Китайският държавен съветник и министър на външните работи Ван И беше в съседна Сърбия, където се срещна с президента Вучич. Това, което двамата казаха на пресконференцията след срещата си надхвърля реториката на стандартната дипломация и е израз на безспорна геополитическа и геоикономическа близост, благодарение на която, например, човек ще може да стигне с влак от Ниш до Белград за два часа. И на фона на това, е редно да се запитаме, а къде е България – вечно лоялна на нашите западни „партньори“, в която нито те, нито китайците инвестират?
След срещата с Ван И каза, че двете страни са провели задълбочени дискусии за укрепване на приятелството и засилване на взаимноизгодното сътрудничество и са постигнали широк консенсус. Според него сътрудничеството между Сърбия и Китай е било ползотворно през последните години, а двустранната търговия се е утроила за последните пет години, благодарение на политическото доверие. Интересно обаче, дали българските политици могат да се похвалят с подобно доверие от страна на Китай? Не, разбира се.
Но да се върнем към сръбско-китайското партньорство. Вучич заяви, че Белград приветства и се съгласява с предложението на Пекин за сътрудничество в сферата на иновациите. Според сръбския президент, Сърбия ще навлезе в нов етап на развитие и ще напредне значително, благодарение на връзките си с най-могъщата икономика на света – Китайската народна република.
Нека да подчертаем, че докато нашите западни „партньори“ често не са наясно как точно да произнесат името на страната ни, а очевидно не уважават и национаните ни интереси и суверенитет, както например в случая с Македонския въпрос, то отношенията на Китай и Сърбия са от друг тип. Външният министър Ван И заяви, че „1,4 милиарда китайци смятат Сърбия за брониран в желязо приятел“.
Той добави, че 1,4 милиарда китайци (от 8 милиарда човечество) познават Александър Вучич като твърд защитник на националния суверенитет и достойнство, който води политика на приятелство към Китай. Излишно е да казвам, че НИТО ЕДИН български политик, който е заемал някаква длъжност не е заслужил да бъде наричан защитник на националния суверенитет, още по-малко от една велика сила.
Ван И добави, че Сърбия е страна, която се придържа към принципите, а сърбите са нация с морален интегритет и ценят приятелството. Китайският народ се гордее, че има такъв добър и верен приятел, каза Ван И. Той добави, че Китайската народна република е готова да застане редом до Сърбия в усилията й за опазване на суверенитета, независимостта и националното й достойнство. Нека да го сравним с нашите западни „партньори“, които ни принудиха да се откажем от АЕЦ „Козлодуй“, АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, а сега ни тероризират и натискат да извършим национално предателство и да се откажем от националната си история и идентичност що се отнася до Македония.
Направи впечатление, че външният министър Ван И посети Гърция, а сега и Сърбия, но България, разбира се, е заобиколена. Защо най-голямата икономическа сила на света заобикаля България, и защо българските политици не правят нищо за да привлекат китайското внимание към нас? Китайската народна република не само, че е икономика номер 1, а скоро ще стане и водеща технологична сила, но е и държава, която е твърде далеч от България, за да се притесняваме, че може да се меси във вътрешните ни дела. Още повече, че досега Пекин не се е месил в работите на нито една държава, не е спонсорирал нито една цветна революция, нито пък е правил военни интервенции на чужда територия от десетилетия, за разлика от нашите „партньори“ от САЩ.
Китай е страна, която е номер 1 в 16 от 20-те основни научни области. Народната република има БВП (ППП) от от над 26 милиарда долара, спрямо 22 за Съединените щати. За времето, през което България успя да унищожи и разпродаде индустрията си в името на пазарния фундаментализъм и либералната демокрация, китайската икономика е нарастнала цели 40 (четиридесет) пъти.
Потреблението на едно домакинство в Китай днес е с 1800 процента по-голямо, отколкото преди две десетилетия, за сравнение с „европейска“ България, в която 24 % от населението е под прага на бедността. Доходите в Китай са нараснали с 400 процента за времето, през което в България са се сринали няколко пъти, само за да се „качат“ до предишните си нива. Впрочем, доходите в целия Запад стагнират, но не това е тема на статията.
Днес Китай е най-големият консуматор и най-големият производител в света, главен и основен дигитален пазар и водач в науката и технологиите. Вече не говорим за зле сглобени играчки и джунджурии „Мейд ин Чайна“, а за умни градове, автомобили, компютри, софтуер, биотехнологии, лекарства, инфраструктура, кораби, бързи влакове, роботи, изкуствен интелект и какво ли още не, в което КНР води пред всички други сили в света.
И докато страни като Гърция, Сърбия и Унгария се радват на щедри китайски инвестиции в рамките на най-големия геоикономически проект на 21-ви век – „Един път, Един пояс“, България бива почти заобиколена от китайците. Защо? Защото те са наясно, че сме това, което се нарича „failed state“ (провалена държава). Защото видяха как българските политици саботират важни за страната ни икономически и енергийни проекти, само за да бъдат потупани по рамото от някой западен политик. Защото е известно в целия свят, че българите нямат собствена външна политика до степен, че Путин най-открито да каже, че по-добре да говори директно с тези в Брюксел, отколкото със София.
И какво получи България за факта, че заедно с балтийските военни лагери, наречени държави, е най-лоялният член на НАТО и американския блок? Освен мъдри съвети и финансиране на НПО в сферата на ЛГБТ правата, разбира се…. Нищо! Чуждестранните инвестиции у нас са пренебрежително малки. Еврофондовете, които получаваме надали могат да компенсират всичко, което загубихме и губим заради Европейския съюз, а на всичкото отгоре се използват за насърчаване и култивиране на корупцията в нашата страна (с ясното съзнание на Брюксел, който си отглежда послушен „елит“ у нас).
Да се надяваме, че най-накрая в България ще се появят държавници, които ще прозрат, че сме на прага на трета национална катастрофа. За пореден път България е от губещата страна на историята в един световен конфликт. Дори самите американци вече не си правят илюзии, че могат да бият Китай (освен ако не се случи чудо, или Поднебесната империя не се разпадне някак си от само себе си).
Време е да използваме нашето географско и геостратегическо положение, защото ще изпуснем шанс, който може би никога повече няма да имаме!
Симеон Миланов
Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
