Паметник на „македонската“ принцеса Теодора Косара откри президентът на РСМ Стево Пендаровски в черногорския град Бар, предава БГНЕС.
Пендаровски предизвика сериозна дипломатическа активност след изявлението си в Черна гора, в което посочва, че Теодора Косара, дъщеря на цар Самуил, която е била омъжена за княза на Дукля Иван Владимир, е македонка.
Изявлението му е по време на първо официално посещение в Черна гора, където Пендаровски бе посрещнат тържествено в Цетине от президента Мило Джуканович. В пристанищния град Бар се състоя тържествена церемония, на която Пендаровски връчи паметна плоча на Владимир и Косара на черногорския президент Джуканович, която по думите му в неговия профил Туитър показва “силната символика на добрите отношения и културно-историческата връзка между Северна Македония и Черна гора”.
Този акт на Пендаровски е изключително странен на фона на уверенията от страна на властите в Скопие, че правят всичко за спазването на Договора за приятелство и добросъседство с България, който двете страни подписаха през август 2017 година.
Последиците от тази провокация и историческата истина за Теодора Косара коментира историкът и специалист по средновековна история проф. Пламен Павлов:
„Принцеса Теодора Косара е дъщеря на българския цар Самуил и съпруга на княза на Дукля Иван Владимир, който българският владетел пленява по време на поход и след това оженва за дъщеря си.
„На пръв поглед с един невинен жест – откриването на паметен знак за любовта между „керката“ на цар Самуил и „църногорския“ княз Иван Владимир – властите в Скопие искат да покажат, че в Средновековието има македонско царство и то няма нищо общо с България, че то води някаква собствена външна политика, както днешната РСМ се опитва да го прави“, заяви проф. Павлов.
Той посочи, че се експлоатира една история, която е много добре позната в Средновековието. Тя има отглас далеч извън Балканите. Според някои изследователи любовта между Теодора Косара и Иван Владимир има някакъв макар и далечен отглас и в пиесата „Буря“ на Уилям Шекспир, защото подобни истории са били интересни за хората от Ренесанса.
Проф. Павлов предлага да се обърнем към изворите на тази история. „Тя е разказана най-подробно от т.нар. Дуклянски презвитер – католически свещеник, а според някои автори дори е бил епископ на град Бар – където и се разигра преди няколко дни цялото това събитие. Той използва по-стари извори и местни предания, дава един много широк поглед върху тогавашните Балкани. Дуклянският презвитер говори за Българска империя и за нищо друго, а цар Самуил е наречен „император на България“, което е латинският аналог на нашето цар. Византийската титла василевс и латинската император съответства на българската цар, която по-късно е възприета от Сърбия на Стефан Душан и от Московска Русия при Иван Грозни“, заяви историкът и подчерта:
„Историческата основа е категорична, че става дума за българско царство и за българския цар Самуил“. Дуклянският презвитер също така обяснява и откъде идва името българи – в духа на тогавашното мислене то произхожда от реката Волга.
„В село близко до Бар има запазен дървен кръст, който по преданието цар Иван Владислав е пратил на Иван Владимир в знак на добро отношение преди срещата, която българският цар иска със своя васал. На тази среща Иван Владислав по политически причини елиминира Иван Владимир. В историята за този кръст отново се говори за български цар и за нищо друго“, каза проф. Павлов, давайки още едно доказателство за връзките на наследниците на Самуилова България с Дукля.
Иван Владимир е почитан като светец от православните българи, черногорци, албанци и гърци. „Средновековна Сърбия няма никакво отношение към този светителски култ и тя го възприема едва през ХIХ – ХХ век с оглед на великосръбския шовинизъм и желанието за експанзия на Балканския полуостров“, добави медиавистът.
Той припомни, че уважавани сръбски историци като Тибор Живкович и Сърджан Пириватрич, които работят с историческите извори, също са категорични, че държавата на Самуил е българска. Името на Иван Владимир е включено и в най-официалния паметник на Търновската патриаршия – Бориловия Синодик, където е сложен между българските царе.
„Той е поставен след Самуил като български цар, което говори, че още през Средновековието цялата история е възприемана като израз на връзките на България с тези земи“, подчерта проф. Павлов. Той заяви, че днешната Българска държава, която е наследник на Самуилова България, трябва по категоричен начин да реагира на всякакви случаи на кражба на история.
„В случая става дума именно за кражба на история. Президентът Пендаровски, когато дойде на този висок пост, даваше знаци за подобряване на отношенията с България. Вместо това виждаме, че той е флагман на антибългарската политика. За това свидетелства както случаят с фалшификацията на историята с Теодора Косара, така и приемането на една делегация на спорната и нелегитимна организация ОМО „Илинден“. Трябва да се реагира на такива актове и на всички подобни примери на груба кражба на история и груба политизация на историята“, каза още проф. Пламен Павлов.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
