работят във веществената икономика, от една страна има по-голям скептицизъм спрямо експертите (независимо дали те са на научния или моралния терен), а от друга – по-малка склонност да приемат спускането отгоре на социалните норми – независимо дали става дума приобщаващото писане или носенето на маска. Редовно ходя в магазините за принадлежности за заваряване, за авточасти и други места от леката промишленост. Никой не носи маска на тези места. Това са съвсем малки предприятия: среда, в която отсъстват моралната мода и съответните познания, които дават тон на големите организации. В цеховете за заваряване няма отдел “Човешки ресурси”.
Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-fokus/news/matyu-krauford-borbata-sreshtu-beliya-heteroseksualen-myzh
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
