Ако слушаме американския президент Доналд Тръмп, голямата криза с коронавируса има един водещ виновник – разглезените милениали, заради техния навик да пътуват твърде много.
В съзнанията на повечето хора от неговото поколение, идеята за милениалите е като за обсебени от личността си лигьловци, слабаци и егоисти, които поставят себе си в центъра на цялата вселена. И макар мнозина да тръгнат да спорят, че самият Тръмп отговаря на всички тези посочени определения, идеята за „разглезеното поколение“ е достатъчно твърда.
Дали тя отговаря на истината или не, скоро може да се окаже без значение, защото кризите, които се задават могат да бъдат достатъчно тежки, че да сложат края на всички идеи за привилигированост и егоцентризъм.
Мерките, които се вземат, за да се ограничи заразата, удрят по всички, но именно младите хора в трудоспособна възраст са едни от най-засегнати от тях. Тук става въпрос за едно поколение, което свикна с отворените граници, евтините полети, свободното движение и високото потребление. Сега то, заедно с всички останали, е принудено да се откаже от тези блага в името на това по-слабите и по-старите да се запазят колкото се може повече от вируса.
И да, вече се чуват недоволни възгласи, критики, алтернативни предложения и гневни коментари. Никой не обича да му бъде ограничавана свободата. Тънкият момент в случая обаче е, че когато някой е решил да ти ограничи свободите, обикновено не пита за това.
Мерките са факт и на най-недоволните от тях ще се наложи да ги преглътнат. И дали те са били пресилени, глупави и зле насочени, ще обсъждаме сериозно, едва след като бъдат отменени.
Дотогава това, което ни остава на всички, милениали или не, е да стискаме зъби и да се адаптираме към ситуацията. Надеждата наистина е, че ако успеем да намалим движението и общуването с хора, заразата може да се ограничи сериозно.
Коронавирусът, а след него и задаващата се икономическа криза обаче ще се превърнат в каляващо изпитание, което да научи всички ни на 2 и на 200. Никой все още не може да се наеме да опише ефектите нито от вируса, нито от това, което следва след него, а експертите се обединяват предимно около липсата си на особено оптимистични прогнози.
Така че идват трудни времена. Времена на по-малко пари (особено за излишни, но готини неща), повече бедни хора, по-малко пътувания, но пък за сметка на това повече воля и смирение.
Вероятно ще станем свидетели на това как старата приказка, че трудните времена раждат силни хора, ще се докаже отново на практика.
Най-вероятно ще се видят и много мерзости, много дребни души, които ще се опитват да паразитират върху останалите, но също така ще има и всякакви добри примери за човечност, доброта и живо геройство. Все пак героите се раждат в трудни времена и от нужда, а не в мир и спокойствие.
И в такива моменти се пораства. Независимо дали милениалите имат или нямат нужда от това. Както казват Старките от любимата „Игра на тронове“ – зимата идва и летните деца трябва да пораснат и да придобият повече прагматизъм и повече.
Въпросът е, че именно на раменете на точно това поколение ще падне най-тежката задача, когато се стигне дотам обществото да се извади от кризата.
И държавите ще имат нужда от всичката креативност, творческа енергия, широк поглед към живота и дори наивна смелост, с които милениалите разполагат, за да си стъпят на краката.
На младите хора в трудоспособна възраст ще се падне да изнесат икономическото (и културно) бреме на това да се даде нов заряд на икономиките.
Така че да, „разлигавените милениали“ ще пораснат, искат или не. И именно заради това порастване ще се изправим след кризите.
Доктор О’Боли
Уебкафе бг
Последвайте ни и в Телеграм
