Виетнамците имат машина на времето. Местните граждани получават приоритетни места, но срещу няколко хиляди долара чужденци с официален бизнес в Социалистическа Република Виетнам и с негативен Ковид тест (уверете се, че имате RT-PCR тест – хора, детайлите!) могат да изпратят по FedEx няколко правителствени формуляра, попълнени в най-добрия случай с Việt шрифт и да опаковат багажа си за пътуване към миналото.
Туристически агент ще ви съдейства да изберете стая в един от многото хотели в страната, превърнати в луксозни места за карантина и ще ви резервира безспирна серия от полети, редуващи се с продължително чакане по летища, всичките – с почти спуснати кепенци, почти обезлюдени останки от това, което са били.
При кацането си ще наденете олекотен защитен костюм, след това ще заемете място на задната седалка на ван, която е херметически изолирана от шофьора, който ще напусне аерогарата през служебния изход (още един бонус на пътуването във времето – няма трафик на летището) и ще ви остави в лобито на хотела ви, което ще видите точно два пъти за 14 дни.
Прозорецът на хотелската ви стая най-вероятно няма да е отваряем – милостива подробност, тъй като отварянето на прозорци, както и напускането на стаята „не е позволено“ (пригответе се да чувате този израз често), с изключение на две посещения на съседната стая, за да ви вкарат в носа от по-дългите клечки за уши. Ще ви дадат и стъклен термометър за под мишницата и лист, за да записвате ежедневните резултати, които никой няма да провери. Ще прекарате около два дни с убеждението, че сте заразени. На всеки три дни служител на хотела, облечен в един от онези защитни костюми, ще поема дълбоко въздух, ще потъва в стаята ви и ще почиства толкова бързо, колкото законите на физиката позволяват. Ще изядете повече храна и ще се изкъпете повече пъти, отколкото някога сте имали нужда, много повече, отколкото ви се иска. Ще бъдете по халат цял ден и ще се адаптирате към самотата, звънецът на румсървиза ще ви стряска всеки път и категорично най-странната част от преживяването на вашата карантина ще бъде тъгата, която част от вас ще изпита, когато тя свърши.
Няма да имате време да тъгувате обаче, защото сега сте навън, навън в единствената дестинация на машината на времето: Виетнам, 2019. Със сигурност международният туризъм изчезна, заедно с някои бизнеси, но Виетнам има 97 милиона жители и много индустрии. Да, много хора носят маски, но тук винаги са го правили. Извън това, животът е такъв, какъвто си е бил. Симпатични деца в училищна възраст се блъскат във вас по претъпканите пазари, докато малчугани тичат през краката ви и бъркат в торбите ви с покупки. Възрастни хора си приказват и правят упражнения по тротоарите, а мъже, покачени на стълби, монтират рекламните табели на някое ново кафене, или бар, или ресторант, които изникват из града по-бързо, отколкото пониква брадата ви.
В този момент, ако сте от западния свят, започват да се появяват някои въпроси.
Как виетнамците са измислили тази машина?
Като забраняват всички несъществени пристигащи полети от цял свят за неопределено време, за разлика от забраната за пътуващи от Китай за един месец, която след това е продължена за осем.
Като въвеждат истински карантини, за разлика от учтивото приканване хората да си останат вкъщи, ако им е удобно.
Като запечатват всеки квартал, в който са намерени болни хора, тестват всеки един от живеещите там и пращат болните да се възстановят в болница, за разлика от изпращането им по домовете да заразяват семействата си.
Логичният следващ въпрос е: защо западните страни не направиха същото?
За да запазят икономиките си? Все още не съществуват средствата, които да обяснят точно колко съсипана е западната икономика в момента.
За да запазят свободата си? Виетнамското правителство освободи народа си от американците, от икономическия срив, а сега и от Ковид. Хората на Запад днес почти не могат да излязат по улиците. Кой е свободният тук?
В крайна сметка, Виетнам успя срещу Ковид поради една дума: смирение. Оказва се, че да победиш Китай, Япония, Франция и Америка на прага на дома си, те научава на нещо.
Всичко, което имаш, може да бъде отнето. Това не е заговор срещу теб, просто такъв е животът и понякога не можеш да се измъкнеш от него с подкуп. Можеш само да вземеш всички мерки, дори и да не работят със сигурност, твърдо и рано, докато можеш да контролираш нещата, за да избегнеш всяка болка по-късно, когато вече не можеш – ваксина, така да се каже.
Това със сигурност е ваксина, която е по-ефективна от всяка действителна Ковид ваксина, на която много западняци няма да се доверят, така, както не се доверяват на историята на виетнамския успех, в който виетнамците безспорно живеят. Западняците нямат идея колко зле се справят в момента, точно както и виетнамците нямат идея колко добре се справят. Всички малки неща от живота са всъщност най-ценните неща – разходка в парка, слънчогледови семки край езерото, нещата, за които трябва да се бориш. Това са неща, които Западът прие за даденост, а виетнамците – не. Затова сега имат право на тях.
Джеймс Дън е американски бизнесмен, базиран в Ханой.
Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова
Източник: malaysianow.com
Гласове
Автор: Джеймс Дън, malaysianow.com
Последвайте ни и в Телеграм
