Ако ще вършите престъпление – извършете го в Скандинавия. Ако ви хванат и осъдят, доста е вероятно да попаднете в затвор, в който ще живеете по-добре, отколкото на свобода на доста места по света.
Собствена добре мебелирана стая с гледка и без решетки, музикално студио, йога, напълно оборудвана кухня и приятелски настроени надзиратели, при това безплатно – това предлагат доста от местата за лишаване от свобода в Норвегия, Дания и Швеция.
Идеята е, че това е място за рехабилитация, а не за наказание – лишаването от свобода е достатъчно само по себе си и не е нужно да преминава в брутални нехуманни претъпкани затвори, кипящи от насилие. Че вместо да получат отмъщение за това, което са сторили, престъпниците трябва да се променят, за да не направят същото отново. Че фокусът трябва да е не върху това, което престъпникът заслужава, а как цялата обществена среда да е по-безопасна.
Това е концепцията на „възстановителното правосъдие“, което цели по-скоро да поправи щетата, нанесена от престъплението, отколкото да наказва хора.
Затова и тези страни са с най-ниските нива на рецидивизъм. И почти никой не бяга от затворите.
В един от най-емблематичните за скандинавския поглед върху престъплението и наказанието затвори – Халден в Норвегия, с най-висока степен на сигурност, се лежи за най-тежки престъпления – убийства, изнасилвания, контрабанда на наркотици.
„Лежи“ обаче изобщо не е най-уместната дума в случая. В затвора има, например, занятия по йога, при това инструкторът може да е жена. „Това ги успокоява, не искаме гняв и насилие тук, а спокойни и мирни затворници“, мотивира с желязна логика немислимото за обичайния затвор либерално отношение началникът на Халден Аре Хойдал пред Би Би Си.
Шокът продължава – затворът практикува „динамична охрана“ – наздиратели и затворници са заедно във всяко занимание през цялото време – хранят се заедно, играят волейбол заедно, отпускат заедно. Така охраната е постоянно в контакт с осъдените и може да ги мотивира.
„Не сме охрана, а служители на затвора. Естествено, пазим, но работата ни е и да им помогнем да станат по-добри хора. Ние сме ролеви модели, наставници и ментори“, допълва той.
Половината от персонала са жени. И за да станеш надзирател в Норвегия се учи няколко години, включително право, етика, криминология и социална работа.
„Не помня кога последно е имало случаи на насилие тук – може би сме имали един-два случая някой да наплюе някого“, казва Хойдал.
Построяването на затвора е струвало над 160 милиона евро и той дори е получил няколко награди за дизайна си, тип „минималистичен шик“.
Разположен е сред гора с боровинки, брези и борове. Сградите му са дървени, в характерния за скандинавия стил хижа и прилича повече на кампус. Естествено, има висока стена за ограда и камери и детектори за движение, но не и метални жици с шипове и електричество по тях. Целта на подобна архитектура е точно да се намали усещането за запрещение и стреса, за което помага и близостта на природата. Никой не се е опитвал да избяга.
„Клетките“ са подобни. Всеки затворник има собствена стая с тоалетна и баня, хладилник, телевизор и гледка към гората. Прозорците нямат решетки. Всеки носи собствените си дрехи и си готви сам.
Затворниците напускат стаите си в 7.30 сутринта и отиват на работа в 8.15, имат час почивка по обед и се връщат по стаите в 20.30. Тогава ги заключват, все пак.
Умишлено се поддържа нормален ритъм на живот, като навън, а целта е осъдените да са готови за излизането на свобода. Много от тях напускат затвора като напълно квалифицирани механици, дърводелци и готвачи.
Затворът дори е издал собствена готварска книга. За да готвят затворниците разполагат с ножове и всякаква кухненска посуда, а в работилниците има чукове, брадви и всякакво оборудване за работа, което би било забранено в „нормален“ затвор. Има и музикално студио.
В Норвегия затворниците имат право да гласуват, право на образование и на медицински грижи, т.е. същите права като останалите граждани.
„Те са хора, направили са нещо лошо и трябва да бъдат наказани с лишаване от свобода, но си остават хора“, обяснява Хойдал.
Снимка: iStock
Веднъж на три месеца осъдените, които имат деца, могат да кандидатстват да видят близките си. Те трябва да минат през тестове за сигурност и ако ги одобрят, получават две нощи с партньора и децата си в отделна хижа, макар и в рамките на затвора.
А на дежурния въпрос не е ли прекалено уютно в този затвор, началникът му отговаря: „Ако в затвора се отнасяме към тях като към животни, след това ще пуснем животни и на улицата“.
По подобен начин изглежда и затворът „Сторстрьом“ в Дания, отворен през 2017 година. Той описван като „модерен, хуманен затвор с висока сигурност, който използва архитектурата като начин за социална рехабилитация“ и наподобява малка градска общност – с улици, площади и обществени гради в центъра.
Това, естествено, не винаги е било така, и далеч не всички затвори в Норвегия и Дания са толкова либерални – там все още има и „по-традиционни“ места за изтърпяване на наказания, като затворените там имат право – след като изтърпят известна част от присъдата си, да кандидатстват за „прогресивен“ затвор.
В друг норвежки затвор – Бастьой, затворниците живеят и работят, както биха то правили при освобождаването си. Приемат ги след специална молба и като излежат част от присъдата си другаде.
Промяната започва в началото на 90-те години на миналия век.
„Преди това беше мъжкарска, мачовска култура с фокус върху охраната и пазенето. И нивото на рецидивизъм беше около 60-70% – колкото е в САЩ“, обяснява Аре Хойдал.
След това започват реформи, целящи да изместят фокуса от отмъщението за извършеното престъпление към рехабилитацията. На осъдени, които преди това са прекарвали повечето си време затворени, се предлагат повече възможности за ежедневни тренировки и обучение, а ролята на пазачите се променя. В Халден понастоящем те дори не носят лютив спрей.
Резултатът – процентът рецидиви сред бивши затворници в Норвегия е около 20-25% – най-ниският в Европа. Във Великобритания той е над 50 на сто, а в САЩ – над 75.
Снимка: Getty Images
„В затворения тип затвори осъдените се държат под ключ няколко години, след което се пускат навън, забравили какво е да имаш отговорността да работиш или да си готвиш. В правото, да си пратен в затвор, няма връзка с това да те пратят в ужасен затвор, в който да страдаш. Наказанието е, че губиш свободата си“, обяснява и Арне Вилсон, началник на затвора Бастьой пред The Guardian.
На подобно мнение е и Нилс Йоберг, шеф на шведската служба на затворите. В Швеция броят на хората в затворите намалява стабилно и до степен, че страната затваря редица подобни институции. В Норвегия в затвор пък попадат около 60 души на 100 000 население, при над 140 във Великобритания.
Заради различната философия, в Дания смъртността при затворниците е под 1%, а случаите на бягства са изключително редки.
Това си има цена, и то висока. Издръжката само на затвора Халден е далеч над 100 000 евро годишно. И при около 250-260 затворници персоналът е 290 души.
Чак да се чуди човек защо толкова малко от питомците гледат да не се връщат.
Уебкафе
Последвайте ни и в Телеграм
