Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви началото на разследване срещу Световната здравна организация (СЗО) заради „небрежната ѝ работа“ по пандемията с КОВИД-19, както и спиране – до приключване на това разследване – на финансирането за тази структура на ООН в размер на 500 милиона долара.
Разбира се, всички изявления на служителите на СЗО, че те честно споделят цялата налична информация за коронавирусната епидемия с официален Вашингтон, не дават никакъв ефект. Да и не могат да произведат.
Както знаете, сега САЩ подготвят гигантски съдебни дела заради „коронавируса“ срещу Китай под предлог на „недобросъвестни действия от страна на Пекин“, изискващи поне замразяване на всякакви плащания по американски дългове към китайската страна и най-малкото – налагане на Китай на глоби на обща сума до 20 (да, точно така!) трилиона долара.
Но за това е абсолютно нужно аргументите на Чичо Сам да бъдат подкрепени или поне не отхвърлени от Световната здравна организация, но там настояват, че докато са си сътрудничили с китайските властите в Ухан, те никога не са скривали нищо пред никого и не са фалшифицирали – нито от чужда, или по собствена свободна воля. Тоест „другарите не разбират“. И съответно те получават санкции под формата на американско специално разследване и като цяло прекратяване на финансирането на тяхната дейност, което е задължително за всички страни членки на ООН.
Интересното е дали, подкрепяйки санкциите срещу Русия, които бяха въведени под различни предлози, другите държави по света предполагаха, че в крайна сметка ще дойдат и за тях? Те забравиха за думите на германския пастор Мартин Нимьолер, затворник от концентрационните лагери Заксенхаузен и Дахау: „Когато нацистите прибраха комунистите, аз мълчах: не бях комунист. Когато заловиха социалдемократите, аз мълчах: не бях социалдемократ. Когато заловиха членовете на синдикатите, аз мълчах: не бях член на синдикат. Когато дойдоха за мен, нямаше кой да се застъпи за мен”?
Всъщност алгоритъмът на „санкционните“ действия на американската (и британската) страна вече е познат. В крайна сметка той е неприлично просто:
– организиране на провокация (например Световният търговски център в Ню Йорк, или държавния преврат в Украйна, или катастрофата на малайзийския „Бойнг“, или „отравянето на Скрипал“ и т.н.);
– стоварване на отговорността на „целевата жертва“, противно на всякакви факти и дори на природните закони (ислямистите, „проруският режим на Янукович“, „проруските сепаратисти на Донбас“, „специалните агенти на ГРУ и други.);
– предприемане необходимите действия (нахлуват в Афганистан и Ирак, вкарване на власт на неонацистите в Киев, налагане на санкции срещу Русия и други.);
– получаване на печалба.
Колко „свои“ и „чужди“ ще умрат в този случай всъщност няма значение, „цената на въпроса“ се определя според конкретните цели и условия на операцията.
През 2001 г. беше заложено покриването на долара с реални активи: трафикът на петрол и наркотици, поради което около 1500-те жертви на събитията на 11 септември плюс последвалата загуба на работна ръка по време на нахлуването в Афганистан и Ирак, както и последващата окупация на тези страни, очевидно се смятаха за напълно приемлива цена.
През 2020 г. глобалното лидерство на Съединените щати и самото му съществуване като единна държава са поставени на риск – следователно милиони пациенти и стотици хиляди хора, убити от КОВИД-19 по целия свят, включително в самите САЩ, трилиони икономически загуби и разложение на цялата инфраструктура на човешката цивилизация, възстановяването на която ще отнеме много години или дори никога.
И ако ме попитат: „Могат ли елитите на колективния Запад да бъдат толкова нечовешки?“, ще отговоря, че да, и не само могат, но винаги са го правили и са готови да го правят занапред, ако според тях е нужно и пример за това са всички световни войни от ХХ-ти век (включително Корейската и Виетнамската), събитията от 11 септември 2001 г. и т.н.
От тази гледна точка, версията, че коронавирусът е нов тип оръжие в ръцете на тези елити, заслужава обективно международно разследване, ако такова все още е (или вече) е възможно.
Олег Щукин
Превод: В. Сергеев
Последвайте ни и в Телеграм
