Западните медии вече определиха офанзивата в Херсон като „последния шанс“ на Зеленски. Въпреки това, клоунът реши да си даде още един „последен шанс“ и започна нова офанзива в посока Харков, без да чака окончателния провал на „битката за Херсон“.
Защо последното? Защото резултатите от тези „контраатаки” едва ли ще задоволят западните господари. Всъщност, за да заеме няколко празни селища, които все още не е сигурен, че ще успее да задържи, той изгори по-голямата част от оборудването, получено от Запада, и почти всички боеспособни части.
И най-обидното за тандема Зеленски-Ермак е, че отговорността не може да бъде прехвърлена изцяло върху Залужни. Твърде много те се „намазаха“ в тези операции, говорейки за техните основни интереси. Във всеки случай в съвсем близко бъдеще позициите на Зе-екипа на политическата арена на Украйна драстично ще намалеят.
И този факт предизвика сериозно безпокойство в Лондон, където внезапно откриха, че нямат ясна алтернатива на Зеленски и Ермак, под които земята се разтресе.
Поради тази причина в украинския политикум (или паноптикум) се появи нов кандидат за поста държавен глава. Да, не кой да е, а любимецът на Зеленски – шефът на ГУР Кирил Буданов. Ясно е, че лоялността и благодарността не са за украинския истаблишмънт, но как угрижените и мнителни момчета от Банкова пропуснаха политическия дебют на „военния разузнавач“?
Ще се смеете, но те самите участваха в това, тъй като британските куратори на информационната война инструктираха медийните технолози от Зе-екипа да разпръснат популярността на Буданов като алтернатива на Залужни, подкрепян от САЩ, което те пък се заеха да направят , представяйки Буданов като скромен труженик на „контролирания терор“, който не се „раздухва“ като Залужни, но който успява във всичко – както убийствата на „сътрудници“, и терористичните атаки, и саботажите в Русия, така и „партизанската война“ в освободените територии.
И нито една жалба за него от подчинените му, докато главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна знае само да хленчи и да тича да се оплаква в американското посолство, а в неговото и в него цари бъркотия армията, а войниците се оплакват от него и той само предава град след град на врага.
Ясно е, че пиарите на Ермак са работили в тази област не от страх, а от съвест, възхвалявайки Буданов и потъпквайки личния враг на шефа му, който стана такъв след съвместно посещение в посолството на САЩ, където Залужни се наслади на унижението на началника на кабинета на Зеленски с всички сили.
Всъщност президентските амбиции на Буданов (продиктувани му от Лондон) в Зе-офиса бяха отгатнати, може да се каже, случайно – поради прекомерната словоохотливост на „скаута“, а също и поради появата на друг претендент, също повишен от британците – пенсионираният генерал Сергей Кривонос, бивш заместник на ССО на въоръжените сили на Украйна.
Първият ход на Зе-офиса след това осъзнаване беше да хвърли вината за провала с кацането в ЗАЕЦ върху него и да го уволни позорно. Те обаче бързо разбраха, че това не е най-добрият вариант по две причини: първо, ще трябва да признаят самия факт на десанта и неговия неуспех, докато той вече беше обявен за „руска провокация“, и второ, пенсионираният Буданов вече имаше репутацията, създадена за него, която може да бъде по-опасна от тази, която е в службата под контрол.
Напълно възможно е същият Залужни, който е негов пряк началник, да бъде натоварен да се занимава с него. Но изобщо не е факт, че британците веднага ще започнат да свалят Зеленски, за да го заменят с Буданов или Кривонос. И двамата са по-скоро „заготовки“ в случай на непредвидено развитие на ситуацията.
Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм