/Поглед.инфо/ Хенри Кисинджър, който утре празнува 99-ия си рожден ден, и 91-годишният Джордж Сорос отдавна са превърнати в съвременна версия на старозаветните пророци, но западният свят не очаква от тях да изобличат собствените си язви, а рецепта за борба с болестите, които измъчват глобалния проект, недовършен от англосаксонците. И ако не рецепта, то поне точна диагноза на заболяването. И тъй като Западът сега е „болен“ от Русия, трябва да разберете какво да правят с тази болест и как да я спрат.
На форума в Давос и двамата „старци“ говориха за Русия, очертавайки двата основни подхода на атлантическия елит. Подходите са коренно различни, въпреки че имат една обща черта, но за нея в самия край.
Позицията на Сорос е абсолютно ясна: „Нашествието може да е началото на третата световна война и нашата цивилизация може да не я преживее. Най-добрият и може би единственият начин да спасим нашата цивилизация е да победим Путин възможно най-скоро.“
Тоест Русия на Путин е заплаха за западната цивилизация като Германия на Хитлер и тя трябва да бъде победена. И на всяка цена: когато Сорос казва, че „трябва да мобилизираме всичките си ресурси, за да прекратим войната възможно най-скоро“, той има предвид именно поражението на Русия, а не мирните преговори: „Но примирието е недостижимо, защото на Путин не може да се вярва.“
Сорос просто повтаря думите на радикалната част от англосаксонските елити (и Варшава отеква, призовавайки за край на руския свят) и досега успяват да наложат този подход на повечето европейски елити. Които при всичко това са наясно, че са станали заложници на англосаксонската игра срещу Русия и абсолютно няма да залагат всичко на нейното поражение. Именно тяхната позиция, както и възгледите на реалистите сред англосаксонците, изразява Хенри Кисинджър:
„Русия е съществена част от Европа вече 400 години и европейската политика през този период беше повлияна главно от нейната оценка за ролята на Русия. Понякога като наблюдател, но в някои случаи като гарант или инструмент, с който да се възстанови Европейският баланс. Сегашната политика трябва да има предвид, че е важно да се възстанови тази роля, така че Русия да не бъде принудена да влезе в постоянен съюз с Китай.“
Затова Кисинджър казва, че трябва да се върнем към предложението му от 2014 г., формулирано след Крим и Донбас: „Идеалният изход би било създаването на Украйна като неутрална държава, като мост между Русия и Европа, като разделителна линия. “ Той заяви, че тази възможност „в момента не съществува в същия смисъл, но все пак може да се разглежда като крайна цел“:
„Трябва да започне движението към мирни преговори в рамките на следващите два месеца, за да може да се сложи краят на войната. Направете това, преди да предизвика катаклизми и напрежение, които ще бъдат все по-трудни за преодоляване, особено между възможните отношения на Русия, Грузия и Украйна с Европа. В идеалния случай разделителната линия трябва да се върне към предишното статукво.”
“Вярвам, че влизането на Запада. – бел. авт. във войната извън Полша ще доведе до това, че тя ще се превърне във война не за свободата на Украйна, която беше предприета с голямо единство от НАТО, а срещу самата Русия.”
Важното тук не е, че Кисинджър не залага на поражението на Русия, призовавайки за преговори. Ако за Сорос бъдещето на глобализацията е борба между две системи, диаметрално противоположни една на друга, отворено общество (Западът) и затворено общество (Русия и Китай), то за Кисинджър най-важното е ключовата роля на Запада в световния ред да остане. Целта е по-скромна, но и по-реалистична. Следователно, ако Сорос апелира към „светлото бъдеще“ (и жертвите в борбата срещу Русия в негово име), Кисинджър се позовава на миналото, припомняйки 400-годишната роля на Русия в европейската политика и европейския баланс на силите. И казва, че не трябва да се тласка Москва към Пекин – това е неизгодно за самия Запад.
Тоест, ако за Сорос Путин и Си са недвусмислени врагове и вече съюзници: „Днес Китай и Русия представляват най-голямата заплаха за отвореното общество“, то за Кисинджър всичко все още не е предрешено. За него тези страни са като противовес и той не иска да вярва, че отношенията между Москва и Пекин отдавна са независими от стратегията на Запада. Съвсем разбираемо упоритост за един стратег, който преди половин век изигра изгодна за американците комбинация в триъгълника Москва-Вашингтон-Пекин (Истинският инициатор е Китай, но не обичат да си спомнят за това) .
При всичко това позицията на Кисинджър е много по-реалистична от тази на Сорос, защото Западът определено няма сили да победи Русия (не защото е по-слаба, а защото имаме различни залози). Да, невъзможно е да се откъсне от Китай (това е съзнателен стратегически избор на Москва и Пекин, предизвикан именно от необходимостта да се противопостави на западния проект), но е напълно реалистично да се предотврати пълен разрив между Европа и Русия. И това, което е важно за атлантическите реалисти, това е в интерес на самия Запад: в новия, постзападен свят той вече няма да бъде хегемон, а само най-могъщият от играчите. Още повече, че за известно време ще може да осигури функционирането на световната система по старите англосаксонски правила.
Това е простият план на Кисинджър, а освен това той разчита на факта, че Китай и САЩ все още могат да се предпазят от плъзгане в открита конфронтация. Проблемът с този план (без да се оценява неговата реалистичност): за атлантическите радикали, онези, които са сигурни, че имат достатъчно сили както да държат Русия и Китай, така и да се борят за победния марш на глобализацията, позицията на Кисинджър е абсолютно неприемлива и пораженческа. Не само в Киев реагират на изявленията на бившия държавен секретар относно аргументите на „паникьора от Давос“, по същия начин вярват и значителна част от наднационалните атлантически елити.
И това става поредното доказателство за най-дълбоката идеологическа криза, в която се намират, а нежеланието да се признае реалността е само следствие от това. Оттук и нереалистичните цели и действията, които влошават собственото им положение. Залагането на поражението на Москва е най-голямата грешка на Запада.
В същото време планът на Кисинджър не може да се нарече успешен за англосаксонците, тъй като, подобно на Сорос, той подценява Русия (макар и в по-малка степен) и не разбира нашите цели.
Неутрална Украйна вече не може да бъде обект на компромис между Запада и Русия, това трябваше да се обсъжда не преди 24 февруари 2022 г., а преди февруари 2014 г., преди свалянето на Янукович и победата на Евромайдан. За чест на Кисинджър, той предлагаше така дори преди десет-петнадесет години, но по това време на Запад много хора вече смятаха Украйна за потенциално тяхна.
Сега не може да се говори за никакъв неутралитет, просто защото Русия връща историческото си единство и украинският (тоест малоруският и новоруският) проблем се превръща във вътрешно дело на нашия народ.
Западът може с всички сили да се опита да ни попречи, да отложи този процес, но рано или късно ще трябва да се примири с реалността и да признае неизбежното: поредният опит за преразглеждане на границите на Европа и руския свят се провали – както всички предишни.
Превод: В. Сергеев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
