Руският външен министър Сергей Лавров миналата седмица беше на обиколка в Африка с цел набиране на подкрепа за Русия и поставяне на акцент върху „динамиката на войната в Украйна“. Лавров предприе едноседмична дипломатическа офанзива на африканския континент, започвайки от Република Южна Африка, която обяви, че планира съвместни военни учения с Русия и Китай, предаде Ройтерс.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц също обиколиха Африка миналата година, а президентът на САЩ Джо Байдън проведе американско-африканска среща на върха през декември, възприемана като опит да се възстанови част от икономическото и търговското влияние, което Вашингтон загуби в полза на Китай през последното десетилетие, припомня Си Ен Би Си (CNBC). В понеделник Блинкън спря и в Египет в рамките на първия етап от негова обиколка в Близкия изток на фона на подновената вълна от израелско-палестинско насилие.
В свое изказване след среща с външния министър на Ангола ръководителят на руската дипломация заяви, че „Западът използва същата колониална тактика, както в миналото, за да експлоатира развиващите се континенти“. Лавров посети Африка за втори път в рамките на шест месеца. Пътуването му съвпадна с африканска обиколка на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън, която също имаше за цел да заздрави отношенията със съюзниците на САЩ там, посочва Франс прес. Китайският външен министър Цин Ган пък този месец посети Етиопия, Габон, Ангола, Бенин и Египет. И така изглежда, че Африка се превръща в терен за съперничество за политическо и икономическо влияние, особено след началото на конфликта в Украйна преди близо година.
Както Русия, така и Китай полагат сериозни усилия да пренесат нарастващите си връзки в областта на отбраната в Африка, където и двете сили инвестират все повече икономически, политически и военен капитал, коментира сп. „Нюзуик“.
След разговори с южноафриканския си колега в Претория руският външен министър Сергей Лавров защити обявените военни учения като естествено развитие, при което „три суверенни държави, без да нарушават никакви норми на международното право, провеждат учения“. Той предположи, че само „вероятно нашите американски колеги“ биха се противопоставили, защото „те смятат, че само те могат да провеждат учения по света“.
След изказването на Лавров южноафриканската министърка на външните работи Наледи Пандор зае подобна позиция относно предстоящите съвместни учения, които тя нарече „просто естествен набор от учения, които се случват между страни, които имат такива отношения“.
Тя спомена свои предишни коментари, в които е заявявала, че „африканците трябва да се противопоставят“ на „импулса да искат да бъде насочен към нас двойният стандарт за международно поведение, че „това, което аз правя, е нормално за мен, но вие не можете да го правите, защото сте развиваща се страна“ или „вие сте Африка“.
Администрацията на Байдън започна нови усилия за съживяване на връзките с Африка, особено чрез срещата на върха между лидерите на САЩ и Африка, която се проведе миналия месец. Представители на САЩ използваха възможността не само да обещаят по-голяма помощ и инвестиции в Африка, но и да предупредят лидерите за опасността от разширяване на икономическите връзки с Китай, както и за опасността от поддържане на търговията с Русия на фона на западните санкции заради конфликта в Украйна.
Но Пекин и Москва продължиха да развиват присъствието си на континента, където намериха редица готови за сътрудничество партньори. В съответствие с традицията, която продължава вече повече от 30 години, новият външен министър на Китай и бивш посланик в САЩ Цин Ган посети Африка за първото си пътуване в чужбина през годината, като обиколи Етиопия, Габон, Ангола, Бенин и Египет и участва в среща в централата на Африканския съюз по-рано този месец.
Там той обяви, че „дълбокото традиционно приятелство между Китай и Африка, вкоренено във взаимната подкрепа между двете страни в борбата за национално освобождение и произтичащо от взаимната помощ в хода на развитието, е приятелска връзка на сътрудничество, отличаваща се с искреност, реални резултати, близост и добронамереност, основаваща се на взаимно уважение, равенство, взаимна изгода и взаимноизгодни резултати“.
Както Пекин, така и Москва имат дълга история на подкрепа за африканските антиколониални движения. Съвременната устойчивост на тези отношения беше посрещната с тревога от западните сили, някои от които са бивши колонизатори на континента и продължават да оказват влияние там.
За Китай и Русия, две страни, които вече разширяват двустранните си военни връзки, съвместното учение с Република Южна Африка представлява възможност не само за засилване на ангажираността в областта на отбраната в Африка, но и сред страните от БРИКС, които са отворени за разширяване. Редица държави, включително Алжир и Египет в Северна Африка, изразиха интерес да се присъединят към организацията.
Всички страна на континента, с изключение на малкото кралство Есватини, са част от инициативата на китайския президент Си Цзинпин „Един пояс, един път“, като част от която Китай обещава на участниците инвестиции в инфраструктура на стойност милиарди долари.
Русия е сключила споразумения за сигурност и е задълбочила влиянието си в редица африкански държави, включително Алжир, Буркина Фасо, Централноафриканската република, Египет, Еритрея, Етиопия, Мадагаскар, Мали, Мозамбик, Република Южна Африка и Судан, където руското министерство на отбраната води преговори за създаване на собствена база. Руската частна военна компания „Вагнер“ също работи активно в няколко африкански страни, където се стреми да решава продължаващи от много години проблеми със сигурността по искане на националните правителства.
Елеонора Тафуро, старши научен сътрудник в Центъра за Русия, Кавказ и Централна Азия към Италианския институт за международни политически изследвания, заяви пред Си Ен Би Си миналата седмица, че западните сили все повече осъзнават, че африканските държави имат „собствена воля“ и те сами решават дали отношенията с Китай, Русия или Турция например са в техен интерес. „Много е лесно да се изпадне в сравнения със Студената война и да се говори за надпревара за Африка, но мисля, че със сигурност е вярно, че в частност САЩ се опитват да компенсират за известно ограничаване на влиянието си“, каза Тафуро.
Владимир Арангелов, БТА
Последвайте ни и в Телеграм
