В “Светът от вчера” Стефан Цвайг анализира промяната в света през 1914 г. с думите: “Ако търся удобна формула, обобщаваща епохата преди Първата световна война, в която съм израснал, надявам се, че съм намерил най-изразителната, казвайки: това беше златната епоха на сигурността”. По същия начин кризата с коронавируса бележи края на илюзията за сигурността след рухването на Съветския съюз. Тази илюзия е не само здравна, но и системна, засягаща глобализирания капитализъм, разпадането на обществата, недостатъчния капацитет за управление на кризи, рухването на световното управление.
Канцлерът Меркел на 12 март, Снимка: АФП
Забавянето и объркването в действията на властите, както и заразителният страх не са нещо ново. Те вече присъстваха при ударите на 11 септември 2001 г., краха от 2008 г. или вълната от ислямистки атентати в последвалото десетилетие. И то поради една основна причина: отказът да разберем предупредителните сигнали, каквито бяха епидемията от ТОРС или вирусът Ебола, който чудодейно беше “изолиран” в Африка.
Всичко продължи, както преди
САЩ реагираха на разрушаването на Световния търговски център с последователни войни, завършили с толкова поражения. Световната депресия бе избегната през 2008-а само с цената на икономически балони. Кръстосаният натиск на джихадисти и демократури не успя да убеди европейците да засилят сигурността си. Всеки път казваха, че вече нищо няма да е като преди, но всичко продължаваше както преди. Коронавирусът е последното предупреждение: той ни кара да осъзнаем промените, които пренебрегнахме при предишните шокове.
– Рисковете от пандемия бяха описани в Бялата книга за отбраната и националната сигурност през 2008 г., както и в доклада на ЦРУ през 2009 г. или от Световната банка през 2012 г. Те бяха отчетени само от страните в Азия, изложени на ТОРС, като Южна Корея, Тайван или Сингапур. Те успяха да ограничат броя на жертвите, като в същото време избегнаха обща карантина на населението, развиха капацитет за управление на епидемичен риск, който включва стратегически запаси от медицински материали и защитно оборудване, инвестираха масово в технологии и здравни данни, за да могат да извършват целенасочени и систематични тестове. Примерът им трябва да бъде последван.
– Световната икономика ще преживее през 2020 г. рецесия от 3 до 5 процента. Приоритет е избягването на спад в потенциалния растеж, като се подкрепят компаните, за да бъдат предотвратени фалитите и уволненията. Освен това моделът, основан на акционерния капитализъм, разпадането на веригите на стойността и зависимостта от Китай, е остарял. Деглобализацията, прокарвана и през борбата срещу изменението на климата, преконфигурира световната икономика около регионални блокове. Реиндустриализацията е неизбежна, което включва защита на стратегическите сектори и по-високи цени за потребителите. Начините на живот, основани на урбанизацията, мобилността и свръхпотреблението трябва да се променят.
Първостепенното значение на националното единство
– Устойчивостта, т.е. способността да се гарантира приемственост в националния живот при всички обстоятелства, става решаваща. Коронавирусът припомня ролята на държавата-гарант, показвайки същевременно катастрофалното управление на здравна криза. Спасяването на икономиката ще изисква допълнителна етатизация, която трябва да бъде съпътствана от дълбоко преструктуриране на администрацията, за да се създаде капацитет за предвиждане и управление на кризи, възстановяване на държавните функции и развитие на цифровите услуги. Коронавирусът показва изоставането на САЩ и Европа спрямо Азия в дигиталните технологии. Той показва и приоритета, който трябва да се даде на инвестициите в цифровизацията и изследванията (5% от БВП на Южна Корея срещу 2,1% във Франция), но също и на образованието. И накрая, той припомня първостепенното значение на националното единство и колективните ценности при управлението на кризи.
– В геополитически план кризата засилва напрежението, в момент, в който сътрудничеството би било по-полезно. Той засилва Студената война между Китай и САЩ, като първата излиза от кризата, хвалейки своя авторитарен модел, а вторите изобличават отговорността на Пекин за разпространението на вируса. В същото време международните институции са в застой, а нациите са се затворили в себе си под натиска на популистки сили – с изключение на медицинските изследвания за създаването на лечение и ваксини.
Коронавирусната епидемия няма да позволи връщане към предишния свят. Гражданите и нациите ще трябва да избират между два модела, които се противопоставят по въпроса за политическата свобода. Или Китай ще успее да докаже, че само авторитарният модел може да отговори на глобалните предизвикателства на ХХI век. Или демокрациите ще се възползват от случая, за да определят ново равновесие между държавата, пазара, свободата и сигурността, устойчивостта на нациите и изграждането на международен ред. Те могат да черпят вдъхновение от Япония, Южна Корея или Тайван, които доказаха, че е възможно да се помирят ефикасното управление на кризи и зачитането на правовата държава, да осигурят приемственост в икономическия живот и качествено здравеопазване, да мобилизират успешно технологиите и гражданското съзнание.
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
