/Поглед.инфо/ Сепаратистите в Сърбия и Косово бяха на ръба на война заради документи и регистрационни номера. Според една от версиите причината за кризата е инициативата на Косово. Според друга намерението на Запада е да даде урок на Сърбия.
В последните дни на юли Европа се оказа на ръба на нова война. Войни между Сърбия и косовскиje сепаратисти (чиято територия е призната от ЕС и САЩ като отделна държава – Република Косово със столица Прищина). И всичко това, защото от 1 август трябваше да влязат в сила нови правила за сърбите в Косово.
Първо, сърбите трябваше да влизат в провинцията само с документи, издадени от косовските власти (а не със сръбските си паспорти).
Второ, косовските сърби трябваше да сменят регистрационните си табели от сръбски (т.е. от такива, при които Косово се смяташе за една от териториите на Сърбия, на такива, където е с марката Република Косово) – и по този начин всъщност да признаят независимостта на региона.
Според една от версиите зад ескалацията стои Прищина. Косово разбира, че не може тук и сега да принуди Белград да признае независимостта на региона. Затова косоварите са възприели тактиката на „хиляди инжекции“.
В продължение на много години косовските власти, използвайки безусловната подкрепа на западните страни, организират миникризи, по време на които принуждават сръбското ръководство (което по принцип отказва да реши въпроса със сила, т.е. чрез нова косовска война), да се примири с някои нови стъпки, предприети от Прищина към суверенитет. Смирете се – и по този начин се съгласявате с тях.
В рамките на тази концепция съгласието на Белград да се влиза в в Косово единствено въз основа на косовски документи за самоличност е дори не стъпка, а скок към признаването на независимостта на провинцията.
Според друга версия кризата е провокирана от американците и европейците. През 2021 г. Съединените щати разгледаха инжекциите на косовските власти с известно опасение – Вашингтон смяташе, че ако Белград бъде прехвърлен, това може да доведе до още по-голямо сближаване между Сърбия и Китай (който смята страната за своя европейска опора).
И подобни страхове дадоха на Сърбия поне известна защита от косовските действия – сепаратистите винаги можеха да бъдат извикани във Вашингтон и да им обяснят правилата на играта.
На 24 февруари 2022 г. обаче тези правила се промениха. Съединените щати и ЕС настояват европейските страни колективно да подкрепят антируските санкции – а сръбският президент Александър Вучич не желае да направи това. В резултат на това митът за изолацията на Русия рухва и нарушителите трябва да бъдат жестоко наказани. Или най-малкото сплашени.
Да, сръбският президент Александър Вучич вероятно се опитва да обясни на американците, че сръбското население е абсолютно проруско настроено, което означава, че този вид подкрепа може да му коства (както и на всеки сръбски политик, подписал санкциите) политическата му кариера, след което на власт в Белград ще дойдат наистина антизападни сили. Американците обаче явно не са били много доволни от подобно обяснение.
Сръбските столове
В резултат на това сръбските власти (които продължават да плащат за грешката, допусната преди повече от двадесет години, когато капитулираха след бомбардировките на НАТО, предадоха президента си и приеха фактическата независимост на Косово) в края на юли се оказаха в много трудна, почти безнадеждна ситуация. И тази трудност е свързана с опита на Белград да седи на няколко стола.
От една страна, сръбските елити влачат страната в Европейския съюз, а Брюксел настоява Белград да признае Косово и очевидно възнамерява да приеме и двете държави едновременно. От друга страна, официалното ръководство на Сърбия не може да признае независимостта на Косово, тъй като това може да доведе до истински бунт на сръбското население. Бунтът е безсмислен и безпощаден.
От трета страна, Белград не е готов да заплаши провокаторите от Прищина с нова война – от страх НАТО да не влезе в тази война на страната на косовските сепаратисти.
„Общата ситуация със сигурността в северните общини на Косово остава напрегната. Ръководената от НАТО мисия КФОР следи отблизо ситуацията и е готова да се намеси, ако стабилността е застрашена“, се казва в изявление на КФОР (официално мироопазващ, но всъщност контингент на НАТО в Косово).
И сърбите имаха всички основания да смятат, че това изявление в никакъв случай не е формалност. Факт е, че сега Северноатлантическият алианс трябва демонстративно да разтегне мускули.
След отказа на НАТО да се намеси в ситуацията в Украйна някои може да сметнат, че Алиансът е „хартиен тигър“. И ако след това НАТО откаже да защити още един свой съюзник (Косово) от „инвазията“ от Сърбия – много по-слаба държава от военна гледна точка от Руската федерация – това може да срине репутацията на Алианса. Съюзът е толкова необходим на Съединените щати, за да контролират Европа и да сдържат Русия и Китай.
Дипломатически игри и ограничения доведоха до факта, че до вечерта на 31 юли ситуацията на административната граница на Косово и Сърбия (която косоварите и Западът смятат за държава), както и на границата между сръбския анклав в Северно Косово (т.нар. Северна Митровица) и останалата територия ескалира до краен предел.
Косовските сърби издигнаха барикади, албанците преместиха войски към границата, а президентът Вучич направи заплашителни изявления. Сблъсъкът изглеждаше неизбежен.
На пауза
И в последния момент косовските власти все пак отстъпиха.
„След консултации с представители на САЩ и Европейския съюз“ Прищина се съгласи да „отложи“ въвеждането на нови регистрационни номера и документи за самоличност с 30 дни.
Белград е абсолютно доволен от този резултат. Президентът Вучич благодари на всички външни партньори – както на представителите на руското външно министерство, „които точно забелязаха какво се случва и реагираха много, много правилно“, така и на еврокомисаря по външната политика Жозеп Борел.
Самият Борел поиска от косовските сърби незабавно да премахнат барикадите, а от Белград и Прищина да продължат дипломатическия диалог „за пълно нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия, необходимо за по-нататъшната им европейска интеграция“.
На свой ред посланикът на САЩ в Косово Джефри Ховениер е убеден, че причината за кризата е „дезинформация и неразбиране на решенията“, взети от косовските власти.
И след 30 дни, по думите на посланика, „ще разработим въпроса с правителството и колегите в Европейския съюз, за да бъдат тези решения по-разбрани и напрежението около тях да изчезне“.
Възможно е да има няколко версии защо Косово се оттегли (или по-скоро защо беше принудено да отстъпи). Възможно е случилото се да е резултат от готовността на Вучич да фалира – тоест все пак да започне война. Да, НАТО щеше се присъедини към нея. Да, Сърбия щеше да пострада.
Западът обаче също би пострадал – ако Съединените щати и служителите на Алианса се нуждаеха от война в Европа, тогава европейското население, вече недоволно от собствените си елити, нямаше да бъде във възторг. И можеше да изрази недоволството си чрез улични представления.
Освен това схемата за изнудване на Сърбия щеше да бъде унищожена – изнудването работи само, когато изнудваният се страхува да премине червената линия и затова постоянно плаща на изнудвача. Ако реши да го направи, значи няма какво да му изнудват.
Затова вероятно САЩ и ЕС взеха едномесечна пауза. В този момент американските и европейските власти ще водят преговори със сръбското ръководство, по време на които ще го прокарват за приемането на нови правила на играта.
Ако приемем, че самата криза е била предизвикана като наказание на Сърбия за връзките й с Русия, то тя трябваше да приключи с такава „преговорна пауза“. През която САЩ и ЕС ще искат от Белград отстъпки в руското (и дори китайското) направление, за да обуздаят амбициите на косовските власти. За още известно време.
Последвайте ни и в Телеграм
