Миналата седмица бившият премиер на Италия Марио Драги представи доклад за спасяване на европейската икономика. По изискване на Урсула фон дер Лайен трябваше той да разбере защо Европа, която около 2008 г. задмина по икономически показатели САЩ, днес е в стагнация и след кризата изостава сериозно от Америка.
Драги достига до два основни извода – Европейския съюз НЕ произвежда достатъчно и са нужни изключително големи инвестиции, за да се промени ситуацията. Според него Европа е изнасяла много навън и вътрешният пазар се е смалил.
Решенията според бившия премиер са сравнително прости – на първо място Европа трябва да навакса с иновациите. Докато САЩ напредва с изкуствения интелект и продължава да доминира в социалните мрежи, Европейският съюз се бори да бъде въобще играч на сцената на новите технологии. Според Драги трябва да има сериозно намаляване на регулациите, за да има въобще място за растеж.
Второ, Европа трябва да инвестира във възобновяема енергия. Той смята, че ЕС трябва да тегли заеми, за да инвестира сериозни средства в декарбонизацията.
Третата му идея е да се увеличи сигурността на ЕС. Според Драги търговията с държави като Китай е опасна заради геополитическата ситуация и трябва вносът и износът да са към по-стабилни партньори.
За това би било нужно да има истинска Европейска външна търговска политика. По другите въпроси трябва да има повече федерализация и сътрудничество между държавите. Освен това трябва да има около 800 милиарда евро инвестиции, което би било невиждано ниво в историята, двойно над плана “Маршал”.
Еуфорията от доклада на Драги може да бъде обяснена по много прост начин – Европейският съюз проспа последните 15 години и хората, които са виждали как проблемите са игнорирани сега са в истински екстаз, че някой ги е посочил и европейските чиновници слушат. Бившият премиер е напълно прав за резкия спад на продуктивността, за катастрофата на иновациите и за това, че има множество регулации между европейските държави, които ни пречат.
Неговите мерки, обаче, не са гениални, колкото обяснението му за проблемите. Това, което предлага Драги, е повече от същото – повече мащабни европейски инвестиции без ясна цел и повече отнемане на суверенитета на държавите. Според него, все пак, трябва да се махне и правото на вето, основен инструмент за суверенитет в ЕС. Думи като “иновации” и “декарбонизация” се ползват сякаш става въпрос за магическо заклинание, а всъщност създаването на иновации се дължи на обществената тъкан, която поощрява хората да създават и да се конкурират.
Драги предлага едновременно да се запазят социалните помощи и високите нива на осигуровки в Европейския съюз, които подтикват хората да работят сигурни офисни работи и някак си да се мотивират хората да рискуват – двете напълно си противоречат.
Същото важи и за това откъде ще бъдат намерени тези инвестиции и в какво ще отидат. Подобни инвестиции вече са търсени например от Европейската комисия на Юнкер и не предизвикаха никакъв сериозен ефект за икономиката на Европа. Освен, разбира се, теглене на заеми. Което със сигурност не е начинът да се подобри инфлационната криза в ЕС.
Всъщност, почти всичко, което предлага Драги, вече е било предлагано на европейско ниво под една или друга форма, просто никога не е предлагано като единичен пакет от мерки.
За първи път от много време Европейският съюз е наясно с проблемите, които има пред себе си, а Урсула фон дер Лайен показва, че разбира нуждата от тяхното решаване. Това разбираемо е въодушевило множество от по-разумните европейски чиновници. Европа бързо спада в геополитическата си мощ и това се дължи основно на икономиката. Как обаче ще решим проблемите с идеите на Драги, който предлага абсолютно същите идеи, които слушаме, откакто ЕС започна да се свлича икономически?
А може би сме забравили, че Драги беше президент на Европейската централна банка, основната финансова институция, през 2011-2019, когато се случи най-големият спад на Европейската икономика.
Поне едно е сигурно – Европа може да губи своята позиция като икономическа суперсила, но остава абсолютен първенец по доклади от 400 по страници, които водят до абсолютно нищо.
Източник: Труд
Последвайте ни и в Телеграм
