латният век“ на Азия беше чакан сред небостъргачите на Шанхай или в пристанищата на Сингапур, център на международната търговия. Но в крайна сметка той дойде от мрачните болници на Ухан. През 2020 г. вероятно ще започне „Азиатската ера“, дългоочакваният възхoд на Азиатско-Тихоокеанския регион и относителният упадък на Запада. За да се случи това Азия се нуждаеше от своя „11 септември“, коментират от френското издание Le Monde, цитирано от „Фокус“.
„21 век ще бъде азиатски“, казваха много хора през последните години, но в действителност никой не вярваше в това. Да, Азия наистина напредваше бързо благодарение на икономическия си растеж и напредъка на технологиите, но западните сили все още имаха голямо предимство благодарение на социалната държава, културата и превъзходството на своя демократичен модел, както самите те вярваха. С тази увереност, ние наблюдавахме със снизхождение, докато азиатските „мравки“ изграждат нови магистрали и антиутопични градове.
Управленчески урок
И тогава при нас дойде вирусът. Нашата политика и болниците бяха заляти от огромна вълна и бързо достигнаха дъното. Хуманитарните резултати от пандемията (които все още не са окончателни) се превърнаха в безспорен показател за състоянието на санитарните системи по света и особено в „развитите“ страни. COVID-19 отне живота на повече от 17 000 души във Франция, в сравнение с 229 от общо 50 млн. южнокорейци и само шестима души в Тайван. Взели си поука от горчивия опит на SARS през 2003 г., „Азиатските дракони“ веднага предприеха сериозни санитарни мерки за защита на населението и в същото време показаха азиатската ефективност, както смята философът Франсоа Жулиен.
Дори в комунистически Китай, където според официалните имаше 3300 жертви – нереалистична цифра, според западните държави, радикалната блокада до голяма степен предотврати масовото разпространение в централната провинция Хубей и защити големи градове като Шанхай и Пекин.
В същото време вирусът беше безмилостен към западните демокрации, които често поучаваха останалия свят, издигнати върху предполагаемото превъзходство на техния политически модел, но които сега понесоха загубиха пространство за маневриране в икономиката. Светът се върти около оста си и развиващата се Азия, лидер в икономическия растеж, дава удивителен урок по политическа ефективност на Запада.
Тези източноазиатски страни, които често мързеливо представяме на Запад като привърженици на дивия капитализъм, научиха всички на урок по управление, поставяйки здравето на гражданите си на първо място. През това време европейските лидери продължиха да се бавят с мерките за борба с пандемията, поради липса на далновидност или страх от подкопаването на своите икономики.
Използват ли някои лидери в света COVID-19 за да затвърдят властта си?
Това изпитание хвърли светлина върху огромната заблуда през последните 40 години на глобализация, чийто основен театър се превърна именно Азиатско-Тихоокеанския регион. Докато стратезите в Ню Йорк, Париж и Лондон вярваха, че разширяват империята на капитализма и демокрацията, като преместват фабриките си там и продават стоките си на техните пазари, азиатските столици провеждаха политика на национално възраждане, оборудване на държавите си и обогатяване на средната класа.
Унижението на колониалната епоха
В Пекин, Сеул и Сингапур икономическите показатели за растеж се превръщат в инструмент, с който тези страни заличават унижението от колониалната ера. Досега Европа се уповаваше на „меката търговия“ на Монтескьо и „края на историята“ на Фукуяма. Но междувременно Източна Азия укрепи нациите си чрез подобряване на условията на живот на гражданите. Ако Западът свърже бъдещето си с пазара, тогава азиатските държави отново ще поемат контрола над съдбата си с помощта на стратегически съюз между държави и частни компании.
Разпространението на пандемията и влиянието на това върху световната икономика изглежда като последното ключово събитие в историята. Западът вече усеща последствията от лъжите на авторитарния режим, на които сляпо повери съдбата на собственото си индустриално бъдеще. Късно е да обвиняваме Китай за всички неприятности, ако вече сме се отказали от собствената си стратегическа съдба и сме компрометирали основните си ценности като демокрация и свобода с цел намаляване на разходите.
Но все пак европейските страни и САЩ все още имат много козове в ръцете си, които ще ползват в съперничеството в новия постзападен свят. На първо място това са демократичните ценности, творчеството, образователните системи и културата, които все още имат силно влияние в целия свят. В същото време Западът трябва да създаде перспективи за своето население, да комбинира икономическия растеж с общо проект за стратегическа визия.
Последвайте ни и в Телеграм
