Великден в Италия тази година е белязан с бум на туристическите резервации, въпреки повишението на цените и увеличението на разходите за живот. Според проучванията за Великден ще пътуват 10,5 милиона италианци. 92% от тях ще останат в Италия, а 8% ще изберат място в чужбина.
Любимите дестинации за пътуващите италианци са морето, арт курортите, планините, езерата и спа центровете.
Туризмът се утвърждава като изключителен двигател на местната икономика – оборотът по Великден тази година е 3,9 млрд. евро. Основният мотив на италианците за ваканция е почивката и релаксацията, следвани от развлеченията.
В Италия има поговорка „Коледа с родителите, Великден с когото искаш“ – едва 22% от италианците ще се възползват от свободните дни, за да се присъединят към семейството или с любимите си хора. Традиционно на великденската трапеза присъстват козунакът и шоколадовите яйца. Домашна паста, сезонни зеленчуци, пикантни питки, агнешко – това са храните, които характеризират обяда на Великденската неделя.
В цяла Италия акцентът на великденския обяд е агнешкото месо, което се приготвя по различни начини в зависимост от региона: печено с картофи, с розмарин и лук, с трюфели в Умбрия, или печено, приготвено с вино.
Консумацията му е свързана както с еврейската Пасха – преди излизането от Египет, според Божиите указания към Мойсей, израилтяните принасят в жертва агне и го ядат печено, заедно с горчиви билки и безквасен хляб – така и с християнският празник, където агнето олицетворява кръстната жертва на Христос.
Обичаят да се носят твърдо сварени яйца в църквата на Великден сутринта, за да бъдат благословени, и след това да се ядат по време на обяда, е бил широко разпространен в Италия. Въпреки, че сега се спазва само в няколко малки населени места, варените яйца остават една от най-характерните великденски храни на полуострова, придружени от колбаси.
Символ от древни времена за живота – още египтяните, финикийците и персите сa разменяли яйца през пролетта, за да отпразнуват възраждането на природата – с християнството яйцето се превръща в символ на Възкресението.
В Рим Папа Франциск откри ритуалите на Страстната седмица с уморен глас, след продължително боледуване от грип. Въпреки това той председателства всички чествания на Пасхалното тридневие. Тази година самият папа, за първи път, написа размишленията за Кръстния път на Разпети петък в Колизеума, а днес вечерта ще председателства Великденската литургия в базиликата Свети Петър, където се очакват хиляди вярващи.
Великден се готвят да посрещнат и в белослатинското село Бърдарски геран, известно още като столицата на банатските българи у нас. За традициите и за някои специфични ястия, които се слагат на трапезата, разказват събеседниците на Маргарита Стефанова.
Те са потомци на някогашните католици, които след краха на Чипровското въстание се изселват в Австро-Унгарската област Банат. След Освобождението техните наследници се завръщат в България и основават китното селце Бърдарски геран.
В музея на селото може да се види как е изглеждала на времето една типична банатска къща.
„Католическият Великден е най-големият празник за нас. Всички ние се пречистваме мъките на Христос, радваме се, че той ни е спасил чрез мъките си от греховете“, коментира банатска българка.
Местните хора показаха какво се слага на трапезата на масата. Сред специалните ястия и наденица от свинско месо. Без козунак не се сяда на Великден, прави се и сладък салам и традиционни сладки с мас./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
